Евтимий Български: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране: 15x кавички, 14x тире, 5x тире-числа, 2x запетая, 2x нов ред, 3 интервала, 6lokavica, URL, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Ред 26: Ред 26:
}}
}}


'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той e авторитетна фигура в православния свят.
'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той е авторитетна фигура в православния свят.


Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „[[Похвално слово за Евтимий]]“ на [[Григорий Цамблак]].
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „[[Похвално слово за Евтимий]]“ на [[Григорий Цамблак]].


== Ранни години ==
== Ранни години ==
Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. <ref name="hristodulova">„Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“ , Магда Христодулова&nbsp;— в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237-249</ref>. Учи в търновски манастири и приема [[монах|монашески]] чин. Привлечен от славата на [[Теодосий Търновски]], около [[1350]] г. постъпва в [[Килифаревски манастир|Килифаревския манастир]]. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през [[1363]] г. двамата заминават заедно за [[Цариград]]<ref name="hristodulova"/>, където скоро след това Теодосий умира.
Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. <ref name="hristodulova">„Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249</ref>. Учи в търновски манастири и приема [[монах|монашески]] чин. Привлечен от славата на [[Теодосий Търновски]], около [[1350]] г. постъпва в [[Килифаревски манастир|Килифаревския манастир]]. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през [[1363]] г. двамата заминават заедно за [[Цариград]]<ref name="hristodulova"/>, където скоро след това Теодосий умира.


Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „[[Студион]]“ и [[Велика Лавра|лаврата]] на Свети [[Атанасий Атонски]] на [[Атон]]. Византийският император [[Йоан V Палеолог]] го изпраща на заточение на остров [[Лемнос]]<ref name="hristodulova"/>, а след освобождаването си се връща в българския [[Зографски манастир]] в Атон.
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „[[Студион]]“ и [[Велика Лавра|лаврата]] на Свети [[Атанасий Атонски]] на [[Атон]]. Византийският император [[Йоан V Палеолог]] го изпраща на заточение на остров [[Лемнос]]<ref name="hristodulova"/>, а след освобождаването си се връща в българския [[Зографски манастир]] в Атон.


== Дейност в България ==
== Дейност в България ==
Към [[1371]] г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]]. Той установява правила за [[правопис]] и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги<ref name="slovo">[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15754&Level=1 „Похвално слово за свети Евтимий“ - Григорий Цамблак]</ref>. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Русия]], използващи [[църковнославянски език]].
Към [[1371]] г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]]. Той установява правила за [[правопис]] и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги<ref name="slovo">[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15754&Level=1 „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак]</ref>. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Русия]], използващи [[църковнославянски език]].


През [[1375]] г., след смъртта на българския патриарх [[Йоаникий II]], Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на [[исихазъм|исихазма]], той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина [[митрополит]]и и [[игумен]]и се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
През [[1375]] г., след смъртта на българския патриарх [[Йоаникий II]], Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на [[исихазъм|исихазма]], той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина [[митрополит]]и и [[игумен]]и се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.


Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий литургични книги, похвални слова, [[житие|жития]] и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са [[Киприан (митрополит)|Киприан]], [[Григорий Цамблак]], [[Йоасаф Бдински]] и [[Константин Костенечки]].
Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, [[житие|жития]] и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са [[Киприан (митрополит)|Киприан]], [[Григорий Цамблак]], [[Йоасаф Бдински]] и [[Константин Костенечки]].


== Падането на Търново ==
== Падането на Търново ==
През пролетта на [[1393]] г. султан [[Баязид]] I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. [[Григорий Цамблак]] разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ [[Иван Шишман]] не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада<ref>„Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“,издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206</ref>. На [[17 юли]] 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
През пролетта на [[1393]] г. султан [[Баязид]] I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. [[Григорий Цамблак]] разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ [[Иван Шишман]] не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада<ref>„Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206</ref>. На [[17 юли]] 1393 г. турците превземат столицата с щурм.


Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: ''„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“''. Според Григорий Цамблак<ref name="slovo"/> църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с ''„учители на безсрамието“''. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна [[Тракия]]), вероятно в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]<ref>"Гробът на патриарх Евтимий"- Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.</ref>. Предполага се, че е починал там през [[1402]]-[[1404]] г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от [[Константинополска патриаршия|Константинополската патриаршия]].
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: ''„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“''. Според Григорий Цамблак<ref name="slovo"/> църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с ''„учители на безсрамието“''. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна [[Тракия]]), вероятно в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]<ref>„Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.</ref>. Предполага се, че е починал там през [[1402]] – [[1404]] г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от [[Константинополска патриаршия|Константинополската патриаршия]].


Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на [[Евтимий Велики|свети Евтимий Велики]] [[20 януари]].
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на [[Евтимий Велики|свети Евтимий Велики]] – [[20 януари]].


== Книжовна дейност ==
== Книжовна дейност ==
=== Книжовна школа ===
=== Книжовна школа ===
Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. - Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7-15.</ref>, [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата реформа]] се отразява на писмеността в [[Сърбия]], [[Влахия]], [[Молдова]] и руските княжества<ref>„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.</ref>. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.</ref>, [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата реформа]] се отразява на писмеността в [[Сърбия]], [[Влахия]], [[Молдова]] и руските княжества<ref>„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.</ref>. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.


=== Писател<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.</ref> ===

=== Писател<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16-28.</ref> ===
*'''''Жития:'''''
*'''''Жития:'''''
#"''Житие на [[Иван Рилски]]''"
#''Житие на [[Иван Рилски]]''
#"''Житие на [[Иларион Мъгленски]]''"
#''Житие на [[Иларион Мъгленски]]''
#"''Житие на [[Филотея Темнишка]]''" или известна като [[Филотея Търновска]]
#''Житие на [[Филотея Темнишка]]'' или известна като [[Филотея Търновска]]
#"''Житие на [[Петка Българска|Петка Търновска]]''"
#''Житие на [[Петка Българска|Петка Търновска]]''


*'''''Похвални слова:'''''
*'''''Похвални слова:'''''
#"''Похвално слово за [[Михаил Войн]]''"
#''Похвално слово за [[Михаил Войн]]''
#"''Похвално слово за [[Йоан Поливотски]]''"
#''Похвално слово за [[Йоан Поливотски]]''
#"''Похвално слово за [[света Неделя]]''"
#''Похвално слово за [[света Неделя]]''
#"''Похвално слово за [[св.св. Константин и Елена]]''"
#''Похвално слово за [[св.св. Константин и Елена]]''


*'''''Послания:'''''
*'''''Послания:'''''
#"''Послание до [[Киприан (митрополит)|Киприан]]''"
#''Послание до [[Киприан (митрополит)|Киприан]]''
#"''Послание до [[митрополит Арсений]]''"
#''Послание до [[митрополит Арсений]]''
#"''Послание до тисменският монах [[Никодим Тисмански|Никодим]]''"
#''Послание до тисменският монах [[Никодим Тисмански|Никодим]]''


== Източници ==
== Източници ==
*"Из старата българска литература"- издателство "Български писател", София 1988 г.(Из „''Похвално слово за Евтимий''“ от Григорий Цамблак- стр.177- 190).
*„Из старата българска литература“ – издателство „Български писател“, София 1988 г.(Из „''Похвално слово за Евтимий''“ от Григорий Цамблак – стр.177 – 190).
<references/>
<references/>


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

{{commonscat|Patriarch Evtimiy of Bulgaria|Евтимий (български патриарх)}}
{{commonscat|Patriarch Evtimiy of Bulgaria|Евтимий (български патриарх)}}
{{уикицитат|Евтимий Търновски}}
{{уикицитат|Евтимий Търновски}}
* [http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm Св. патриарх Евтимий - Църковни жития и духовно наследство]
* [http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm Св. патриарх Евтимий – Църковни жития и духовно наследство]
* [http://dveri.bg/component/com_community/Itemid,1483/view,profile/ Св.Патриарх Евтимий - "добрият пастир" на българския народ... - Пламен Павлов]
* [http://dveri.bg/component/com_community/Itemid,1483/view,profile/ Св.Патриарх Евтимий – „добрият пастир“ на българския народ... – Пламен Павлов]
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396346481322&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=creator&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=%D0%95%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B9+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС]
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396346481322&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=creator&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=Евтимий+Търновски&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС]


==Съчинения==
== Съчинения ==
* [http://archive.org/details/werkedespatriar00kagoog Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius] (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също [http://ks3096868.kimsufi.com/paroisse_blog/wp-content/uploads/2010/10/Za-knigata-na-prof.-Emil-Kaluzniacki1.pdf послеслов на Димитър Кенанов] към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
* [http://archive.org/details/werkedespatriar00kagoog Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius] (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също [http://ks3096868.kimsufi.com/paroisse_blog/wp-content/uploads/2010/10/Za-knigata-na-prof.-Emil-Kaluzniacki1.pdf послеслов на Димитър Кенанов] към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
* Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]
* Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]


Ред 91: Ред 89:
* Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
* Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
* Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
* Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
* Андреев, Й. Патриарх Евтимий.- Бележити българи, т. III. София, 2012.
* Андреев, Й. Патриарх Евтимий. – Бележити българи, т. III. София, 2012.


{{Пост списък|Патриарх на България|26}}
{{Пост списък|Патриарх на България|26}}

Версия от 17:42, 8 ноември 2016

Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).

Св. Евтимий Търновски
Патриарх на България
Роденок. 1325
Починалок. 1403
Почитан вИзточноправославния свят
Празник20 януари
Св. Евтимий Търновски в Общомедия

Св. Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, духовник, книжовник и православен светец, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Ранни години

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. [1]. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград[1], където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос[1], а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Дейност в България

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги[2]. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Падането на Търново

През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир[4]. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.

Книжовна дейност

Книжовна школа

Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език[5]. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят[6], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества[7]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Писател[8]

  • Жития:
  1. Житие на Иван Рилски
  2. Житие на Иларион Мъгленски
  3. Житие на Филотея Темнишка“ или известна като Филотея Търновска
  4. Житие на Петка Търновска
  • Похвални слова:
  1. Похвално слово за Михаил Войн
  2. Похвално слово за Йоан Поливотски
  3. Похвално слово за света Неделя
  4. Похвално слово за св.св. Константин и Елена
  • Послания:
  1. Послание до Киприан
  2. Послание до митрополит Арсений
  3. Послание до тисменският монах Никодим

Източници

  • „Из старата българска литература“ – издателство „Български писател“, София 1988 г.(Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак – стр.177 – 190).
  1. а б в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249
  2. а б „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак
  3. „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
  4. „Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
  5. „Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.
  6. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.
  7. „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
  8. „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Съчинения

  • Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също послеслов на Димитър Кенанов към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
  • Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]

Изследвания

  • Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
  • Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
  • Андреев, Й. Патриарх Евтимий. – Бележити българи, т. III. София, 2012.