Османски архиви

Османските архиви са сбор от исторически източници свързани с Османската империя и общо 39 държави, чийто територии изцяло или частично по различно време са били част от империята, включително 19 страни от Близкия Изток, 11 страни от ЕС и на Балканите, три в Кавказ, две в Централна Азия, Кипър, както и Израел и Турция.

Османските архиви се съхраняват основно на три места – в Истанбул в османския архив на Централния държавен архив на Турция, в София в османския архив на Народна библиотека Кирил и Методий на България, и в Кайро в османската колекция на Египетската национална библиотека и архиви, която е най-голямата библиотека в Египет.

Османските архиви документират цялостния живот и събития в Османската империя от началото на управлението на султан Сюлейман Великолепни през XVI век. Подреждането на архивните записи и единици започва през 1847 г. Първоначално османския архив е разположен при канцеларията на великия везир в Гюлхане и съдържа няколко основни групи документи: архива на Дивана, архива на великия везир, финансов и дипломатически.

През 1846 г. османският дипломат и държавник Мустафа Рашид паша нарежда строителството на нова сграда за османския архив. Сградата е построена от архитекта Гаспар Фосати и през 1848 г. Мухсин ефенди е назначен за началник на архивите.

Османската колекция в Египетската национална библиотека и архиви документира основно османската история на Египет, докато османските архиви в Истанбул и София документират цялостния обществен живот и управление в Османската империя в продължение на четири века от т.нар. ново време. В този смисъл, османския архив и колекция в Народна библиотека Кирил и Методий в София са едно от безценните паметни богатства на България и спрямо Близкия Изток, Светите земи и историята на света. В София се намира от 1931 г. и т.нар. Цариградски архив от подземията на Света София (Константинопол), благодарение на едно държавническо решение на Мустафа Кемал Ататюрк.