Димитър Ганев (Ганеолу): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


'''Димитър Янков Ганев (Ганеолу)''' е крупен асеновградски фабрикант, роден на 23.02.1846 г. в гр. [[Станимака]] (Асеновград), Османска империя и е починал на 15.06.1927 г. в гр. Станимака, Царство България. <ref name="АМ">Асеновградско минало, Хайтов, Н., Наука и изкуство, 1965, С., с.57 – 73</ref>
'''Димитър Янков Ганев (Ганеолу)''' е крупен асеновградски фабрикант, производител на [[спирт]].<ref name="АМ">Асеновградско минало, Хайтов, Н., Наука и изкуство, 1965, С., с.57 – 73</ref>


== Биография ==
== Биография ==
През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в Княжество България по това време. За изграждането на комина на фабриката са били докарани специални тухли от Франция. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за гр. [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е бил много по-евтин, рафиниран и много по-добър от ракията, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвеждал от царевица, отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е била негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на [[спирт]]а – меласите са се използвали за угояване на волове и крави, които били закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.
Роден е на [[23 февруари]] [[1846]] г. в [[Станимака]]. През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в [[Княжество България]] по това време. За изграждането на комина на фабриката са докарани специални тухли от [[Франция]]. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за [[Станимака]] и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е много по-евтин, рафиниран и много по-добър от [[ракия]]та, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на [[спирт]] в околията. <ref name="АМ"/> Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвежда от [[царевица]], отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на спирта – меласите са се използвали за угояване на [[вол]]ове и [[крави]], които са закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.


[[Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg|thumb|left|250px|Синът на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) – Васил Димитров Ганев като диригент на Духовия оркестър на Френския колеж „Свети Августин“ в гр. Пловдив]]
[[Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg|thumb|left|250px|Синът на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) – Васил Димитров Ганев като диригент на Духовия оркестър на Френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив]]
От кошарите на фабриката този добитък излизал след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20000 л. спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в гр. Станимака около 104535 л. спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5317158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласирал спирт не само в гр. Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в гр. Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория“. По това време воденичарството е било основен поминък в гр. Станимака и Ганеолу е бил собственик и на множество воденици, между които е била прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата“. Фабрикантът е бил един от най-заможните хора по това време в гр. Станимака. Занимавал се е и с лихварство. Известен е бил и с дарителството си.<ref name="АМ"/>
От кошарите на фабриката този добитък излиза след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20 000 литра спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в Станимака около 104 535 литра спирт (годишният внос на спирт в Княжество [[България]] през 1894 г. е 5 317 158 л.). <ref name="АМ"/> Ганеолу пласира спирт не само в Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория“. По това време воденичарството е основен поминък в Станимака и Ганеолу е собственик и на множество воденици, между които е прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата“. Фабрикантът е един от най-заможните хора по това време в Станимака. Занимава се е и с лихварство. Известен е и с дарителството си. Умира на 15 юни 1927 г. в Станимака.<ref name="АМ"/>


В момента на мястото на част от спиртната фабрика на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) в гр. Асеновград (Станимака) на ул. „Захари Стоянов“ № 7 се намира СУ „Свети княз Борис I“.
В момента на мястото на част от спиртната фабрика на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) в Асеновград на ул. „Захари Стоянов“ № 7 се намира Средно училище „Свети княз Борис I“.


== Връзката му с музикалното изкуство в България ==
== Връзката му с музикалното изкуство в България ==
[[Файл:Panco Vladigerov and Lyuben Vladigerov.jpg|thumb|250px|Снимка с автографи и посвещение от Панчо и Любен Владигерови за Васил Ганев]]
[[Файл:Panco Vladigerov and Lyuben Vladigerov.jpg|thumb|250px|Снимка с автографи и посвещение от Панчо и Любен Владигерови за Васил Ганев]]
[[Файл:Panco Vladigerov, 1924.jpg|thumb|200px|ляво|Автограф и посвещение от Панчо Владигеров за Васил Ганев]]
[[Файл:Panco Vladigerov, 1924.jpg|thumb|200px|ляво|Автограф и посвещение от Панчо Владигеров за Васил Ганев]]
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е имал отношение към изкуството и по-специално към музиката. Затова неговият син Васил Димитров Ганев, освен че изпълнявал задълженията си във фабриката на баща си, е бил известен в гр. Станимака музикант, а по-късно и учител по музика във френския колеж „Свети Августин“ в гр. [[Пловдив]]. Много често в дома на Ганеолу са гостували такива личности като Панчо и Любен Владигерови, [[Асен Карастоянов]] и др., които са били близки приятели на сина му [[Васил Ганев]] и снаха му Мария Ганева (също учител).<ref name="АА">Ах, тези асеновградчани, Станчев, Х., Наука и изкуство, 1952, С., с.23 – 47</ref>
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) има отношение към изкуството и по-специално към музиката. Затова неговият син Васил Димитров Ганев, освен че изпълнява задълженията си във фабриката на баща си, е и известен в Станимака музикант, а по-късно и учител по музика във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|френския колеж „Свети Августин“]] в [[Пловдив]]. Много често в дома на Ганеолу са гостували такива личности като [[Панчо Владигеров|Панчо]] и [[Любен Владигеров]]и, [[Асен Карастоянов]] и др., които са близки приятели на сина му [[Васил Ганев]] и снаха му Мария Ганева (също учител).<ref name="АА">Ах, тези асеновградчани, Станчев, Х., Наука и изкуство, 1952, С., с.23 – 47</ref>


Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е дядо на големия български музикант и общественик [[Димитър Ганев]] – истинска легенда в българската [[джаз]] и [[попмузика]], един от създателите и диригенти на Биг Бенда на [[БНР]], основател и диригент на оркестър „Балкантон“, дългогодишен главен директор на ДСП „Бюро естрада“, на [[Георги Ганев]] – известен български музикант в областта на джаз и поп музиката у нас, общественик, един от създателите и солист водачи на Биг Бенда на БНР, дългогодишен директор на МФ „[[Златният Орфей]]“ и на Янко Василев Ганев, който е бил известен актьор в асеновградския [[театър]]. Прадядо е на популярния български [[композитор]], [[пианист]] и музикален педагог проф. д.изк.н. [[Мария Ганева]] – понастоящем ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство“ при НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в гр. [[София]].<ref name="АА"/>
Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е дядо на големия български музикант и общественик [[Димитър Ганев]] – истинска легенда в българската [[джаз]] и [[попмузика]], един от създателите и диригенти на Биг Бенда на [[БНР]], основател и диригент на оркестър „Балкантон“, дългогодишен главен директор на ДСП „Бюро естрада“, на [[Георги Ганев]] – известен български музикант в областта на джаз и поп музиката у нас, общественик, един от създателите и солист водачи на Биг Бенда на БНР, дългогодишен директор на МФ „[[Златният Орфей]]“ и на Янко Василев Ганев, който е бил известен актьор в асеновградския [[театър]]. Прадядо е на популярния български [[композитор]], [[пианист]] и музикален педагог проф. д.изк.н. [[Мария Ганева]] – понастоящем ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство“ при НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в [[София]].<ref name="АА"/>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 08:05, 4 октомври 2016

Димитър Янков Ганев (Ганеолу)
български фабрикант
Dimitar GaneoluImg1151.jpg

Роден
Починал
15 юни 1927 г. (81 г.)
Семейство
Други родниниДимитър Ганев (внук)
Янко Ганев (внук)
Георги Ганев (внук)
Мария Ганева (правнучка)

Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е крупен асеновградски фабрикант, производител на спирт.[1]

Биография

Роден е на 23 февруари 1846 г. в Станимака. През 1885 г. Димитър Янков Ганев (Ганеолу) открива първата спиртна фабрика в родния си град, която е една от най-големите в Княжество България по това време. За изграждането на комина на фабриката са докарани специални тухли от Франция. Отварянето на спиртната фабрика на Ганеолу е голямо събитие за Станимака и околията за времето си. Основаването на предприятието и добиваният по фабричен начин спирт, който е много по-евтин, рафиниран и много по-добър от ракията, нанасят удар на дребното производство на ракия и на контрабандата на спирт в околията. [1] Във фабриката на Ганеолу спиртът се е произвежда от царевица, отглеждана в големи количества в околните села, като немалка част от земеделската земя, на която тя е засаждана е негова собственост. Интересно е, че остатъчните продукти от производството на спирта – меласите са се използвали за угояване на волове и крави, които са закупувани от Ганеолу като мършав и изостанал добитък.

Файл:Vasil dimitrov GanevImg300.jpg
Синът на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) – Васил Димитров Ганев като диригент на Духовия оркестър на Френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив

От кошарите на фабриката този добитък излиза след няколко месеца угоен, за да се продаде в Цариградските кланици на много по-висока цена. Спиртната фабрика на Ганеолу произвеждала месечно около 20 000 литра спирт. За 5 месеца от август до декември 1895 г. фабрикантът продава само в Станимака около 104 535 литра спирт (годишният внос на спирт в Княжество България през 1894 г. е 5 317 158 л.). [1] Ганеолу пласира спирт не само в Станимака и околията му, но и в цялата страна. Знае се, че станимашкият фабрикант е осигурявал на работниците си освен препитание, също така и жилища, негова собственост, в които те да живеят заедно със семействата си. При брак на някой от тях е дарявал чеиза и е давал допълнително заплащане на младото семейство. Освен фабриката и сграден фонд, Ганеолу е притежавал хиляди декари земеделска земя и гори. Неслучайно известна местност в Станимака, която е била негова собственост е кръстена на името му „Ганевската кория“. По това време воденичарството е основен поминък в Станимака и Ганеолу е собственик и на множество воденици, между които е прочутата негова воденица в местността „Керемидарницата“. Фабрикантът е един от най-заможните хора по това време в Станимака. Занимава се е и с лихварство. Известен е и с дарителството си. Умира на 15 юни 1927 г. в Станимака.[1]

В момента на мястото на част от спиртната фабрика на Димитър Янков Ганев (Ганеолу) в Асеновград на ул. „Захари Стоянов“ № 7 се намира Средно училище „Свети княз Борис I“.

Връзката му с музикалното изкуство в България

Файл:Panco Vladigerov and Lyuben Vladigerov.jpg
Снимка с автографи и посвещение от Панчо и Любен Владигерови за Васил Ганев
Файл:Panco Vladigerov, 1924.jpg
Автограф и посвещение от Панчо Владигеров за Васил Ганев

Димитър Янков Ганев (Ганеолу) има отношение към изкуството и по-специално към музиката. Затова неговият син Васил Димитров Ганев, освен че изпълнява задълженията си във фабриката на баща си, е и известен в Станимака музикант, а по-късно и учител по музика във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив. Много често в дома на Ганеолу са гостували такива личности като Панчо и Любен Владигерови, Асен Карастоянов и др., които са близки приятели на сина му Васил Ганев и снаха му Мария Ганева (също учител).[2]

Димитър Янков Ганев (Ганеолу) е дядо на големия български музикант и общественик Димитър Ганев – истинска легенда в българската джаз и попмузика, един от създателите и диригенти на Биг Бенда на БНР, основател и диригент на оркестър „Балкантон“, дългогодишен главен директор на ДСП „Бюро естрада“, на Георги Ганев – известен български музикант в областта на джаз и поп музиката у нас, общественик, един от създателите и солист водачи на Биг Бенда на БНР, дългогодишен директор на МФ „Златният Орфей“ и на Янко Василев Ганев, който е бил известен актьор в асеновградския театър. Прадядо е на популярния български композитор, пианист и музикален педагог проф. д.изк.н. Мария Ганева – понастоящем ръководител на катедра „Поп и джаз изкуство“ при НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София.[2]

Източници

  1. а б в г Асеновградско минало, Хайтов, Н., Наука и изкуство, 1965, С., с.57 – 73
  2. а б Ах, тези асеновградчани, Станчев, Х., Наука и изкуство, 1952, С., с.23 – 47