Евтимий Български: Разлика между версии

Св. Евтимий Търновски
	Св. Евтимий Търновски
Патриарх на България
Роден	ок. 1325 Търново, България
Починал	ок. 1403 Бачковски манастир
Почитан в	Източноправославния свят
Празник	20 януари
	Св. Евтимий Търновски в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:42, 8 ноември 2016

Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).

Св. Евтимий Търновски е сред най-великите българи и личности от Средновековието, духовник, книжовник и православен светец, най-известният патриарх на България и последният предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят.

Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.

Ранни години

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. ^[1]. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград^[1], където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос^[1], а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Дейност в България

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги^[2]. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

Падането на Търново

През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада^[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак^[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир^[4]. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.

Книжовна дейност

Книжовна школа

Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език^[5]. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят^[6], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества^[7]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Писател^[8]

Жития:

„Житие на Иван Рилски“
„Житие на Иларион Мъгленски“
„Житие на Филотея Темнишка“ или известна като Филотея Търновска
„Житие на Петка Търновска“

Похвални слова:

„Похвално слово за Михаил Войн“
„Похвално слово за Йоан Поливотски“
„Похвално слово за света Неделя“
„Похвално слово за св.св. Константин и Елена“

Послания:

„Послание до Киприан“
„Послание до митрополит Арсений“
„Послание до тисменският монах Никодим“

Източници

„Из старата българска литература“ – издателство „Български писател“, София 1988 г.(Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак – стр.177 – 190).

↑ ^а ^б ^в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249
↑ ^а ^б „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак
↑ „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
↑ „Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
↑ „Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.
↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.
↑ „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Евтимий (български патриарх).

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Евтимий Търновски.

Съчинения

Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също послеслов на Димитър Кенанов към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]

Изследвания

Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
Андреев, Й. Патриарх Евтимий. – Бележити българи, т. III. София, 2012.

[hristodulova-1] а ^б ^в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249

[slovo-2] а ^б „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак

[3] „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206

[4] „Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.

[5] „Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.

[6] „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.

[7] „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.

[8] „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 }}
-'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той e авторитетна фигура в православния свят.
+'''Св. Евтимий Търновски''' е сред най-великите [[българи]] и личности от [[Средновековие]]то, духовник, книжовник и православен светец, най-известният [[патриарх]] на [[България]] и последният [[предстоятел]] на църквата на [[Второ българско царство|Второто българско царство]]. Той е авторитетна фигура в православния свят.
 Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „[[Похвално слово за Евтимий]]“ на [[Григорий Цамблак]].
 == Ранни години ==
-Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. <ref name="hristodulova">„Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“ , Магда Христодулова&nbsp;— в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237-249</ref>. Учи в търновски манастири и приема [[монах|монашески]] чин. Привлечен от славата на [[Теодосий Търновски]], около [[1350]] г. постъпва в [[Килифаревски манастир|Килифаревския манастир]]. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през [[1363]] г. двамата заминават заедно за [[Цариград]]<ref name="hristodulova"/>, където скоро след това Теодосий умира.
+Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. <ref name="hristodulova">„Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249</ref>. Учи в търновски манастири и приема [[монах|монашески]] чин. Привлечен от славата на [[Теодосий Търновски]], около [[1350]] г. постъпва в [[Килифаревски манастир|Килифаревския манастир]]. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през [[1363]] г. двамата заминават заедно за [[Цариград]]<ref name="hristodulova"/>, където скоро след това Теодосий умира.
 Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „[[Студион]]“ и [[Велика Лавра|лаврата]] на Свети [[Атанасий Атонски]] на [[Атон]]. Византийският император [[Йоан V Палеолог]] го изпраща на заточение на остров [[Лемнос]]<ref name="hristodulova"/>, а след освобождаването си се връща в българския [[Зографски манастир]] в Атон.
 == Дейност в България ==
-Към [[1371]] г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]]. Той установява правила за [[правопис]] и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги<ref name="slovo">[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15754&Level=1 „Похвално слово за свети Евтимий“ - Григорий Цамблак]</ref>. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Русия]], използващи [[църковнославянски език]].
+Към [[1371]] г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]]. Той установява правила за [[правопис]] и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги<ref name="slovo">[http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=450&WorkID=15754&Level=1 „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак]</ref>. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, [[Сърбия]], [[Румъния]] и [[Русия]], използващи [[църковнославянски език]].
 През [[1375]] г., след смъртта на българския патриарх [[Йоаникий II]], Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на [[исихазъм|исихазма]], той се бори с ересите и с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина [[митрополит]]и и [[игумен]]и се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
-Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий — литургични книги, похвални слова, [[житие|жития]] и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са [[Киприан (митрополит)|Киприан]], [[Григорий Цамблак]], [[Йоасаф Бдински]] и [[Константин Костенечки]].
+Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, [[житие|жития]] и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са [[Киприан (митрополит)|Киприан]], [[Григорий Цамблак]], [[Йоасаф Бдински]] и [[Константин Костенечки]].
 == Падането на Търново ==
-През пролетта на [[1393]] г. султан [[Баязид]] I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. [[Григорий Цамблак]] разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“  [[Иван Шишман]] не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада<ref>„Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“,издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206</ref>. На [[17 юли]] 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
+През пролетта на [[1393]] г. султан [[Баязид]] I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. [[Григорий Цамблак]] разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ [[Иван Шишман]] не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада<ref>„Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206</ref>. На [[17 юли]] 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
-Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: ''„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“''. Според Григорий Цамблак<ref name="slovo"/> църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с ''„учители на безсрамието“''. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна [[Тракия]]), вероятно в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]<ref>"Гробът на патриарх Евтимий"- Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.</ref>. Предполага се, че е починал там през [[1402]]-[[1404]] г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от [[Константинополска патриаршия|Константинополската патриаршия]].
+Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: ''„Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“''. Според Григорий Цамблак<ref name="slovo"/> църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с ''„учители на безсрамието“''. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна [[Тракия]]), вероятно в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]]<ref>„Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.</ref>. Предполага се, че е починал там през [[1402]] – [[1404]] г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от [[Константинополска патриаршия|Константинополската патриаршия]].
-Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на [[Евтимий Велики|свети Евтимий Велики]] — [[20 януари]].
+Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на [[Евтимий Велики|свети Евтимий Велики]] – [[20 януари]].
 == Книжовна дейност ==
 === Книжовна школа ===
-Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. - Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7-15.</ref>, [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата реформа]] се отразява на писмеността в [[Сърбия]], [[Влахия]], [[Молдова]] и руските княжества<ref>„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.</ref>. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
+Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва '''''правописна и езикова реформа на българския език'''''<ref>„Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски“, Иан Харалампиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1990 г.</ref>. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.</ref>, [[Правописна и езикова реформа на Евтимий Търновски|Евтимиевата реформа]] се отразява на писмеността в [[Сърбия]], [[Влахия]], [[Молдова]] и руските княжества<ref>„Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.</ref>. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
+=== Писател<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.</ref> ===
-=== Писател<ref>„Страници из историята на Търновската книжовна школа“ - Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16-28.</ref> ===
 *'''''Жития:'''''
-#"''Житие на [[Иван Рилски]]''"
+#„''Житие на [[Иван Рилски]]''“
-#"''Житие на [[Иларион Мъгленски]]''"
+#„''Житие на [[Иларион Мъгленски]]''“
-#"''Житие на [[Филотея Темнишка]]''" или известна като [[Филотея Търновска]]
+#„''Житие на [[Филотея Темнишка]]''“ или известна като [[Филотея Търновска]]
-#"''Житие на [[Петка Българска|Петка Търновска]]''"
+#„''Житие на [[Петка Българска|Петка Търновска]]''“
 *'''''Похвални слова:'''''
-#"''Похвално слово за [[Михаил Войн]]''"
+#„''Похвално слово за [[Михаил Войн]]''“
-#"''Похвално слово за [[Йоан Поливотски]]''"
+#„''Похвално слово за [[Йоан Поливотски]]''“
-#"''Похвално слово за [[света Неделя]]''"
+#„''Похвално слово за [[света Неделя]]''“
-#"''Похвално слово за [[св.св. Константин и Елена]]''"
+#„''Похвално слово за [[св.св. Константин и Елена]]''“
 *'''''Послания:'''''
-#"''Послание до [[Киприан (митрополит)|Киприан]]''"
+#„''Послание до [[Киприан (митрополит)|Киприан]]''“
-#"''Послание до [[митрополит Арсений]]''"
+#„''Послание до [[митрополит Арсений]]''“
-#"''Послание до  тисменският монах [[Никодим Тисмански|Никодим]]''"
+#„''Послание до тисменският монах [[Никодим Тисмански|Никодим]]''“
 == Източници ==
-*"Из старата българска литература"- издателство "Български писател", София 1988 г.(Из „''Похвално слово за Евтимий''“ от Григорий Цамблак- стр.177- 190).
+*„Из старата българска литература“ – издателство „Български писател“, София 1988 г.(Из „''Похвално слово за Евтимий''“ от Григорий Цамблак – стр.177 – 190).
 <references/>
 == Външни препратки ==
 {{commonscat|Patriarch Evtimiy of Bulgaria|Евтимий (български патриарх)}}
 {{уикицитат|Евтимий Търновски}}
-* [http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm Св. патриарх Евтимий - Църковни жития и духовно наследство]
+* [http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_Patriarh_Evtimij.htm Св. патриарх Евтимий – Църковни жития и духовно наследство]
-* [http://dveri.bg/component/com_community/Itemid,1483/view,profile/ Св.Патриарх Евтимий - "добрият пастир" на българския народ... - Пламен Павлов]
+* [http://dveri.bg/component/com_community/Itemid,1483/view,profile/ Св.Патриарх Евтимий – „добрият пастир“ на българския народ... – Пламен Павлов]
-* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396346481322&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=creator&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=%D0%95%D0%B2%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B9+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС]
+* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396346481322&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=creator&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=Евтимий+Търновски&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС]
-==Съчинения==
+== Съчинения ==
 * [http://archive.org/details/werkedespatriar00kagoog Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius] (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също [http://ks3096868.kimsufi.com/paroisse_blog/wp-content/uploads/2010/10/Za-knigata-na-prof.-Emil-Kaluzniacki1.pdf послеслов на Димитър Кенанов] към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
 * Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]
@@ Ред 91: / Ред 89: @@
 * Иванова, Кл. Патриарх Евтимий. С., 1986.
 * Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г. Ред. кол. Георги Данчев и др. Велико Търново, 1998 (Проглас).
-* Андреев, Й. Патриарх Евтимий.- Бележити българи, т. III. София, 2012.
+* Андреев, Й. Патриарх Евтимий. – Бележити българи, т. III. София, 2012.
 {{Пост списък|Патриарх на България|26}}