Толстоизъм

Толстоисти

Толстоизъм (Шаблон:Lang-ru) е нравствено-социално учение и движение на християнска основа, възникнало в Русия през 1880 г. Негов основател е руският писател Л. Н. Толстой със съчиненията си: „Изследване на догматичното богословие; Съединение и превод на четирите евангелия“, „Моята вяра“ , „Но какво да правим?“, „Царството божие е вътре във вас“, „За всеки ден“, „Пътят на живота“. В тях Лев Толстой научно изчиства от суеверия и мистицизъм и систематизира религиозното съзнание на човека и доказва че религията в същността си е разумна и логична и върху тази разумна религия е нужно да се построи човешкия живот и общество. Толстоизмът поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на живота и единствен път към Бога. Самоусъвършенстването е възможно само чрез практическо изпълнение на планинската проповед на Христос (Матей, гл.5").Което включва отказ от прилагане на насилие,неучастие в насилствени институции,неотвръщане на насилието с насилие.На практика това се изразява в масовото отказване от военна служба в Русия,България,Холандия,Англия(първата свет.война в Англия-30 000 отказали да служат.)...през 20-те год.на XX век

Форми на толстоизма

Обособяват се две форми на толстоизма: киническа и комунална. Първата е индивидуално-духовна, втората включва участие в земеделски комуни. Толстоизмът достига най-широко разпространение след 1917 г. в Русия (100 комуни-30 000 последователи). През 1933 г. е юридически закрит в Русия. Непримиримите толстоисти са изселени в Сибир, където основават комуната „Живот и труд“ (1932-1938). След Русия толстоизмът се разпространява в Холандия (проф. Дж. Фан Реес), България, Англия (Д.Кенворти), Унгария, Швеция, САЩ (Е.Кросби), Япония (С.Мусянокодзи), Корея (Лю Ен Мо), Чили (Ф.Сантиван), ЮАР (М. Ганди). В съвременна Русия толстоизмът е деформиран от идейното течение русински социализъм и църквата на Лев Толстой.Съществувало е училище в гр.Новокузнецк в което са се преподавали някои от принципите на толстоизма но е закрито и превърнато в православна школа(1993-2009 г.)Толстоизмът е забранен и преследван в Япония, поради масовото му разпространение през 1909. Днес в Япония съществуват толстоистка комуна „Единственият огън“ — Киото и университет Сюва Дези — Токио в който се пазят идеите на толстоизма. Толстоизмът е в основата на гандизма — религиозно-политическо движение за национално освобождение на Индия.В наши дни няма силно изявени личности-толстоисти,няма и музей на толстоизма в света.В Русия отделни хора-Вл.Мороз и групи споделят толстоизма.В родната Ясна поляна на Лев Толстой има само музей на светското му литературно творчество,като бившия директор Владимир Толстой(праправнук на Толстой) е антитолстоист а настоящия-съпругата му следва съветите на мъжа си,който от 2012г е и съветник на президента на Русия.В България единствено изявил се с толстоиска позиция и издател на религиозните съчинения на Лев Толстой е Й. Йорданов. А в с. Ясна поляна, Бургаско е направен опит за създаване на музей на толстоиска комуна.За съжаление хората създали музея имат културно-туристически цели и създаденото от тях е много слабо копие на истински толстоиски музей.От академичните среди съвременни изследователи на толстоизма са Е. Мелешко-Русия,У.Еджъртън-САЩ,А.Донсков-Канада.Коста-Рика е единствената страна в света без армия-разпусната е 1948 г. от президента Хосе Фигирес Ферер,който нарича имението си "Ясна поляна",така се води и днес.В гр.Колон до Сан-Хосе е изграден "Монумент на мира" в който е и паметника на Лев Толстой.

Толстоизъм в България

В България се разпространява след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Основават се колонии, най-вече при управлението на БЗНС (1920-1923). Издават се книги, списания и вестници. В България са най-много изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в цял свят. Последната и най-голяма и дълго просъществувала колония до с. Мечкюр (сега Прослав — квартал на гр. Пловдив) е разтурен от комунистическата власт през 1958 г. Колонии има в с. Ясна поляна, Бургаско; с. Дерманци, Луковитско; с. Индже войвода, Бургаско; с. Ружинци, Белоградчишко; с. Върбовка, Севлиевско. За разлика от руския толстоизъм, българският участва в политиката, като се стреми да прокара най-вече в програмата на БЗНС проекта на американския икономист Хенри Джордж за единния налог върху ценността на земята, независимо дали е земеделска или е градска.

Основни представители

Лев Н. Толстой (1828-1910)

Духовното му, нравствено рождение е през 1880 г. Реформира теоретично християнството като изчиства и показва истинската вяра на човека Христос в Бога. За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса. Л. Толстой утвърждава християнската нравственост изразена в планинската проповед на Христос (Матей, гл. 5), която е лично дело за всеки човек, тук и сега и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. За това Толстой е отлъчен от руската православна църква (1901 г.). Религиозно-социалните му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария. Л. Толстой се отказва от частната си собственост върху земята и имението си, от авторските си права и работи земеделски труд. Става вегетарианец и пълен въздържател (алкохол и тютюн). Новия си, религиозен светоглед претворява в романа „Възкресение“ (1899 г.).

Павел Бирюков (1860-1931)

След завършване на Морска академия, напуща военноморската си служба и посвещава живота си на идеите на Л. Толстой. Работи в издателство „Посредник“ (1884). Заточен е в Латвия поради участието му в спасяването на духоборите. Емигрира в Швейцария (1899 г.). Там издава сп. „Свободна мисъл“ и публикува забранените произведения на Л. Толстой. Пребивава се в Канада при духоборите (1920 г.). Автор на първата биография на Л. Толстой в четири тома (1923 г.).

Владимир Чертков (1854-1936г)

Толстой и Чертков

През 1881 г. Владимир Чертков се отказва от военна кариера, син е на генерал-адютанта на руския император Александър II. Живее в с. Лизиновка, където построява болница и училище за селяните. Среща се с Л. Толстой през 1883 г. Става най-близкия му съидейник, който съхранява печата и разпространява произведенията на Л. Толстой. Основател на издателство „Посредник“, което издава книги за народа. Изгонен от Русия (1898 г.) живее до 1907 в Англия. Основава издателство „Свободно слово“. Писмата на Толстой до него в този период са 928 бр. В.Г. Чертков е организатор и ръководител неофициално на толстоисткото движение в Русия. Автор е на книгите „Нашата революция“ (1906 г.), „Бягството на Толстой“ (1922), „Злата забава. Мисли за лова“, „Животът е един“. С последните две книги той е и първият руски биоцентрист. Инициатор и организатор на 90-томното издание на произведенията на Лев Толстой (1928-1958 г.)

Б. В. Мазурин (1902- )

Председател на подмосковската комуна „Живот и труд“ (Шестаковка — 1921-1930) и на общоруската сибирска комуна „Живот и труд“ (1932-1938). В „Шестаковка“ комунарите-толстоисти, бивши дворяни, студенти, жители, селяни, червеногвардейци, есери построяват голям комунален дом с водно отопление, обща кухня, столова, жилищни стаи. Земеделският им труд е за физическо и духовно здраве, не за пари. Те не плащат данъци, не участват в избори, отказват да служат в армията. След изселването на непримиримите толстоисти от цяла Русия в Сибир, се основава нова комуна „Живот и труд“ край гр. Новокузнецк. Тя просъществува до 1938 г., трудно и с много съдебни процеси срещу по-видните толстоисти. Официално в Русия толстоизмът е забраняван през 1897 г. и 1933 г.

Христо Досев (1887-1919)

Роден в Стара Загора в семейство на богат търговец. Напуща следването си в Женева и става един от основателите на колонията в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) през 1906 г., и сп. „Възраждане“ (1907). От 1909 г. живее в Русия до гр. Майкоп, Кавказ, където се оженва за дъщерята на руския толстоист В. И. Скороходов. Обработва земя заедно със Скороходов и други руски толстоисти (Н. А. Шейерман). Личен познат на Л. Толстой, В. Г. Чертков, В. Булгаков. Подписва възванието срещу Първата световна война „Опомнете се,хора-братя“ написано от В. Булгаков. Превежда статиите на Л. Толстой за сп. „Възраждане“, публикува в руския толстоистки печат. Един от основателите на БВС. Автор на книгите „Разкази и статии“, „Етика на храненето“, „Колонията на възрожденци в България“, „Близо до Ясна поляна“, „Дневникът на самотника“(неиздадена).

Стефан Андрейчин (1869-1961)

Роден в Габрово. Организатор и участник в колоната в с. Аслан Кайряк (Ясна поляна) — 1906-1908 г. Редактор на сп. „Ново слово“, „Възраждане“, „Вегетариански преглед“, „Прослав“ и на вестниците „Нов живот“ и „Братство“. Автор на книгата „Осветлени въпроси“ и стихосбирките „Песни на мирния живот“, „Цветята на душата“, „Лъчи на живот“, „Капки роса“. Преводач от руски и френски. От 1943 г. Живее в колонията до с. Мечкюр, Пловдивско.

Йордан Ковачев (1895-1966)

Йордан Ковачев е роден в Пещера. По бащина линия корените му са от Пиринска Македония — с. Белица, Разложко. Завършва право в Софийския университет. Защитава толстоистите в съда, при отказа им от военна служба. Подготвя документите за закупуване на земя за колонията до село Мечкюр, Пловдивско и по-късно я подпомага безвъзмездно финансово. Личен познат е на П. Бирюков и В. Булгаков, кореспондира с В. Г. Чертков, Н. Гусев, Е. И. Попов. Той е от второто поколение български толстоисти, които съвместяват толстоизма с политиката. Член е на БЗНС (1919), подръжник на групата на Д. Драгиев, който е с евангелско-толстоиски убеждения. Кандидат е за народен представител от БЗНС през 1938 г., а след 9 септември 1944 г. е избран за депутат от квотата на БЗНС (Н. Петков). Защитник на Н. Петков в процеса срещу него. Въдворяван в концлагера „Куциян“ (1947-1948) и два пъти в Белене (1951-1952; 1957-1958). Преводач от руски и френски. Поет и писател. Автор на три стихосбирки, разкази и драматични произведения. Редактор на в-к „Свобода“. И.Ковачев е последовател на киническия толстоизъм. Считан за най-добрият познавач на Толстой и толстоизма извън границите на Русия. Наричан българският Махатма Ганди. Избиран е за председател на Съюза на писателите от провинцията в България 1934-1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите-демократи със седалище Париж.

Г. С. Шопов (1880-1932)

Роден в Панагюрище. Той е първият българин отказал се от военна служба поради толстоистките си убеждения (1900 г.). Осъден на три години затвор. Кореспондира с Толстой. Издава списание „Л. Толстой“ (1909-1906) и списание „Живот“ (1907). Създава издателство „Живот“ (1907-1921), което издава предимно съчиненията на Л.Толстой. Автор на книгите „Как живя, работи и умря Л. Толстой“ (1926 г.) и „На гости в Ясна поляна“ (1929 г.). Основател, заедно с Хр. Досев и проф. Д. Кацаров на Български вегетариански съюз.

Цитати

„Човек без религиозен мироглед е духовен, нравствен инвалид. И такъв човек - като инвалида е във властта на всички, с него могат да си правят каквото искат. И такава е цялата наша и цялата европейска и американска интелигенция. Тя не вярва в нищо но знае, че трябва да живее и живее от чужд труд. Издържат я също хора без религия. Затова трябва да се убива истинската разумна вяра-за да паразитира интелигенцията. С това убийство са заети духовенството и учените…“

—Лев Толстой

„Само едно е нужно: да пазим в себе си своето божествено аз и да го разрастваме, за да го пренесем в другия живот пораснало от самоусъвършенстването“

—Л. Толстой, писмо до Е. И. Попов, 1894 г.

„Физическият труд е едно от условията на чистия живот“

—Лев Толстой

„Колкото повече човек забравя своята личност и се пренася в своята висша същност, толкова по-силно чувствува, че телесното е временна форма, чрез която се проявява вечният живот на духа“

—Владимир Чертков

„Работете над себе си, като се усъвършенствате. Важен е проявящият се дух на човека, който неизбежно се връща към Бога.“

—Христо Досев

„Неговият мироглед (на Л. Толстой) за мен беше, па и сега е цялостен, пълен, отговарящ на всички търсения на разума и на душата.“

—Йордан Ковачев

„Аз воювам против злото в света и оръжието ми е добрите дела и примерния живот. Заявявам Ви, че съм свободен човек и в казармата нямам работа.“

—Г. С. Шопов

„Учение аз нямам и никога не съм имал. Аз не зная нищо, което да не знаят всички хора. Аз зная заедно с всички хора, с огромното мнозинство от хората по целия свят, че всички свободни и разумни същества, имат в душата си вложен един висш, много прост, ясен и достъпен за всеки закон, нямащ нищо общо с предписанията на хората, наричани права и закони. Висшият закон, този най-прост и достъпен за всеки човек, се състои в това, да обичаме ближния си, както самия себе си, и затова да не правим на другите това, което не искаме да ни правят. Този закон е така близък до сърцето човешко, така разумен изпълнението му така несъмнено установява благото, както на отделното лице, така и на цялото човечество и толкова еднакво е бил провъзгласен този закон от всички мъдреци по света, от Веданистите в Индия Буда, Христос, Конфуций, Русо, Кант, че ако не бяха тези коварни и зловредни усилия, които са правили и продължават да правят богословите и законниците за да скрият този закон от хората, законът вече отдавна би бил усвоен от огромното мнозинство от хората и нравствеността на хората в наше време не би стояла на тази низка степен, на която е сега“.

—из Писмо до един студент 1909 г.

„Истинска наука може да бъде, само такава наука, в основата на която ще бъде положено религиозно нравственото учение за душата на човека, за Бога и за нравствеността.“

—Лев Толстой

„Преди години в България се появи движение, което си беше поставило за цел да изстърже от душата на човека порочните зверските наклонности: «Не мъчи. Не убивай. Не яж месо!» И мнозина тръгнаха по този път. Създаде се вегетарианското движение...“

—Наню Ганчев, писмо до Ив. Унджиев 1962

„Няма нито един интелигент, нито един мислещ идеалист който да не е черпил вдъхновение от Толстой, неговото влияние сега и в миналото на личния и семейния живот на българската интелигенция е неизмеримо.“

—Г. Константинов, 1928 г.

„Колко е хубаво, че Л. Н. Толстой не е създал никаква църква, никаква партия, никаква секта и никакви догми. Той показа на хората пътя на живота, който счита за истински. Той споделя своя опит по този път, направлява и оставя всеки сам посвоему, самостоятелно да мисли, самостоятелно да взема решения и живее, ръководейки се от своя разум и своята съвест, съгласно силите и изискванията на душата си.“

— Б. Мазурин

Източници

• Терзиева М., Н.Иванова, Т.Иванова — „Поглед върху толстоизма в България“, Бургас 2006 г.
• Бирюков П. — „Биография Л.Толстого“, 4 том (част I, част II)
• Рогинский А. — Воспоминания крестьян-толстовцев. 1910–1930-е годы. — М.: Книга, 1989.
• Петухова Т. — Коммуны и артели толстовцев в советской России (1917-1929 г.), Ульяновск, УлГТУ, 2008 г.

Външни препратки

• Йордан Йорданов, „Толстоизмът — божествената същност на човека“ (сборник), Варна 2008 г.
• Маргарита Терзиева, „Приносът на българските толстоисти за рецепцията на произведенията на Лев Толстой за деца в България“, 2005-11-09, LiterNet
• Иван Атанасов, „Сивостен: Лев Николаевич Толстой (1828-1910)“, 2009-02-03
• ((ru)) „Толстой и съдбата на човечеството“, И. И. Горбунов-Посадов, 1928 г.
• ((ru)) Lib.Ru/Классика: Толстой, Лев Николаевич
• Пътят на живота-Лев Толстой