Евтимий Български: Разлика между версии
Редакция без резюме |
форматиране: 15x кавички, 14x тире, 5x тире-числа, 2x запетая, 2x нов ред, 3 интервала, 6lokavica, URL, заглавие-стил (ползвайки Advisor) |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той |
'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той е авторитетна фигура в православния свят. |
||
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „[[Похвално слово за Евтимий]]“ на [[Григорий Цамблак]]. |
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „[[Похвално слово за Евтимий]]“ на [[Григорий Цамблак]]. |
||
== Ранни години == |
== Ранни години == |
||
Св. Патриарх Евтимий е роден около |
Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. <ref name="hristodulova">„Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249</ref>. Учи в търновски манастири и приема [[монах|монашески]] чин. Привлечен от славата на [[Теодосий Търновски]], около [[1350]] г. постъпва в [[Килифаревски манастир|Килифаревския манастир]]. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през [[1363]] г. двамата заминават заедно за [[Цариград]]<ref name="hristodulova"/>, където скоро след това Теодосий умира. |
||
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „[[Студион]]“ и [[Велика Лавра|лаврата]] на Свети [[Атанасий Атонски]] на [[Атон]]. Византийският император [[Йоан V Палеолог]] го изпраща на заточение на остров [[Лемнос]]<ref name="hristodulova"/>, а след освобождаването си се връща в българския [[Зографски манастир]] в Атон. |
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „[[Студион]]“ и [[Велика Лавра|лаврата]] на Свети [[Атанасий Атонски]] на [[Атон]]. Византийският император [[Йоан V Палеолог]] го изпраща на заточение на остров [[Лемнос]]<ref name="hristodulova"/>, а след освобождаването си се връща в българския [[Зографски манастир]] в Атон. |
||
== Дейност в България == |
== Дейност в България == |
||
Към [[1371]] г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]]. Той установява правила за [[правопис]] и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги<ref name="slovo">[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15754&Level=1 „Похвално слово за свети Евтимий“ |
Към [[1371]] г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]]. Той установява правила за [[правопис]] и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги<ref name="slovo">[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15754&Level=1 „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак]</ref>. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Русия]], използващи [[църковнославянски език]]. |
||
През [[1375]] г., след смъртта на българския патриарх [[Йоаникий II]], Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на [[исихазъм|исихазма]], той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина [[митрополит]]и и [[игумен]]и се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси. |
През [[1375]] г., след смъртта на българския патриарх [[Йоаникий II]], Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на [[исихазъм|исихазма]], той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина [[митрополит]]и и [[игумен]]и се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси. |
||
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий |
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, [[житие|жития]] и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са [[Киприан (митрополит)|Киприан]], [[Григорий Цамблак]], [[Йоасаф Бдински]] и [[Константин Костенечки]]. |
||
== Падането на Търново == |
== Падането на Търново == |
||
През пролетта на [[1393]] г. султан [[Баязид]] I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. [[Григорий Цамблак]] разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ |
През пролетта на [[1393]] г. султан [[Баязид]] I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. [[Григорий Цамблак]] разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ [[Иван Шишман]] не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада<ref>„Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206</ref>. На [[17 юли]] 1393 г. турците превземат столицата с щурм. |
||
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: ''„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“''. Според Григорий Цамблак<ref name="slovo"/> църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с ''„учители на безсрамието“''. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна [[Тракия]]), вероятно в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]<ref> |
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: ''„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“''. Според Григорий Цамблак<ref name="slovo"/> църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с ''„учители на безсрамието“''. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна [[Тракия]]), вероятно в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]<ref>„Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.</ref>. Предполага се, че е починал там през [[1402]] – [[1404]] г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от [[Константинополска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. |
||
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на [[Евтимий Велики|свети Евтимий Велики]] |
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на [[Евтимий Велики|свети Евтимий Велики]] – [[20 януари]]. |
||
== Книжовна дейност == |
== Книжовна дейност == |
||
=== Книжовна школа === |
=== Книжовна школа === |
||
Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. |
Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.</ref>, [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата реформа]] се отразява на писмеността в [[Сърбия]], [[Влахия]], [[Молдова]] и руските княжества<ref>„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.</ref>. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
*'''''Жития:''''' |
*'''''Жития:''''' |
||
# |
#„''Житие на [[Иван Рилски]]''“ |
||
# |
#„''Житие на [[Иларион Мъгленски]]''“ |
||
# |
#„''Житие на [[Филотея Темнишка]]''“ или известна като [[Филотея Търновска]] |
||
# |
#„''Житие на [[Петка Българска|Петка Търновска]]''“ |
||
*'''''Похвални слова:''''' |
*'''''Похвални слова:''''' |
||
# |
#„''Похвално слово за [[Михаил Войн]]''“ |
||
# |
#„''Похвално слово за [[Йоан Поливотски]]''“ |
||
# |
#„''Похвално слово за [[света Неделя]]''“ |
||
# |
#„''Похвално слово за [[св.св. Константин и Елена]]''“ |
||
*'''''Послания:''''' |
*'''''Послания:''''' |
||
# |
#„''Послание до [[Киприан (митрополит)|Киприан]]''“ |
||
# |
#„''Послание до [[митрополит Арсений]]''“ |
||
# |
#„''Послание до тисменският монах [[Никодим Тисмански|Никодим]]''“ |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
* |
*„Из старата българска литература“ – издателство „Български писател“, София 1988 г.(Из „''Похвално слово за Евтимий''“ от Григорий Цамблак – стр.177 – 190). |
||
<references/> |
<references/> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Patriarch Evtimiy of Bulgaria|Евтимий (български патриарх)}} |
{{commonscat|Patriarch Evtimiy of Bulgaria|Евтимий (български патриарх)}} |
||
{{уикицитат|Евтимий Търновски}} |
{{уикицитат|Евтимий Търновски}} |
||
* [http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm Св. патриарх Евтимий |
* [http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm Св. патриарх Евтимий – Църковни жития и духовно наследство] |
||
* [http://dveri.bg/component/com_community/Itemid,1483/view,profile/ Св.Патриарх Евтимий |
* [http://dveri.bg/component/com_community/Itemid,1483/view,profile/ Св.Патриарх Евтимий – „добрият пастир“ на българския народ... – Пламен Павлов] |
||
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396346481322&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=creator&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29= |
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396346481322&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=creator&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=Евтимий+Търновски&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС] |
||
==Съчинения== |
== Съчинения == |
||
* [http://archive.org/details/werkedespatriar00kagoog Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius] (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също [http://ks3096868.kimsufi.com/paroisse_blog/wp-content/uploads/2010/10/Za-knigata-na-prof.-Emil-Kaluzniacki1.pdf послеслов на Димитър Кенанов] към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010) |
* [http://archive.org/details/werkedespatriar00kagoog Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius] (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също [http://ks3096868.kimsufi.com/paroisse_blog/wp-content/uploads/2010/10/Za-knigata-na-prof.-Emil-Kaluzniacki1.pdf послеслов на Димитър Кенанов] към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010) |
||
* Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки] |
* Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки] |
||
Ред 91: | Ред 89: | ||
* Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986. |
* Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986. |
||
* Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас). |
* Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас). |
||
* Андреев, Й. Патриарх Евтимий. |
* Андреев, Й. Патриарх Евтимий. – Бележити българи, т. III. София, 2012. |
||
{{Пост списък|Патриарх на България|26}} |
{{Пост списък|Патриарх на България|26}} |
Версия от 17:42, 8 ноември 2016
- Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).
Св. Евтимий Търновски | |
Патриарх на България | |
---|---|
Роден | ок. 1325 |
Починал | ок. 1403 |
Почитан в | Източноправославния свят |
Празник | 20 януари |
Св. Евтимий Търновски в Общомедия |
Св. Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, духовник, книжовник и православен светец, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.
Ранни години
Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. [1]. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград[1], където скоро след това Теодосий умира.
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос[1], а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Дейност в България
Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги[2]. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Падането на Търново
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир[4]. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.
Книжовна дейност
Книжовна школа
Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език[5]. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят[6], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества[7]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
Писател[8]
- Жития:
- „Житие на Иван Рилски“
- „Житие на Иларион Мъгленски“
- „Житие на Филотея Темнишка“ или известна като Филотея Търновска
- „Житие на Петка Търновска“
- Похвални слова:
- „Похвално слово за Михаил Войн“
- „Похвално слово за Йоан Поливотски“
- „Похвално слово за света Неделя“
- „Похвално слово за св.св. Константин и Елена“
- Послания:
- „Послание до Киприан“
- „Послание до митрополит Арсений“
- „Послание до тисменският монах Никодим“
Източници
- „Из старата българска литература“ – издателство „Български писател“, София 1988 г.(Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак – стр.177 – 190).
- ↑ а б в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249
- ↑ а б „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак
- ↑ „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
- ↑ „Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
- ↑ „Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.
- ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.
- ↑ „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
- ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.
Външни препратки
- Св. патриарх Евтимий – Църковни жития и духовно наследство
- Св.Патриарх Евтимий – „добрият пастир“ на българския народ... – Пламен Павлов
- Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС
Съчинения
- Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също послеслов на Димитър Кенанов към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
- Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]
Изследвания
- Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
- Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
- Андреев, Й. Патриарх Евтимий. – Бележити българи, т. III. София, 2012.