Келти: Разлика между версии
м /* Произход |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение|келтското племе гали|града в Грузия|Гали (град)}} |
{{друго значение|келтското племе гали|града в Грузия|Гали (град)}}[[Image:Celts 800-400BC.PNG|thumb|upright=2.1|Келтите през първото хилядолетие пр.н.е.: |
||
{{редактирам}} |
|||
[[Image:Celts 800-400BC.PNG|thumb|upright=2.1|Келтите през първото хилядолетие пр.н.е.: |
|||
<div> |
<div> |
||
<span style="background:#FFC600; font-size:1em; color:#FFC600">██</span> Ранни пластове от Западната халщатска култура |
<span style="background:#FFC600; font-size:1em; color:#FFC600">██</span> Ранни пластове от Западната халщатска култура |
||
Ред 12: | Ред 9: | ||
]] |
]] |
||
Названието '''келти''' обхваща [[племе]]ната и [[ |
Названието '''келти''' обхваща [[племе]]ната и [[Етническа група|народите]], говорещи [[келтски езици]] - специфична група от [[Индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Историци и археолози употребяват названието ''келти'' в етнографски смисъл, говорейки за ''келтска'' материална култура и социална организация. Макар че келтските племена да са използвали обединяващото ги наименование, общо келтско самосъзнание през [[Античност]]та не може да бъде установено, също както и културна наследственост между древните келтски племена и говорещите днес келтски езици [[етнос]]и. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до i век пр.н.е., когато населяват обширна територия от [[Британски острови|Британските острови]] до [[Мала Азия]]. Впоследствие те са подложени на натиск от [[Римска империя|римляните]] и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Ред 28: | Ред 25: | ||
== Религия == |
== Религия == |
||
*[[Друидизъм|Друиди]] - [[жрец]]и, пророци, |
*[[Друидизъм|Друиди]] - [[жрец]]и, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от [[Рим]] през 1 век пр.н.е. . |
||
*Филидии - притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите. |
*Филидии - притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите. |
||
*[[Бард]]<nowiki/>ове - запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе. |
*[[Бард]]<nowiki/>ове - запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе. |
Версия от 12:50, 5 октомври 2016
- Тази статия е за келтското племе гали. За града в Грузия вижте Гали (град).
Названието келти обхваща племената и народите, говорещи келтски езици - специфична група от индоевропейското езиково семейство. Историци и археолози употребяват названието келти в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация. Макар че келтските племена да са използвали обединяващото ги наименование, общо келтско самосъзнание през Античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между древните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до i век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия. Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.
Произход
Липсва категорична яснота за произхода на келтите, като най-старите достигнали до нас исторически свидетелства за тях са от средата на първото хил. пр.н.е. Първите исторически източници до елинистическата епоха в Античността наричат келти (Шаблон:Lang-el) племената, живеещи на север от Алпите, а успоредно с него ползват и по-късното название галати (Шаблон:Lang-el). С последното име днес е прието да се обозначават т.нар. източни келти, населили територията на източносредиземноморската цивилизация (Мала Азия, Сирия, Египет, Гърция, Македония, Тракия). В редица антични произведения обаче тези две имена не се разграничават и се употребяват едновременно като синоними (напр. Полибий). Вероятно на гръцкото „галати“ отговаря латинското „гали“ (Шаблон:Lang-la), което също се появява в античните извори от III в. пр.н.е. като по-ново от обозначаващото жителите на Предалпийска Галия „келти“ (Шаблон:Lang-la).
Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, ни позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура от 750 - 400 г.пр.н.е.
Населявани територии
Келтска култура
Културата на келтите достига разцвет през 5 век пр.н.е. Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от Цезар келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „латенска култура“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през желязната епоха днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. Ла Тен, Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на Келтското царство през 3 век пр.н.е. При археологически разкопки са открити метални украси, дърворезба, оръжия, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове.
Религия
- Друиди - жреци, пророци, знахари и магьосници в келтските племенни общности. Жреческата им междуплеменна организация е забранена след завладяването на келтските територии от Рим през 1 век пр.н.е. .
- Филидии - притежават законодателната и изпълнителната власт и запаметяват свещеното историческо предание на келтите.
- Бардове - запазват и разпространяват келтската култура, като увековечават делата на митичните и реалните келтски герои и царе.
Състав на келтските племена
- Белги - населявали междуречието на реките Сена и Рейн.
- Бои - населявали днешна Южна Чехия.
- Брити - населявали област Британия.
- Гали (келти) - област Галия (територията на дн. Франция, част от Швейцария и Белгия).
- Хелвети - населявали територията на днешна Северозападна Швейцария.
Наследство
Келтите са населявали днешните територии на Франция, Швейцария, Белгия, Южна Германия, Северна Испания, Британските острови, Северна Италия, Горен и Среден Дунав, отчасти Балканския полуостров и Мала Азия. През 1 век пр.н.е. значителна част от келтите са покорени от римляните. През средните векове били претопени и от други народи. В днешно време потомци на тези племена има само във Великобритания (ирландци, шотландци, уелсци и др.), в Западна Франция (полуостров Бретан, бретонци) и в Испания (провинция Галиция[1]). Келтските езици са се запазили отчасти в Бретан, Уелс, Ирландия и Шотландия. На Балканския полуостров келти нахлули на големи групи през 3 век пр.н.е. Част от тях се заселила в Казанлъшката долина, където издигнали своя столица Тиле (днес село Тулово). Тяхната държава не просъществувала дълго — 70 години по-късно те се изселили към Анатолия в Галатия, но оставили отпечатък от своята самобитна култура и изкуство.
Литература
- Н. Белова: Кельты в Советская Историческая Энциклопедия (СИЭ), Москва, 1965, том 7
- Н. Н. Белова, А. Л. Монгайт: Кельты в Большая Советская Энциклопедия (БСЭ)
- Кельты в Словарь Брокгауза и Ефрона, 1890-1907 (СБЕ)
Източници
|