Бошуля

Бошуля
Бошуля 42.244963, 24.189334 Бошуля
Общи данни
Население	738 души (15 март 2024 г.) 52,8 души/km²
Землище	13,978 km²
Надм. височина	229 m
Пощ. код	4481
Тел. код	03566
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	05949
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство    – кмет	Бошуля Христина Венчева (ГЕРБ)
Бошуля в Общомедия

Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География

Панорамен изглед на село Бошуля (снимка от връх Градище)

Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.

Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.

История

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

През 1929 г. е създадено народно читалище „Просвета-1929“.

Двата самодейни състава – певческата група „Маргарита“ и танцовата група „Яна“, към Народно Читалище "Просвета - 1929"

През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.

По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище.

През 2010 г. народно читалище „Просвета-1929“ отпечатва и поемата на Атанас Попчев „Наше село“ от 1892 г., отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик.

Читалището препечатва през 2015 г. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

Личности

Родени

• Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов – народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.

Мартин Хайдутин

• Мартин Кацаров – народен хайдутин (1870 – 1878), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.

Първият брой на информационния бюлетин „Бошуля“

Преса

През месец март 2010 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в с. Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е преименувано на „Бошуля-инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.

Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 г. бюлетинът се разпространява в три села от околността. Изданието започва да се издава периодично.Следваща година изданието вече се разпространява в няколко Народни Читалища в България.