Англо-руско съглашение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 188.24.213.254 (б.), към версия на 89.215.135.172
мРедакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
Двете страни признават [[Тибет]] като част от [[Китай]] и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта.
Двете страни признават [[Тибет]] като част от [[Китай]] и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта.


[[Персия]] се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията [[Касре]] – [[Ширин]] – [[Исфахан]] – [[Йезд]] – [[Зулфегар]]), английска на юг (на югоизток от линията [[Бендер-Абас]] – [[Керман]] – [[Бирдженд]] – [[Гезик]]) и неутрална в централната част на страната.
[[Персия]] се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията [[Касре]] – [[Ширин]] – [[Исфахан]] – [[Йазд]] – [[Зулфегар]]), английска на юг (на югоизток от линията [[Бендер-Абас]] – [[Керман]] – [[Бирдженд]] – [[Гезик]]) и неутрална в централната част на страната.


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 14:39, 15 октомври 2016

Англо-руското съглашение[1] (или Англо-руска конвенция от 1907 г.[2]) е договор, сключен на 31 август 1907 година в Санкт Петербург между Великобритания и Русия, който разграничава сферите на влияние на двете държави в Средна Азия.

Съглашението е подписано от руския министър на външните работи Александър Изволски и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на Голямата игра в Азия и, заедно със Сърдечното съглашение и Френско-руския съюз, формира Антантата между Англия, Франция и Русия.

Съглашението определя съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. По съглашението, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските емири.

Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта.

Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията Касре – Ширин – Исфахан – Йазд – Зулфегар), английска на юг (на югоизток от линията Бендер-Абас – Керман – Бирдженд – Гезик) и неутрална в централната част на страната.

Вижте също

Източници

Външни препратки

Шаблон:История-мъниче