Гена Димитрова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Музикален изпълнител |
|||
{{Личност |
|||
| |
| име = Гена Димитрова |
||
| фон = певец |
|||
| описание = българска певица |
|||
| |
| картинка = Tosca - Dimtrova.jpg |
||
| |
| картинка_текст = В ролята на Тоска |
||
| рождено_име = |
|||
| роден-място = [[Беглеж]], [[България]] |
|||
| псевдоним = |
|||
| починал-място = [[Милано]], [[Италия]] |
|||
| |
| роден_в = [[Беглеж]], [[България]] |
||
| |
| починал_в = [[Милано]], [[Италия]] |
||
| стил = |
|||
{{Личност/Музикант |
|||
| |
| инструмент = |
||
| глас = [[ |
| глас = [[сопран]] |
||
| период_на_активност = [[1966]] – [[2005]] г. |
|||
| направление = [[Опера]] |
|||
| лейбъл = |
|||
| период-на-активност = 1966 – 2005 г. |
|||
| свързани_изпълнители = |
|||
| известни творби = Абигайл в „[[Набуко]]“<br>Тоска в „[[Тоска (опера)|Тоска]]“<br>Турандот в „[[Турандот]]“ |
|||
| влияния = |
|||
}} }} |
|||
| сайт = |
|||
}} |
|||
'''Гена Мачева Димитрова''' е [[България|българска]] [[Опера|оперна]] [[певец|певица]], [[сопран]], работила дълго време в [[Италия]]. |
'''Гена Мачева Димитрова''' е [[България|българска]] [[Опера|оперна]] [[певец|певица]], [[сопран]], работила дълго време в [[Италия]]. |
||
| Ред 21: | Ред 23: | ||
Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село [[Беглеж]], Плевенско.<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 183 – 191 | isbn = 9789543214334}}</ref> Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще. |
Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село [[Беглеж]], Плевенско.<ref name="абаджиев">{{cite book | last = Абаджиев | first = Александър | authorlink = Александър Абаджиев | year = 2008 | title = Оперните звезди на България | publisher = „Изток-Запад“ | location = София | pages = 183 – 191 | isbn = 9789543214334}}</ref> Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще. |
||
С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в [[София]] на приемни изпити в [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]]. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ |
С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в [[София]] на приемни изпити в [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]]. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка [[Лиляна Жабленска]]. Завършва [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] през 1964 година при водещия вокален педагог [[Христо Бръмбаров]].<ref name="абаджиев"/> |
||
През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в [[Национална опера и балет|Софийската опера]], където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „[[Ла Скала]]“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „[[Набуко]]“ на [[Джузепе Верди]].<ref name="абаджиев"/> |
През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в [[Национална опера и балет|Софийската опера]], където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „[[Ла Скала]]“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „[[Набуко]]“ на [[Джузепе Верди]].<ref name="абаджиев"/> |
||
| Ред 35: | Ред 37: | ||
Гена Димитрова умира от [[рак (болест)|рак]] на 11 юни 2005 година в Милано. |
Гена Димитрова умира от [[рак (болест)|рак]] на 11 юни 2005 година в Милано. |
||
== |
== Източници == |
||
| ⚫ | |||
<references/> |
<references/> |
||
== Външни препратки == |
|||
| ⚫ | |||
{{СОРТКАТ:Димитрова, Гена}} |
{{СОРТКАТ:Димитрова, Гена}} |
||
Версия от 08:19, 13 ноември 2016
| Гена Димитрова | |
 В ролята на Тоска | |
| Информация | |
|---|---|
| Родена | |
| Починала | |
| Стил | опера |
| Глас | сопран |
| Активност | от 1965 г. |
| Уебсайт | |
| Гена Димитрова в Общомедия | |
Гена Мачева Димитрова е българска оперна певица, сопран, работила дълго време в Италия.
Биография
Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско.[1] Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.
С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Държавната музикална академия. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.[1]
През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.[1]
През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“[1] при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди.[1] През 1971 година е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 година, когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.[1]
През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „Тоска (опера)“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 година, Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 година, Абигайл в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 година, Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 година.
Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи.[1] През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Америс в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 година, отново Абигайл в „Ла Скала“ през 1986 година, Турандот в „Метрополитън Опера“ през 1987 година. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.
Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.
Гена Димитрова умира от рак на 11 юни 2005 година в Милано.
Източници
- ↑ а б в г д е ж Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 183 – 191.