Бошуля: Разлика между версии
Ред 23: | Ред 23: | ||
През 1929 г. е създадено народно читалище „Просвета-1929“. |
През 1929 г. е създадено народно читалище „Просвета-1929“. |
||
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|thumb|240px|Двата самодейни състава – певческата група „Маргарита“ и танцовата група „Яна“, |
[[Файл:Самодейните групи към НЧ "Просвета 1929.jpeg|thumb|240px|Двата самодейни състава – певческата група „Маргарита“ и танцовата група „Яна“, към Народно Читалище "Просвета - 1929"]] |
||
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“. |
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“. |
Версия от 17:36, 6 ноември 2016
Бошуля | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 738 души[1] (15 март 2024 г.) 52,8 души/km² |
Землище | 13,978 km² |
Надм. височина | 229 m |
Пощ. код | 4481 |
Тел. код | 03566 |
МПС код | РА |
ЕКАТТЕ | 05949 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пазарджик |
Община – кмет | Септември Васка Рачева (Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020) |
Кметство – кмет | Бошуля Христина Венчева (ГЕРБ) |
Бошуля в Общомедия |
Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.
География
Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.
История
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1929 г. е създадено народно читалище „Просвета-1929“.
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за с. Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.
По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище.
През 2010 г. народно читалище „Просвета-1929“ отпечатва и поемата на Атанас Попчев „Наше село“ от 1892 г., отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик.
Читалището препечатва през 2015 г. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
Личности
Родени
- Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов – народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.
- Мартин Кацаров – народен хайдутин (1870 – 1878), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.
Преса
През месец март 2010 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в с. Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е преименувано на „Бошуля-инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.
Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 г. бюлетинът се разпространява в три села от околността. Изданието започва да се издава периодично.Следваща година изданието вече се разпространява в няколко Народни Читалища в България.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
Шаблон:Мъниче селища в България
|