Движение за права и свободи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 65: Ред 65:
===Коалиционен партньор в първото правителство на Симеон Сакскобургогтски (2001-2005)===
===Коалиционен партньор в първото правителство на Симеон Сакскобургогтски (2001-2005)===
===Участие в Тройната коалиция (2005-2008)===
===Участие в Тройната коалиция (2005-2008)===
===Участие във Втората Тройна коалиция (2013-2014)==
===Участие във Втората Тройна коалиция (2013-2014)===


=== Отстраняване на Лютви Местан (2015) ===
=== Отстраняване на Лютви Местан (2015) ===

Версия от 20:51, 12 ноември 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.

Движение за права и свободи
ДПС
АбревиатураДПС
Ръководител(и)Мустафа Карадайъ
Основател(и)Ахмед Доган
Основана4 януари 1990
СедалищеСофия, бул. „Александър Стамболийски“ 45А
Младежка организацияМладежко движение за права и свободи (МДПС)
Член наЛиберален интернационал
ИдеологияСоциален либерализъм
Полит. позицияцентър
Група в ЕПАЛДЕ
ЦветовеСин, бял
Народно събрание
30 / 240
Европейски парламент
4 / 17
Области
1 / 28
Общини
48 / 265
Сайтwww.dps.bg
Движение за права и свободи в Общомедия

Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлмани в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.

История

Образуване

Национална учредителна конференция на ДПС в София, проведена на 26 март 1990 година. Ахмед Доган (вляво) и Йенал Бекир (вдясно)

Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани[1]. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

Макар че движението е определяно[кой го твърди?] като наследник на Турското национално-освободително движение в България, съществувало през 1985 – 86 година, по-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност[2], която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[3][4]

Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[5]

Конституционност

След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ [6] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна [7]

Подкрепа за СДС

Коалиционен партньор в първото правителство на Симеон Сакскобургогтски (2001-2005)

Участие в Тройната коалиция (2005-2008)

Участие във Втората Тройна коалиция (2013-2014)

Отстраняване на Лютви Местан (2015)

На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, както и резултатите на ДПС на местните избори.[8] В последствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. В следствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[9]

На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[10] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[11]

Председатели на ДПС

Парламентарни избори през 2005 година

На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.

Избори за Европейски парламент през 2007 година

Гласуване по райони (2007)

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.

Местни избори през 2007 година

На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС. [12]

Избори за Европейски парламент през 2009 година

Парламентарни избори през 2009 година

Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[13]
Кандидатска листа Гласове
(за пропорционални мандати)
Дял от гласовете
(за пропорционални мандати)
Пропорционални
мандати
Мажоритарни
мандати
Общо
мандати
брой +/- % +/- брой +/-
1 Ред, законност и справедливост 174 582 4,13 10 0 10
2 ЛИДЕР 137 795 3,26 0 0 0
3 ГЕРБ 1 678 641 39,72 91 26 117
4 Движение за права и свободи 610 521 +143 121 14,45 +1,64 32 5 37 +3
5 Атака 395 733 +98 885 9,36 +1,22 21 0 21 0
6 Коалиция за България 748 147 -381049 17,70 -13,25 40 0 40 -42
7 Съюз на патриотичните сили „Защита“ 6 368 0,15 0 0 0
8 НДСВ 127 470 -597 844 3,02 -16,86 0 0 0 -53
9 Коалиция БЗНС[14]
10 Българска лява коалиция 8 762 0,21 0 0 0
11 Партия на либералната алтернатива и мира 2 828 0,07 0 0
12 Зелените 21 841 0,52 0 0 0
13 Политическо движение „Социалдемократи“ 5 004 0,12 0 0
14 ВМРО-БНД[15]
15 Другата България 3 455 0,08 0 0
16 Обединение на българските патриоти 2 175 0,05 0 0 0
17 Национално движение за спасение на Отечеството 1 874 0,04 0 0 0
18 Български национален съюз - НД 3 813 0,09 0 0 0
19 Синята коалиция 285 662 6,76 15 0 15
20 За Родината ДГИ-НЛ 11 524 0,27 0 0
21 Валентин Милтенов 0 0
ОБЩО: 4 226 195 100,00 209 31 240
  
получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори

На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[16]

Европейски избори 2014

На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.

Местни избори (2015)

ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[17]

ДПС взима 48 общински постове.[18]

Структура

Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председател на партията е Лютви Местан, заместник-председатели са Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Рушен Риза, секретар е Мустафа Карадайъ[19].

Критика

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“. [20]

„На множество официални изявления ръководители на ДПС използват турския език, което противоречи на конституцията на България.“[21]

Външни препратки

Източник

  1. Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
  2. Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 2012-09-29. Посетен на 2014-01-05.
  3. Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ // desebg.com, 2013-11-23. Посетен на 2014-01-05.
  4. Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци // desebg.com, 2013-10-19. Посетен на 2014-01-05.
  5. Добрев, Петър. Отказ от комунизъм // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
  6. Конституция на Република България
  7. Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
  8. Доган се връща в политиката // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
  9. Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
  10. Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
  11. Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ // trud.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
  12. „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в.„Под лупа“, 22.06.2009 г.
  13. Избори през 2009 г., сайт на НС
  14. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  15. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  16. „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в.„Новинар“, 29-06-2009 г.
  17. БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове. // http://btvnovinite.bg,+02.11.2015.
  18. 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
  19. http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0071&n=000001&g=
  20. Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  21. http://clubz.bg: Лютви Местан пак говори на турски на откриването на предизборната кампания на ДПС