Пол Валери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пълнеж
м
Ред 25: Ред 25:
'''Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ''' ({{lang-fr|Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry}}) е френски [[поет]], [[есеист]] и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския [[символизъм]], силно повлиян в творчеството си от [[Стефан Маларме]].
'''Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ''' ({{lang-fr|Ambroise-Paul-Toussaint-Jules Valéry}}) е френски [[поет]], [[есеист]] и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския [[символизъм]], силно повлиян в творчеството си от [[Стефан Маларме]].


Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата [[парка]]“ ([[1917]]) и „Очарования“ ([[1922]]), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през [[1896]] г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуалния живот.
Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата [[парка]]“ ([[1917]]) и „Очарования“ ([[1922]]), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през [[1896]] г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.


Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. В 1892г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. От тогава датират неговите ''Тетрадки'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след Втората Световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех. В 1925 г. е избран за член на френската Академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война, позицията му се различвава от официалната политика и той загубва някои позициии, а след германската окупация изпада практически в немилост. През кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава и при смъртта му във Франция е обявен национален траур.
Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. В 1892г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. От тогава датират неговите ''Тетрадки'' (''Cahiers''), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата Световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех. В 1925 г. е избран за член на френската Академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война, позицията му се различвава от официалната политика и той загубва някои позициии, а след германската окупация изпада практически в немилост. През кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава и при смъртта му във Франция е обявен национален траур.





Версия от 20:39, 3 октомври 2016

Пол Валери
Валери, след 1920 г.
Валери, след 1920 г.
Роден30 октомври 1871 г.
Починал20 юли 1945 г. (73 г.)
Националност Франция
Жанрстихотворение, есе
Направлениесимволизъм, модернизъм
Известни творби„Младата парка“ (1917), „Очарования“ (1922)
Подпис
Уебсайт
Пол Валери в Общомедия

Амброа̀з-Пол-Тусѐн-Жул Валерѝ (Шаблон:Lang-fr) е френски поет, есеист и литературен критик, един от най-емблематичните представители на европейския символизъм, силно повлиян в творчеството си от Стефан Маларме.

Сред по-известните му съчинения са стихосбирките „Младата парка“ (1917) и „Очарования“ (1922), както и цикълът разкази за интелектуалния г-н Тест, започнат с „Вечер с господин Тест“ през 1896 г. През последните 20 години от своя живот Пол Валери е една от публичните фигури на френския интелектуален живот.

Първите си стихотворения Валери публикува още докато следва право. В 1892г. преживява своеобразна духовна криза, след която решава да се отдаде на познанието, загърбвайки поезията и удоволствията. От тогава датират неговите Тетрадки (Cahiers), които всяка сутрин изпълва с размишления и наблюдения с разнообразна проблематика. Едва след края на Първата Световна война публикува отново поеми, които имат забележителен успех. В 1925 г. е избран за член на френската Академия. В същото време участва в културната секция на Лигата на Нациите и изнася публични лекции във Франция и различни страни от Европа. След началото на Втората световна война, позицията му се различвава от официалната политика и той загубва някои позициии, а след германската окупация изпада практически в немилост. През кратко време след края на войната Валери възвръща част от предишната си слава и при смъртта му във Франция е обявен национален траур.



Творчество

Сцена от постановка на Амфион на Артур Онегер по либретото на Валери, 1941 г.
  • „Вечер с господин Тест“ – 1896
  • „Младата орисница“ – 1917
  • „Аблум стари стихове“ – 1921
  • „Душата и танцът“ – 1921
  • „Морско гробище“ – 1920
  • „Очарования“ – 1922
  • „Поглед върху съвременния свят“ – 1931

Издания на български

  • Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987 (сб. есета, 392 стр.)
  • Поглед към съвременния свят: Избрани есета, превод от френски Евгения Грекова, София: Любомъдрие, 1997, ISBN 954-8334-31-3
  • Реч за естетиката и други есета, София: Нов български университет, 2011.


Мирчев К., Валери, начин на упореба в Човекът и раковината, София: Народна култура, 1987

Външни препратки

Открийте още информация за Пол Валери в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)
(в: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007, LiterNet)

Шаблон:Писател-мъниче Шаблон:Франция-мъниче