Реция: Разлика между версии
м форматиране: 1x А|А(Б) |
Jbribeiro1 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
|flag_s3 = Alamannischi Girtelbschleg.jpg |
|flag_s3 = Alamannischi Girtelbschleg.jpg |
||
|s4 = Остготи |
|s4 = Остготи |
||
|flag_s4 = |
|flag_s4 = Theodoric's Palace - Sant'Apollinare Nuovo - Ravenna 2016 (crop).jpg |
||
|днес_част = {{Австрия}}, <br>{{Германия}}, <br>{{Лихтенщайн}}, <br>{{Швейцария}} |
|днес_част = {{Австрия}}, <br>{{Германия}}, <br>{{Лихтенщайн}}, <br>{{Швейцария}} |
||
|бележки = |
|бележки = |
Версия от 23:12, 30 октомври 2016
Реция Raetia | |
— Римска императорска провинция — | |
15 – 476 | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Августа Винделикорум |
История | Античност |
| |
Днес част от | Австрия, Германия, Лихтенщайн, Швейцария |
Реция Raetia в Общомедия |
Реция или Ретия (Шаблон:Lang-la, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.).
Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия — рети.
Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия.
Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1-ви век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия[1]. Успешният военен поход през 15 г. пр. н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка - (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1-ви в. н.е.
Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в северна Италия, южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis.
За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2-ри век н.е. столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4-ти в.н.е. Реция е поделена на две части - Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум.
По-значими населени места
Augusta Vindelicum
Castra Regina
Brigantium
Germanicum
Guntia
Sorviodurum
Castra Batava
Curia Retorum
Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г. н.е, а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2-ри век н.е., както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3-ти в.н.е. През 6-ти в.н.е. тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите.
Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.н.е
-
Карта на Римската империя през 117 г. от .н.е.
-
Реция на картата на Римската империя
-
Agri decumates, германският лимес
Вижте също
Алпийски отряди на помощните римски войски
Източници
- ↑ Светоний, Нерон,18; Тацит, Анали, 2, 42,4; 14,31,2; CIL III 14149, 21
|