Лев Виготски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м форматиране: 2x А|А(Б)
м форматиране; инфо кутия - допълване; форматиране: 6 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Лев Симеонович Виготски
| име = Лев Симеонович Виготски
| име-оригинал =
| име-оригинал = Лев Семёнович Выготский
| категория = психолог
| категория = психолог
| описание = руски психолог
| описание = руски психолог
| портрет = Lev Vygotsky 1896-1934.jpg
| портрет = Lev Vygotsky 1896-1934.jpg
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Орша]], дн. [[Беларус]]
| роден-място = [[Орша]], днес [[Беларус]]
| починал-място = [[Москва]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
| починал-място = [[Москва]], [[СССР]]
| националност = {{СССР}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| вложки = {{Личност/Учен | категория = психолог
| област = [[Психология]]
| област = [[Психология]]
| образование =
| образование = [[Московски държавен университет]]<br> Университет „Шанявски“
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в =
| работил-в =
Ред 20: Ред 21:
}}
}}


'''Лев Симеонович Виготски''' е един от тримата най-влиятелни руски [[психолог|психолози]] наред с [[Александър Лурия]] и [[Сергей Рубинщайн]]. Виготски е смятан за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.
'''Лев Симеонович Виготски''' ({{lang-ru|Лев Семёнович Выготский}}) е един от тримата най-влиятелни [[Русия|руски]] [[психолог|психолози]] наред с [[Александър Лурия]] и [[Сергей Рубинщайн]]. Виготски е смятан за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на [[17 ноември]] [[1896]] година в [[Орша]], днес [[Беларус]]. Завършва [[гимназия]] в град [[Гомел]] със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]], а малко по-късно започва да учи и в Университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като [[учител]] по [[литература]], [[естетика]], [[история на изкуството]], [[логика]] и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото училище и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на [[психология на развитието]], [[философия на психологията]] и [[теоретична психология]].
⚫
Виготски завършва [[гимназия]] в град [[Гомел]] със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото [[училище]] и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология. Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна наука — наука за психиката и съзнанието. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на [[съзнание]]то. Провежда изследвания по [[психология]] на естетическото въздействие на литературните произведения, анализирайки „[[Хамлет]]“ и малките литературни форми (новели, басни). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че произведенията на изкуството са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на емоциите и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното внимание, преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение ''знаковата операция''. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на [[интериоризация]]та, се превръща в индивидуална интрапсихична. Виготски обръща голямо внимание и на обучението, според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период ([[сензитивен период]]), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.


Умира на [[11 юни]] [[1934]] година в [[Москва]] на 37-годишна възраст.
=== Произведения ===
* „Педагогическа психология“ — [[1926]]
* „Педология на подрастващия“ — [[1930]]
⚫
* „Основни течения в съвременната психология“ — [[1930]]
⚫
* „Етюди по история на поведението“ (съвместно с [[Александър Лурия]]) — [[1930]]
⚫
* „Въображение и творчество в детска възраст“ — [[1930]]
* „Мислене и Реч“ — [[1934]]
⚫
* „Умствено развитие на децата в процеса на обучение“ — [[1935]]
⚫
* „Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство“ — [[1936]]


== Научна дейност ==
⚫
=== На български език ===
⚫
Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна [[наука]] – наука за [[Психика (психология)|психиката]] и [[съзнание]]то. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на съзнанието. Провежда изследвания по психология на естетическото въздействие на [[Литературно произведение|литературните произведения]], анализирайки „[[Хамлет|''Хамлет'']]“ и малките литературни форми ([[Новела|новели]], [[Басня|басни]]). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че [[Произведение на изкуството|произведенията на изкуството]] са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на [[Емоция|емоциите]] и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното [[внимание]], преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение ''знаковата операция''. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция, първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на интериоризацията, се превръща в индивидуална интрапсихична.
⚫
* „Психология на изкуството“, Изд. Наука и изкуство, София, 1978

⚫
* „Въображение и творчество в детска възраст“, издадена като „Въображение и творчество на детето“, Изд. Наука и Изкуство, София, 1982
Виготски обръща голямо внимание и на [[обучение]]то. Според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период (сензитивен период), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.
⚫
* „Мислене и Реч“,Изд. Наука и Изкуство, София, 1983

⚫
* „Лев Симеонович Виготски: избрани психологически произведения“, ИК Псидо, 2005
== Библиография ==
⚫
=== Източници ===
* „''Педагогическа психология''“, 1926
* „''Педология на подрастващия''“, 1930
⚫
* „''Основни течения в съвременната психология''“, 1930
⚫
* „''Етюди по история на поведението''“, съвместно с [[Александър Лурия]], 1930
⚫
* „''Въображение и творчество в детска възраст''“, 1930
* „''Мислене и Реч''“, 1934
⚫
* „''Умствено развитие на децата в процеса на обучение''“, 1935
⚫
* „''Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство''“, 1936
⚫
'''На български език'''
⚫
* „''Психология на изкуството''“, изд. [[Наука и изкуство]], София, 1978
⚫
* „''Въображение и творчество в детска възраст''“, издадена като „''Въображение и творчество на детето''“, изд. Наука и изкуство, София, 1982
⚫
* „''Мислене и Реч''“, изд. Наука и изкуство, София, 1983
⚫
* „''Лев Симеонович Виготски: избрани психологически произведения''“, ИК Псидо, 2005

⚫
== Източници ==
* Виолета Ванева, История на психологията, Русе 2004
* Виолета Ванева, История на психологията, Русе 2004


Ред 58: Ред 66:
* [http://yanko.lib.ru/books/psycho/vugotskiy-psc_razv_chel-8-konkretnaya_psihologiya_cheloveka.pdf Конкретна психология на човека]
* [http://yanko.lib.ru/books/psycho/vugotskiy-psc_razv_chel-8-konkretnaya_psihologiya_cheloveka.pdf Конкретна психология на човека]


=== Външни препратки ===
== Външни препратки ==
* [http://www.vygotskydocumentary.com]
* [http://www.vygotskydocumentary.com]
* [http://webpages.charter.net/schmolze1/vygotsky/]
* [http://webpages.charter.net/schmolze1/vygotsky/]
* [http://www.massey.ac.nz/~alock/virtual/project2.htm]
* [http://www.massey.ac.nz/~alock/virtual/project2.htm]
* [http://vygotsky.afraid.org]
* [http://vygotsky.afraid.org]
* [http://www.eastsideinstitute.org/vygotsky.html]
* [http://www.eastsideinstitute.org/vygotsky.html]
* [http://lchc.ucsd.edu/MCA/Paper/index.html]
* [http://lchc.ucsd.edu/MCA/Paper/index.html]
* Cole, M. & Wertsch, J. [http://robertexto.com/archivo13/beyond_piaget_vigotsky.htm]
* Cole, M. & Wertsch, J. [http://robertexto.com/archivo13/beyond_piaget_vigotsky.htm]
* Garai, L. Another crisis in the psychology: [http://www.staff.u-szeged.hu/~garai/Vygotskyboom.htm]
* Garai, L. Another crisis in the psychology: [http://www.staff.u-szeged.hu/~garai/Vygotskyboom.htm]
* Garai, L. [http://www.staff.u-szeged.hu/~garai/Vymplic.htm]
* Garai, L. [http://www.staff.u-szeged.hu/~garai/Vymplic.htm]
* Ratner, C. [http://robertexto.com/archivo13/historical_and_vigot.htm]
* Ratner, C. [http://robertexto.com/archivo13/historical_and_vigot.htm]
* [http://wik.ed.uiuc.edu/index.php/]
* [http://wik.ed.uiuc.edu/index.php/]
* [http://sciencehack.com/videos/view/634376752589779456 Видео за Виготски]
* [http://sciencehack.com/videos/view/634376752589779456 Видео за Виготски]
* [http://video.google.com/videoplay?docid=634376752589779456]
* [http://video.google.com/videoplay?docid=634376752589779456]
* [http://ahp.yorku.ca/?p=387]
* [http://ahp.yorku.ca/?p=387]


Версия от 12:02, 6 октомври 2016

Лев Симеонович Виготски
Лев Семёнович Выготский
руски психолог
Роден
Починал
11 юни 1934 г. (37 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия
Националност СССР
Учил вМосковски държавен университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вМосковски държавен университет
Лев Симеонович Виготски в Общомедия

Лев Симеонович Виготски (Шаблон:Lang-ru) е един от тримата най-влиятелни руски психолози наред с Александър Лурия и Сергей Рубинщайн. Виготски е смятан за баща на културно-историческата школа в психологията и е лидер на кръга Виготски.

Биография

Роден е на 17 ноември 1896 година в Орша, днес Беларус. Завършва гимназия в град Гомел със златен медал и постъпва в Юридическия факултет на Московския държавен университет, а малко по-късно започва да учи и в Университета „Шанявски“. През 1917 завършва и се завръща като учител по литература, естетика, история на изкуството, логика и психология. Организира лаборатория по психология към педагогическото училище и провежда в нея многобройни изследвания. Неговите интереси са главно в насока на психология на развитието, философия на психологията и теоретична психология.

Умира на 11 юни 1934 година в Москва на 37-годишна възраст.

Научна дейност

Виготски защитава съществуването и развитието на психологията като самостоятелна наука – наука за психиката и съзнанието. Опитва се да създаде хипотеза за произхода и природата на съзнанието. Провежда изследвания по психология на естетическото въздействие на литературните произведения, анализирайки „Хамлет“ и малките литературни форми (новели, басни). Вниманието на Виготски е фокусирано върху това как готовото литературно художествено произведение влияе върху човека и преди всичко върху неговия емоционален живот. Той смята, че произведенията на изкуството са обществени оръдия, чрез които се извършва претопяване на емоциите и превръщането им в специфична сфера на индивидуалния човешки живот. Разглеждайки висшите психични процеси (преднамереното внимание, преднамерената и логическата памет, мисленето с понятие), Виготски определя като неразложима по-нататък единица на опосредстваните форми за поведение знаковата операция. Той формулира основен закон на формиране на специфичните за човека висши психични процеси, според който всяка висша, чисто човешка психическа функция, първоначално съществува във външна интерпсихична форма и едва по-късно, в специфичния процес на интериоризацията, се превръща в индивидуална интрапсихична.

Виготски обръща голямо внимание и на обучението. Според него обучението и развитието не са два независими процеса или един и същи процес, а между тях съществуват сложни отношения. Обучението е най-плодотворно само тогава, когато протича в границите на даден период (сензитивен период), определян от зоната на най-близкото развитие. Сензитивните периоди съвпадат с така наречените от Виготски оптимални срокове за обучение. Знаменателна е фразата му, че една крачка в обучението може да означава сто крачки в развитието.

Библиография

  • „Педагогическа психология“, 1926
  • „Педология на подрастващия“, 1930
  • „Основни течения в съвременната психология“, 1930
  • „Етюди по история на поведението“, съвместно с Александър Лурия, 1930
  • „Въображение и творчество в детска възраст“, 1930
  • „Мислене и Реч“, 1934
  • „Умствено развитие на децата в процеса на обучение“, 1935
  • „Диагностика на развитието и педологическа клиника на трудното детство“, 1936

На български език

  • „Психология на изкуството“, изд. Наука и изкуство, София, 1978
  • „Въображение и творчество в детска възраст“, издадена като „Въображение и творчество на детето“, изд. Наука и изкуство, София, 1982
  • „Мислене и Реч“, изд. Наука и изкуство, София, 1983
  • „Лев Симеонович Виготски: избрани психологически произведения“, ИК Псидо, 2005

Източници

  • Виолета Ванева, История на психологията, Русе 2004

Текстове онлайн

На английски

На руски

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лев_Виготски&oldid=7499608“.