Гръцка война за независимост: Разлика между версии

Гръцка война за независимост
	Гръцка война за независимост
	; Митрополитът на Стара Патра Герман благославя знамето на въстаниците в манастира Агиа Лавра, ; худ. Теодорос Вризакис
Участници	Първа гръцка република; Руска империя; Великобритания; Кралство Франция; Османска империя; Отомански Египет; Бейлик Тунис; Отомански Алжир
Място	Балкански полуостров,; Беломорие
Дата	6 март 1821 – 21 юли 1832
Жертви	170,000
Резултат	Константинополски договор (1832), ; Установяване на Кралство Гърция
	Гръцка война за независимост в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:57, 28 октомври 2016

Гръцката война за независимост (Шаблон:Lang-el), наричана също Гръцка революция, е въоръжената борба на гръцкия народ за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г. и приключва през 1832 г. с Константинополския мирен договор, по силата на който се одобрява създаването на независимо Кралство Гърция. Гърците са първият народ, за когото се е приемало по време на войната, че е завладян от Османската империя, и същевременно е първият придобил своя независимост. Спорно е дали тази независимост е изначално придобита или въстановена като правоприемство от времето на Византия според Мегали идеята. Гръцката война за независимост е най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция. ^[2]^[3]

Гърция всяка година празнува Деня на независимостта на 25 март. Придобиването на независимост от гърците не би било възможно ако не е съществувал консенсус и всякаква подкрепа по отношение на войната от страна на великите сили взели и участие в конфликта - Руска империя, Кралство Франция и Кралство Великобритания.

Още Екатерина Велика след Кючуккайнарджийския договор прокарва първия гръцки проект, но избухналата междувременно френска революция и последвалите я Наполеонови войни замразяват идеята. Последвалия Виенския конгрес, Веронски конгрес въвежда в международните отношения и термина източен въпрос, което ще рече съществуващите още от началото на 18 век проблеми с османското наследство на "болния човек" следва да се поставят за разрешаване в геополитическия дневен ред. Като цяло Свещения съюз подкрепя англо-френската инициатива и заради властващия османски султан Махмуд II, за който се твърди че е син на Накшидил валиде султан, втора братовчедка на Жозефин дьо Боарне - първата императрица на Франция и съпруга на Наполеон Бонапарт.

Създаването на организацията започва още през 1814 г. в Одеса, където е учредена Филики етерия от няколко патриоти руски поданици от гръцки произход. През 1818 г. седалището на организацията се мести в Цариград. С подкрепата на богатата гръцка диаспора във Великобритания и САЩ, и с помощта на симпатизанти в Западна Европа и с тайната помощ от Русия, заговорниците заплануват бунт срещу султана.

Въстанието срещу османската власт е подигнато от група заговорници, водена от Александър Ипсиланти - предимно руски офицери от гръцки произход, т.е. дейци с военна подготовка и опит. Ипсиланти начело на въоръжена група пресича на 6 март 1821 г. руската граница на река Прут и навлиза на територията на днешна Молдова. На 1 май 1821 г. е разбит от османската армия при Галац.

Междувременно избухва въстание в южната част на Пелопонес (Морея на 25 март, което в рамките на 3 месеца обхваща целия Пелопонес, част от Същинска Гърция, Крит, Кипър и някои Егейски острови. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до Епидавър). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградския патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния Константинопол. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва гражданска война в края на 1823 - май 1824 и през 1824-1825 г. ^[4]

Поради невъзможност за друго, и поради неконторолируемия еничарски корпус, султана се обръща за военна помощ към своя египетски васал Мохамед Али паша, която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед - Ибрахим Али се отправят към Егейско море. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в Триполи - административен център на региона.

Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изхода от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата битка при Наварин, съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.

След тази победа, съюзниците не предприемат по-нататъшни съвместни действия, насочени към подкопаване на военната мощ на Османската империя, поради настъпили разногласия в лагера относно разделянето на бившите османски владения. Възползвайки се от тази неоценима помощ, Махмуд II през декември 1827 г. (след като е ликвидирал еничарския корпус) обявява война на Русия. Започва Руско-турската война от 1828-1829 г., която завършва с безпрецедентен турски разгром и с подписването на Одринския мирен договор от 1829 г., с който Османската империя признава независимостта на Гърция.

На 3 февруари 1830 г. в Лондон е подписан и Лондонския протокол, по силата на който е официално призната независимостта на Гърция и от международната общност. До средата на 1832 г. е осъществена и демаркацията на границите на новата европейска държава.

След успешния край на гръцкото движение за независимост, в страната е установена монархия и така е до 1974 г. когато е проведен референдум за република.

Статистика на войната

Воюващи страни	Население (1821 г.)	Мобилизирани воини	Убити	Убити мирни жители
Англия	14 100 000	8 000	10
Франция	31 150 000	10 000	100
Русия	50 558 500^[5]	1 200 000	10 000
Гърция	950 000	100 000	50 000
Всички съюзници	96 758 500	1 318 000	60 110
Османска империя	26 500 000	400 000	15 000
Египет	4 400 000	12 000	5000
Всичко	30 900 000	412 000	20 000
Всички	127 658 500	1 730 000	80 110	105 000

Източници

↑ The War Chronicles: From Flintlocks to Machine Guns: A Global Reference of ... , Joseph Cummins, 2009, p.50
↑ Греческая национально-освободительная революция 1821—1829
↑ Greek War of Independence 1821—1832 ((en))
↑ Nina M. Athanassoglou-Kallmyer French images from the Greek War of Independence (1821—1830) Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 ((en))
↑ Население указано в границах соответствующего года учёта (Россия: Энциклопедический словарь. Л., 1991.).

Вижте също

История на полуостров Морея през Средновековието

[1] The War Chronicles: From Flintlocks to Machine Guns: A Global Reference of ... , Joseph Cummins, 2009, p.50

[2] Греческая национально-освободительная революция 1821—1829

[3] Greek War of Independence 1821—1832 ((en))

[4] Nina M. Athanassoglou-Kallmyer French images from the Greek War of Independence (1821—1830) Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 ((en))

[5] Население указано в границах соответствующего года учёта (Россия: Энциклопедический словарь. Л., 1991.).

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Междувременно избухва въстание в южната част на Пелопонес ([[Морея]] на 25 март, което в рамките на 3 месеца обхваща целия [[Пелопонес]], част от [[Същинска Гърция]], [[Крит]], [[Кипър]] и някои [[Егейски острови]]. Въстаниците завземат голяма площ. На 22 януари 1822 г. е свикано първото Народно събрание в Пиада (близо до [[Епидавър]]). Гръцките андарти обявяват независимостта на Гърция от Османската империя, приемайки демократична конституция. Военните действия срещу османските сили продължават сравнително успешно. В отговор на съзаклятието, в Константинопол е публично обесен за назидание цариградския патриарх Григорий V. Това е възприето изключително неодобрително в Западна Европа, като британското и френското правителство започват да подозират, че въстанието е претекст, от който да се възползва Руската империя с цел да овладее някогашния [[Константинопол]]. В резултат от западноевропейската политика настъпва разрив сред бунтовниците, който води до междуособна борба. Избухва [[гражданска война]] в края на 1823 - май 1824 и през 1824-1825 г. <ref>Nina M. Athanassoglou-Kallmyer [http://books.google.com/books?id=unXeZpkaxTMC&pg=PA32&lpg=PA32&dq=Massacre+Greek+War+of+Independence&source=bl&ots=0eeCT285Qr&sig=EAm3P2DJoIulPM1J3eFbH1Qv36c&hl=en&ei=92Q-StiXEdHBtwfayIAB&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4 French images from the Greek War of Independence (1821—1830)] Publisher: Yale University Press (September 10, 1989) ISBN 0-300-04532-8 ISBN 978-0-300-04532-1 {{икона|en}}</ref>
-Поради невъзможност за друго, и поради неконторолируемия [[еничарски корпус]], султана се обръща за военна помощ към своя египетски [[васал]] [[Мохамед Али]], която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед - Ибрахим Али се отправят към [[Егейско море]]. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в [[Триполи]] - административен център на региона.
+Поради невъзможност за друго, и поради неконторолируемия [[еничарски корпус]], султана се обръща за военна помощ към своя египетски [[васал]] [[Мохамед Али паша]], която молба е последвана от незабавна международна намеса, защото египетски сили под командването на сина на Мохамед - Ибрахим Али се отправят към [[Егейско море]]. Ибрахим дебаркира в Пелопонес и се дислоцира в [[Триполи]] - административен център на региона.
 Междувременно под натиска на общественото мнение в европейските държави за съпричасност към гръцките борци за независимост, се намесват великите сили и изхода от конфликта намира своето бързо разрешение. През 1827 г. в Лондон е приета конвенция в подкрепа на независимостта на Гърция. На 20 октомври 1827 г. съвместна британска, френска и руски ескадра под командването на британския вицеадмирал Едуард Кондрингтон навлиза в гръцки води и в четири часовата [[Наваринско сражение|битка при Наварин]], съюзниците разгромяват обединения турско-египетски флот. След морското сражение, френските войски дебаркират на брега и оказват помощта си за разгрома на османците.