Моин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43: Ред 43:
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].


В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил” е възстановена. Представлява еднокорабна сграда с равен варосан таван, с притвор, но без олтарна апсида. Иконостасът е малък и е дело на гевгелиския столар Ристо Попов, което е отбелязано на надпис на него, датиран 30 декември 1968 година.<ref name="ПЕ"/>
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви - екзархийската „[[Свети Архангел Михаил (Моин)|Света Архангел Михаил]]“, патриаршистката и католическата са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил“ е възстановена. Представлява еднокорабна сграда с равен варосан таван, с притвор, но без олтарна апсида. Иконостасът е малък и е дело на гевгелиския столар Ристо Попов, което е отбелязано на надпис на него, датиран 30 декември 1968 година.<ref name="ПЕ"/>


==Личности==
==Личности==

Версия от 06:34, 28 октомври 2016

Моин
41.1342° с. ш. 22.4492° и. д.
Моин
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областБоймия
Надм. височина73 m
Население317[1] души (2002)
Пощенски код1480
Моин в Общомедия

Моин или Мойн, понякога Муин, (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Гевгели, Република Македония.

География

Селото е разположено на 4 km западно от общинския център Гевгели, в непосредствена близост до границата с Гърция.

История

В 19 век Моин е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.[3]

В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мóйнъ има 404 жители, всички българи християни.[5]

На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов четата на Иванчо Карасулията убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на гръцките чети и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.[6]

В селото има три църкви - българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на Българската екзархия.[8] Но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Муин (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви - екзархийската „Света Архангел Михаил“, патриаршистката и католическата са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил“ е възстановена. Представлява еднокорабна сграда с равен варосан таван, с притвор, но без олтарна апсида. Иконостасът е малък и е дело на гевгелиския столар Ристо Попов, което е отбелязано на надпис на него, датиран 30 декември 1968 година.[7]

Личности

Родени в Моин
Починали в Моин

Бележки

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
  4. а б в г д е ж „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.152.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  7. а б Цркви и манстири во Гевгелија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
  11. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560