Никола Шкутов: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
дата на смъртта му |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание = български духовник |
| описание = български духовник |
||
| роден-място = [[Горно Броди]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Горно Броди]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[30.11.1932]],,[[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Николай (Никола) Маринов Шкутов''' е български духовник, председател на няколко [[Български църковни общини в Македония|български църковни общини]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. |
'''Николай (Никола) Маринов Шкутов''' е български духовник, председател на няколко [[Български църковни общини в Македония|български църковни общини]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]]. |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
[[File:BASA-771K-1-193-2-Nikolay Shkutov.JPG|мини|250п|Шкутов в 1904 г. на 43 години]] |
[[File:BASA-771K-1-193-2-Nikolay Shkutov.JPG|мини|250п|Шкутов в 1904 г. на 43 години]] |
||
Умира в София.<ref name="София помни 46">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=46 | заглавие=Парцел 46 |достъп_дата =2016-04-09 |издател=София помни}}</ref> |
Умира в София на 30 ноември 1932 г.<ref name="София помни 46">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=46 | заглавие=Парцел 46 |достъп_дата =2016-04-09 |издател=София помни}}</ref> |
||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 21:25, 29 октомври 2016
| Никола Шкутов | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 1932 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Никола Шкутов в Общомедия | |
Николай (Никола) Маринов Шкутов е български духовник, председател на няколко български църковни общини в Македония и Тракия.
Биография
Николай Шкутов е роден в 1861 година в серското село Горно Броди.[1] През 1884 година дарява 108 гроша за наемането на български учител в родното си село.[2] В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[3]
Христо Караманджуков пише за Шкутов:
| „ | Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[4] | “ |
До 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902/03 година Шкутов председателства Костурската българска община.[5] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[6] или в 1901 г.[7] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.
През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[8].
След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[9]
През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Николай Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[10][11]
Умира в София на 30 ноември 1932 г.[12]
Бележки
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
- ↑ Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.59.
- ↑ Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 - 368.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 185
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
- ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 2016-04-09.
