Хатихумаюн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:28, 5 ноември 2016

Хатихумаюнът (Шаблон:Lang-tr)^[1] е султански ферман (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите.

Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.

Указът позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви.

Той е споменат в Парижки мирен договор (1856) и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.

Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности и дава тласък на светската култура и образование.

С настъпването на Източната криза (1875 – 1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.

Източници

↑ Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981

Шаблон:Османска империя-мъниче

[1] Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Хатихумаюнът''' ({{lang-tr|Hatt-ı Hümayun}})<ref>''Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981''</ref> е [[султан]]ски [[ферман]] (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан [[Абдул Меджид I]] (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижката конференция]] от 1856 г. след приключването на [[Кримска война|Кримската война]]. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в [[Османска империя|Османската империя]]. Премахва изтезанията и цели реформа затворите.
+'''Хатихумаюнът''' ({{lang-tr|Hatt-ı Hümayun}})<ref>''Документи за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том еден, Униврзитет Кирил и Методиј – Факултет за философско – историски науки, Скопје, 1981''</ref> е [[султан]]ски [[ферман]] (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан [[Абдул Меджид I]] (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижката конференция]] от 1856 г. след приключването на [[Кримска война|Кримската война]]. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в [[Османска империя|Османската империя]]. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите.
 Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината и&#768;, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.
@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Той е споменат в [[Парижки мирен договор (1856)]] и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на [[Гюлханския хатишериф]] и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.
-Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности, дава тласък на светската култура и образование.
+Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности и дава тласък на светската култура и образование.
 С настъпването на [[Източна криза|Източната криза (1875 – 1878)]] реформите са прекратени, а по време на управлението на султан [[Абдул Хамид II]] в империята е установен реакционен режим.