Движение за права и свободи: Разлика между версии
Ред 343: | Ред 343: | ||
Почетен председател на партията е [[Ахмед Доган]], председател на партията е [[Лютви Местан]], заместник-председатели са [[Алиосман Имамов]], [[Филиз Хюсменова]], [[Рушен Риза]], секретар е [[Мустафа Карадайъ]]<ref>http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0071&n=000001&g=</ref>. |
Почетен председател на партията е [[Ахмед Доган]], председател на партията е [[Лютви Местан]], заместник-председатели са [[Алиосман Имамов]], [[Филиз Хюсменова]], [[Рушен Риза]], секретар е [[Мустафа Карадайъ]]<ref>http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0071&n=000001&g=</ref>. |
||
==Разслояване на ДПС== |
|||
*[[НПСД]] |
|||
*[[ДОСТ]] |
|||
== Критика == |
== Критика == |
Версия от 21:17, 12 ноември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.
Движение за права и свободи ДПС | |
Абревиатура | ДПС |
---|---|
Ръководител(и) | Мустафа Карадайъ |
Основател(и) | Ахмед Доган |
Основана | 4 януари 1990 |
Седалище | София, бул. „Александър Стамболийски“ 45А |
Младежка организация | Младежко движение за права и свободи (МДПС) |
Член на | Либерален интернационал |
Идеология | Социален либерализъм |
Полит. позиция | център |
Група в ЕП | АЛДЕ |
Цветове | Син, бял |
Народно събрание | 30 / 240
|
Европейски парламент | 4 / 17
|
Области | 1 / 28
|
Общини | 48 / 265
|
Сайт | www.dps.bg |
Движение за права и свободи в Общомедия |
Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлмани в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.
История
Образуване
Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани[1]. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
Макар че движението е определяно[кой го твърди?] като наследник на Турското национално-освободително движение в България, съществувало през 1985 – 86 година, по-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност[2], която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[3][4]
Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[5]
Конституционност
След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ [6] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна [7]
Подкрепа за СДС
Коалиционен партньор в първото правителство на Симеон Сакскобургогтски (2001-2005)
Участие в Тройната коалиция (2005-2008)
Участие във Втората Тройна коалиция (2013-2014)
Отстраняване на Лютви Местан (2015)
На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, както и резултатите на ДПС на местните избори.[8] В последствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. В следствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[9]
На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[10] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[11]
Надпревара за одобрение с ДОСТ
Председатели на ДПС
- Ахмед Доган (4 януари 1990 – 19 януари 2013)
- Лютви Местан (19 януари 2013 – 24 декември 2015)
- Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза, временно управляващи партията (от 24 декември 2015)
- Мустафа Карадайъ
Парламентарни избори през 2005 година
На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.
Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 |
Избори за Европейски парламент през 2007 година
За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.
Местни избори през 2007 година
На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС. [12]
Избори за Европейски парламент през 2009 година
Парламентарни избори през 2009 година
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[13]
| |||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
№ | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати | |||||||||||||
брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | ||||||||||||||
1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | 0 | ||||||||||
6 | Коалиция за България | 748 147 | -381049 | 17,70 | -13,25 | 40 | 0 | 40 | -42 | ||||||||||
7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
8 | НДСВ | 127 470 | -597 844 | 3,02 | -16,86 | 0 | 0 | 0 | -53 | ||||||||||
9 | Коалиция БЗНС[14] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
14 | ВМРО-БНД[15] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
18 | Български национален съюз - НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
|
На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[16]
Европейски избори 2014
На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.
Местни избори (2015)
ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[17]
ДПС взима 48 общински постове.[18]
Структура
Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председател на партията е Лютви Местан, заместник-председатели са Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Рушен Риза, секретар е Мустафа Карадайъ[19].
Разслояване на ДПС
Критика
Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“. [20]
„На множество официални изявления ръководители на ДПС използват турския език, което противоречи на конституцията на България.“[21]
Външни препратки
- Официален сайт
- Няма прошка! ДПС продължава да бъде гнездо за агентите от ДС, Интервю на Дарик Радио с Енвер Хатипоглу, представител на партията в Турция
Източник
- ↑ Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
- ↑ Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 2012-09-29. Посетен на 2014-01-05.
- ↑ Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ // desebg.com, 2013-11-23. Посетен на 2014-01-05.
- ↑ Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци // desebg.com, 2013-10-19. Посетен на 2014-01-05.
- ↑ Добрев, Петър. Отказ от комунизъм // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
- ↑ Конституция на Република България
- ↑ Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
- ↑ Доган се връща в политиката // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
- ↑ Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ // trud.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в.„Под лупа“, 22.06.2009 г.
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в.„Новинар“, 29-06-2009 г.
- ↑ БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове. // http://btvnovinite.bg,+02.11.2015.
- ↑ 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
- ↑ http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0071&n=000001&g=
- ↑ Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
- ↑ http://clubz.bg: Лютви Местан пак говори на турски на откриването на предизборната кампания на ДПС