Александър Мидендорф: Разлика между версии

Александър Мидендорф
Alexander Theodor von Middendorff
	Александър Мидендорф Alexander Theodor von Middendorff
руски пътешественик
Роден	6 август 1815 г. (стар стил) Санкт Петербург, Руска Империя
Починал	16 януари 1894 г. (стар стил) (78 г.) Лифляндска губерния (днес Валга, Естония)
Учил във	Вроцлавски университет; Виенски университет; Хумболтов университет на Берлин; Университет на Ерланген
Награди	Орден „Свети Станислав“ I степен; орден на свети Владимир, 4-та степен; Орден Свети Владимир III степен
	Александър Мидендорф в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:49, 13 ноември 2016

Александър Фьодорович Мидендорф (на руски Александр Фёдорович Миддендорф, на немски Alexander Theodor von Middendorff) (6(18) август 1815 – 16(28) януари 1894) е руски пътешественик, географ, ботаник, от немски произход, основател на науката за вечната замръзналост.

Ранни години (1815 – 1839)

Роден в Санкт Петербург (по други данни в Естляндска губерния) в семейство на директор на гимназия. Завършва средно образование в 3-та петербургска гимназия. Ваканциите Мидендорф прекарва сред природата в Естония, където са заражда у него любовта към природата, развива способностите си на следотърсач, упоритост и неуморимост. Мечтата му е да стане натуралист и да пътешества в неизвестни страни.

През 1832 г. постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет, като се увлича по зоология и други естествени науки. През 1837 г. завършва университета със степен доктор по медицина. За усъвършенстване на знанията и уменията си две години работи в университетите в Берлин, Бреслау, Виена и Хайделберг под ръководството на видни специалисти в областта на зоологията, ботаниката, геологията, антропологията и етнографията.

След завръщането си от чужбина през 1839 г. е назначен за доцент по зоология в Киевския университет.

Експедиционна дейност (1840 – 1845)

Експедиция на Колския полуостров (1840)

1840 г. е повратна година от живота на Мидендорф. По време на лятната ваканция той се записва в експедицията на Карл Ернст фон Баер на Нова Земя. Неблагоприятното време възпрепятства достигането на Нова Земя и експедицията се насочва към Колския п-ов. В очакване на по-благоприятно време Баер се заема с изучаване на морската фауна, а след това въобще отменя по-нататъшното плаване, като решава да се ограничи с крайбрежието на Колския п-ов. Предложението на Мидендорф сам да пресече полуострова заинтересува Баер и той дава съгласието си. През септември пеша и в лодка с двама местни жителя Мидендорф пресича полуострова от селището Кола в северната част до град Кандалакша, като изследва и картира цялото течение на река Кола (86 км) и извора ѝ – езерото Имандра (812 км²) и провежда геодезически измервания, събира богат материал по икономика, етнография, флора и фауна на полуострова.

Сибирска експедиция (1842 – 1845)

От 1842 до 1845 г. по препоръка на Карл Баер извършва експедиция в Сибир, която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов Таймир, Становите планини, Алданското плато, западното крайбрежие на Охотско море и Шантарските о-ви. В състава на експедицията е зачислен 22-годишния унтерофицер и военен топограф Василий Василиевич Ваганов.

Изследвания на п-ов Таймир (1843)

В началото на 1843 г. експедицията се спуска по Енисей от Красноярск до Туруханск, а през април до Дудинка. От там тръгва на североизток, пресича езерото Пясино (735 км²), изкачва се по река Дудипта (687 км, десен приток на Пясина) и достига до долното течение на река Боганида (от басейна на Хатанга). Пресича от юг на север Северо-Сибирската низина и през юли достига до река Горна Таймира. През целия месец юли изследва цялото ѝ течение (567 км) и езерото Таймир, като в него открива остров. На север от езерото открива планината Биранга (1146 м). Спуска се по река Долна Таймира (187 км) и в края на август достига до Таймирския залив (76°25′ с. ш. 98°00′ и. д. / 76.416667° с. ш. 98° и. д.76.416667, 98) на Карско море. В края на януари 1844 г. експедицията се завръща в Красноярск и Ваганов на базата на своите геодезически измервания съставя карта на Горна и Долна Таймира и езерото Таймир.

По време на пътешествието си определя площта на езерото Таймир (4560 км²), а покрай течението на река Долна Таймира открива много добре запазил се скелет на мамут. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.

Изследвания в Източен Сибир (1844 – 1845)

През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от Красноярск, преминава през Иркутск, достига до Лена и по нея в началото на март се спуска до Якутск, където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището Амга, разположено на река Амга (ляв приток на Алдан). От там се изкачват по река Учур (812 км, десен приток на Алдан), пресичат Становите планини (2412 м) и достигат до горното течение на река Уда. Там пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (около 400 км) до Удския залив, като Ваганов картира цялата река. Продължават на изток покрай брега, като Мидендорф изсладва геологията на крайбрежието, а Ваганов описва и картира южния бряг на Удския залив (с Мечия остров), южното крайбрежие на остров Голям Шантар, Тугурския и Улбански залив (южната част на залива Академия), като фактически открива Тугурския п-ов с дълбокия залив Константин. Още по-на изток двамата откриват п-ов Тохареу (53°45′ с. ш. 138°25′ и. д. / 53.75° с. ш. 138.416667° и. д.53.75, 138.416667), вдаващ се в залива Академия и разделящ го на заливите Улбански и Николай. На изток от залива Николай Мидендорф открива хребета Мевачан (дължина 100 км, 972 м).

През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река Тугур, изкачват се по нея на юг до големия ѝ завой и на изток от нея откриват късия хребет Магу (100 км, 1252 м), а на запад – Тугурския хребет. Продължават на юг, достигат до река Немилен (ляв приток на Амгун) и се изкачват по един неин десен приток до хребета Дусе-Алин (150 км, 2326 м, продължение на Бурейнския хребет). Пресичат хребета, достигат до река Бурея (623 км, ляв приток на Амур) и по нея се спускат до устието на десния ѝ приток река Ниман (280 км). Изкачват се по Ниман и преминават в басейна на река Селемджа. Продължават на северозапад и в края на декември 1844 г. достигат до река Зея при устието на десния ѝ приток река Гилюй. От там експедицията завива на югазапад и в края на януари 1845 г. достига до Амур. Изкачва се по Амур и Шилка и през Нерчинск се завръща в Иркутск.

Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и зоналността на растителността. Цялата тази информация е публикуна в излязлата от печат двутомна книга под заглавието: „Путешествие на север и восток Сибири“, ч. 1 – 2, СПБ, 1860 – 77.

Следващи години (1846 – 1894)

Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Баер възглавяват етнографската секция. През 1850 г. е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 г. и до смъртта си е неин секретар. Съдейства за организирането и провеждането на множество експедиции в Камчатка, Амурския край, Средна Азия и други. От 1859 става президент на Руското географско дружество.

През 1867 и 1870 г. съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към Нова Земя и Исландия, където провежда хидрографски изследвания на морското течението Гълфстрийм. Подобно пътешествие прави и през 1869 г. с великия княз Владимир Александрович.

През 1872 г. изследва Барабинската степ (117 хил.км²), а през 1877 – 1878 г. – Ферганската долина (22 хил.км²).

По време на всичките си пътешествия събира огромен материал отнасящ се до орографията, геоморфологията, хидрологията, климатологията, геокриолитозоната, геоботаниката, зоогеографията, екологията, геологията, картографията, растителността, животинския свят и други.

Мидендорф се занимава и със селско стопанство, като взема дейно участие в организацията на провеждащите се ежегодно в Русия селскостопански изложения. През 1883 г. министерството на държавното имущество възлага на Мидендорф да оглави експедиция, задачата на която се състои в това да се изследва състоянието на животновъдството в Русия. По време на втората година от експедицията Мидендорф тежко заболява и не успява да продължи полезната си дейност.

Разсроеното по време на множеството пътешествия здраве заставя Мидендорф да прекара последните си десет години от живота си в собственото си имение Хеленурм в днешна Естония, където умира на 16 (24) януари 1894 г.

Памет

Неговото име носят:

връх Мидендорф (78°06′ с. ш. 21°32′ и. д. / 78.1° с. ш. 21.533333° и. д.78.1, 21.533333, 452 м), в северната част на остров Едж в архипелага Шпицберген;
залив Мидендорф (75°53′ с. ш. 93°45′ и. д. / 75.883333° с. ш. 93.75° и. д.75.883333, 93.75), на Карско море, на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир;
ледник Мидендорф (81°44′ с. ш. 58°35′ и. д. / 81.733333° с. ш. 58.583333° и. д.81.733333, 58.583333), в южната част на остров Рудолф в архипелага Земя на Франц Йосиф;
нос Мидендорф (82°40′ с. ш. 46°51′ з. д. / 82.666667° с. ш. 46.85° з. д.82.666667, -46.85), на северния бряг на Гренландия;
нос Мидендорф (76°03′ с. ш. 67°00′ и. д. / 76.05° с. ш. 67° и. д.76.05, 67), на източния бряг на Северния остров на Нова земя;
нос Мидендорф (76°06′ с. ш. 96°22′ и. д. / 76.1° с. ш. 96.366667° и. д.76.1, 96.366667), най-южната точка на остров Таймир в архипелага Норденшелд;
нос Мидендорф (75°53′ с. ш. 93°41′ и. д. / 75.883333° с. ш. 93.683333° и. д.75.883333, 93.683333), на северозападния бряг на п-ов Таймир;
нос Хеленорм (76°06′ с. ш. 96°16′ и. д. / 76.1° с. ш. 96.266667° и. д.76.1, 96.266667), на северния бряг на п-ов Таймир.

Съчинения

„Путешествие на север и восток Сибири“, ч. 1 – 2, СПБ, 1860 – 77;
„Бараба“, СПБ, 1871;
„Очерки Ферганской долины“, СПБ, 1882.

Източници

Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 302 – 305. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 332. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.

Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 86 – 89. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 | px               = 150
 | описание         = руски пътешественик
-| роден-място      = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]
+| роден-място      = [[Санкт Петербург]], [[Руска Империя]]
-| починал-място    = [[Естония]]
+| починал-място    = [[Лифляндска губерния]] (днес [[Валга (област)|Валга]], [[Естония]])
 }}
-'''Александър Фьодорович Мидендорф''' (на [[руски]] ''Александр Фёдорович Миддендорф'', на [[немски]] ''Alexander Theodor von Middendorff'') ([[18 август|6(18) август]] [[1815]] – [[24 януари|16(28) януари]] [[1894]]) е руски пътешественик, географ, ботаник, от немски произход, основател на науката за вечната замръзналост.
+'''Александър Фьодорович Мидендорф''' (на [[руски]] ''Александр Фёдорович Миддендорф'', на [[немски]] ''Alexander Theodor von Middendorff'') ([[18 август|6(18) август]] [[1815]] – [[24 януари|16(28) януари]] [[1894]]) е руски пътешественик, географ, ботаник, от немски произход, основател на науката за [[Вечна замръзналост|вечната замръзналост]].
-== Ранни години 1815 – 1839 ==
+== Ранни години (1815 – 1839) ==
 Роден в [[Санкт Петербург]] (по други данни в Естляндска губерния) в семейство на директор на гимназия. Завършва средно образование в 3-та петербургска гимназия. Ваканциите Мидендорф прекарва сред природата в [[Естония]], където са заражда у него любовта към природата, развива способностите си на следотърсач, упоритост и неуморимост. Мечтата му е да стане натуралист и да пътешества в неизвестни страни.
-През 1832 постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет, като се увлича по зоология и други естествени науки. През 1837 завършва университета със степен доктор по медицина. За усъвършенстване на знанията и уменията си две години работи в университетите в [[Берлин]], [[Бреслау]], [[Виена]] и [[Хайделберг]] под ръководството на видни специалисти в областта на зоологията, ботаниката, геологията, антропологията и етнографията.
+През 1832 г. постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет, като се увлича по зоология и други естествени науки. През 1837 г. завършва университета със степен доктор по медицина. За усъвършенстване на знанията и уменията си две години работи в университетите в [[Берлин]], [[Бреслау]], [[Виена]] и [[Хайделберг]] под ръководството на видни специалисти в областта на зоологията, ботаниката, геологията, антропологията и етнографията.
-След завръщането си от чужбина през 1839 е назначен за доцент по зоология в Киевския университет.
+След завръщането си от чужбина през 1839 г. е назначен за доцент по зоология в Киевския университет.
-== Експедиционна дейност 1840 – 1845 ==
+== Експедиционна дейност (1840 – 1845) ==
-=== Експедиция на Колския п-ов 1840 ===
+=== Експедиция на Колския полуостров (1840) ===
 г. е повратна година от живота на Мидендорф. По време на лятната ваканция той се записва в експедицията на [[Карл Ернст фон Баер]] на [[Нова Земя]]. Неблагоприятното време възпрепятства достигането на [[Нова Земя]] и експедицията се насочва към [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. В очакване на по-благоприятно време Баер се заема с изучаване на морската фауна, а след това въобще отменя по-нататъшното плаване, като решава да се ограничи с крайбрежието на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Предложението на Мидендорф сам да пресече полуострова заинтересува Баер и той дава съгласието си. През септември пеша и в лодка с двама местни жителя Мидендорф пресича полуострова от селището Кола в северната част до град [[Кандалакша]], като изследва и картира цялото течение на река [[Кола (река)|Кола]] (86 км) и извора и&#768; – езерото [[Имандра]] (812 км<sup>2</sup>) и провежда геодезически измервания, събира богат материал по икономика, етнография, флора и фауна на полуострова.
-=== Сибирска експедиция 1842 – 1845 ===
+=== Сибирска експедиция (1842 – 1845) ===
 От 1842 до 1845 г. по препоръка на [[Карл Ернст фон Баер|Карл Баер]] извършва експедиция в [[Сибир]], която е спонсорирана от Академията на науките, като провежда комплексни изследвания на природата на вътрешните райони на п-ов [[Таймир]], [[Станови планини|Становите планини]], [[Алданско плато|Алданското плато]], западното крайбрежие на [[Охотско море]] и [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]]. В състава на експедицията е зачислен 22-годишния унтерофицер и военен топограф [[Василий Василиевич Ваганов]].
-==== Изследвания на п-ов Таймир 1843 ====
+==== Изследвания на п-ов Таймир (1843) ====
-В началото на 1843 г. експедицията се спуска по [[Енисей]] от [[Красноярск]] до [[Туруханск]], а през април до [[Дудинка]]. От там тръгва на североизток, пресича езерото [[Пясино]] (735 км<sup>2</sup>), изкачва се по река [[Дудипта]] (687 км, десен приток на [[Пясина]]) и достига до долното течение на река [[Боганида]] (от басейна на [[Хатанга (река)|Хатанга]]). Пресича от юг на север [[Северо-Сибирска низина|Северо-Сибирската низина]] и през юли достига до река [[Горна Таймира]]. През целия месец юли изследва цялото и&#768; течение (567 км) и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]], като в него открива остров. На север от езерото открива планината [[Биранга]] (1146 м). Спуска се по река [[Долна Таймира]] (187 км) и в края на август достига до [[Таймирски залив|Таймирския залив]] ({{coord|76|25|N|98|00|E|}}) на [[Карско море]]. В края на януари 1844 експедицията се завръща в [[Красноярск]] и Ваганов на базата на своите геодезически измервания съставя карта на [[Горна Таймира|Горна]] и [[Долна Таймира]] и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]].
+В началото на 1843 г. експедицията се спуска по [[Енисей]] от [[Красноярск]] до [[Туруханск]], а през април до [[Дудинка]]. От там тръгва на североизток, пресича езерото [[Пясино]] (735 км<sup>2</sup>), изкачва се по река [[Дудипта]] (687 км, десен приток на [[Пясина]]) и достига до долното течение на река [[Боганида]] (от басейна на [[Хатанга (река)|Хатанга]]). Пресича от юг на север [[Северо-Сибирска низина|Северо-Сибирската низина]] и през юли достига до река [[Горна Таймира]]. През целия месец юли изследва цялото и&#768; течение (567 км) и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]], като в него открива остров. На север от езерото открива планината [[Биранга]] (1146 м). Спуска се по река [[Долна Таймира]] (187 км) и в края на август достига до [[Таймирски залив|Таймирския залив]] ({{coord|76|25|N|98|00|E|}}) на [[Карско море]]. В края на януари 1844 г. експедицията се завръща в [[Красноярск]] и Ваганов на базата на своите геодезически измервания съставя карта на [[Горна Таймира|Горна]] и [[Долна Таймира]] и езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]].
 По време на пътешествието си определя площта на езерото Таймир (4560 км<sup>2</sup>), а покрай течението на река Долна Таймира открива много добре запазил се скелет на мамут. Натрупва първи сведения за вечно замръзналата почва.
-==== Изследвания в Източен Сибир 1844 – 1845 ====
+==== Изследвания в Източен Сибир (1844 – 1845) ====
 През февруари Мидендорф, отново заедно с Ваганов тръгва от [[Красноярск]], преминава през [[Иркутск]], достига до [[Лена]] и по нея в началото на март се спуска до [[Якутск]], където известно време изучава вечната замръзналост в района, като по този начин поставя началото на съществуването на тази наука. През април експедицията се придвижва до селището Амга, разположено на река [[Амга]] (ляв приток на [[Алдан]]). От там се изкачват по река [[Учур]] (812 км, десен приток на [[Алдан]]), пресичат [[Станови планини|Становите планини]] (2412 м) и достигат до горното течение на река [[Уда]]. Там пътешествениците построяват лодки и с тях се спускат по нея (около 400 км) до [[Удски залив|Удския залив]], като Ваганов картира цялата река. Продължават на изток покрай брега, като Мидендорф изсладва геологията на крайбрежието, а Ваганов описва и картира южния бряг на [[Удски залив|Удския залив]] (с [[Мечи остров|Мечия остров]]), южното крайбрежие на остров [[Голям Шантар]], [[Тугурски залив|Тугурския]] и [[Улбански залив]] (южната част на залива [[Академия (залив)|Академия]]), като фактически открива [[Тугурски полуостров|Тугурския п-ов]] с дълбокия залив Константин. Още по-на изток двамата откриват п-ов [[Тохареу]] ({{coord|53|45|N|138|25|E|}}), вдаващ се в залива [[Академия (залив)|Академия]] и разделящ го на заливите [[Улбански залив|Улбански]] и [[Николай (залив)|Николай]]. На изток от залива [[Николай (залив)|Николай]] Мидендорф открива хребета [[Мевачан]] (дължина 100 км, 972 м).
-През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река [[Тугур]], изкачват се по нея на юг до големия и&#768; завой и на изток от нея откриват късия хребет [[Магу]] (100 км, 1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължават на юг, достигат до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачват по един неин десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (150 км, 2326 м, продължение на [[Бурейнския хребет]]). Пресичат хребета, достигат до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спускат до устието на десния и&#768; приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачват се по [[Ниман]] и преминават в басейна на река [[Селемджа]]. Продължават на северозапад и в края на декември 1844 достигат до река [[Зея]] при устието на десния и&#768; приток река [[Гилюй]]. От там експедицията завива на югазапад и в края на януари 1845 достига до [[Амур]]. Изкачва се по [[Амур]] и [[Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].
+През ноември пътешествениците се връщат обратно към устието на река [[Тугур]], изкачват се по нея на юг до големия и&#768; завой и на изток от нея откриват късия хребет [[Магу]] (100 км, 1252 м), а на запад – [[Тугурски хребет|Тугурския хребет]]. Продължават на юг, достигат до река [[Немилен]] (ляв приток на [[Амгун]]) и се изкачват по един неин десен приток до хребета [[Дусе-Алин]] (150 км, 2326 м, продължение на [[Бурейнския хребет]]). Пресичат хребета, достигат до река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]) и по нея се спускат до устието на десния и&#768; приток река [[Ниман]] (280 км). Изкачват се по [[Ниман]] и преминават в басейна на река [[Селемджа]]. Продължават на северозапад и в края на декември 1844 г. достигат до река [[Зея]] при устието на десния и&#768; приток река [[Гилюй]]. От там експедицията завива на югазапад и в края на януари 1845 г. достига до [[Амур]]. Изкачва се по [[Амур]] и [[Шилка (река)|Шилка]] и през [[Нерчинск]] се завръща в [[Иркутск]].
 Научните достижения от експедицията в Сибир са големи. Извършено е първото етнографско описание на редица сибирски народи, първата научна характеристика на климата на Сибир, определена е южната граница на вечно замръзналата почва и зоналността на растителността. Цялата тази информация е публикуна в излязлата от печат двутомна книга под заглавието: ''„Путешествие на север и восток Сибири“, ч. 1 – 2, СПБ, 1860 – 77''.
-== Следващи години 1846 – 1894 ==
+== Следващи години (1846 – 1894) ==
-Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Баер възглавяват етнографската секция. През 1850 е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 и до смъртта си е неин секретар. Съдейства за организирането и провеждането на множество експедиции в [[Камчатка]], Амурския край, [[Средна Азия]] и други. От 1859 става президент на Руското географско дружество.
+Успешната експедиция на Мидендорф са повод за създаването на Руското географско дружество, като той, заедно с Баер възглавяват етнографската секция. През 1850 г. е избран за академик в Петербургската Академия на науките, а от 1855 г. и до смъртта си е неин секретар. Съдейства за организирането и провеждането на множество експедиции в [[Камчатка]], Амурския край, [[Средна Азия]] и други. От 1859 става президент на Руското географско дружество.
-През 1867 и 1870 съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към [[Нова Земя]] и [[Исландия]], където провежда хидрографски изследвания на морското течението [[Гълфстрийм]]. Подобно пътешествие прави и през 1869 с великия княз Владимир Александрович.
+През 1867 и 1870 г. съпровожда великия княз Алексей Александрович в плаване към [[Нова Земя]] и [[Исландия]], където провежда хидрографски изследвания на морското течението [[Гълфстрийм]]. Подобно пътешествие прави и през 1869 г. с великия княз Владимир Александрович.
-През 1872 изследва Барабинската степ (117 хил.км<sup>2</sup>), а през 1877 – 1878 – Ферганската долина (22 хил.км<sup>2</sup>).
+През 1872 г. изследва Барабинската степ (117 хил.км<sup>2</sup>), а през 1877 – 1878 г. – Ферганската долина (22 хил.км<sup>2</sup>).
 По време на всичките си пътешествия събира огромен материал отнасящ се до орографията, геоморфологията, хидрологията, климатологията, геокриолитозоната, геоботаниката, зоогеографията, екологията, геологията, картографията, растителността, животинския свят и други.
-Мидендорф се занимава и със селско стопанство, като взема дейно участие в организацията на провеждащите се ежегодно в Русия селскостопански изложения. През 1883 министерството на държавното имущество възлага на Мидендорф да оглави експедиция, задачата на която се състои в това да се изследва състоянието на животновъдството в Русия. По време на втората година от експедицията Мидендорф тежко заболява и не успява да продължи полезната си дейност.
+Мидендорф се занимава и със селско стопанство, като взема дейно участие в организацията на провеждащите се ежегодно в Русия селскостопански изложения. През 1883 г. министерството на държавното имущество възлага на Мидендорф да оглави експедиция, задачата на която се състои в това да се изследва състоянието на животновъдството в Русия. По време на втората година от експедицията Мидендорф тежко заболява и не успява да продължи полезната си дейност.
-Разсроеното по време на множеството пътешествия здраве заставя Мидендорф да прекара последните си десет години от живота си в собственото си имение Хеленурм в днешна [[Естония]], където умира на 16 (24) януари 1894.
+Разсроеното по време на множеството пътешествия здраве заставя Мидендорф да прекара последните си десет години от живота си в собственото си имение Хеленурм в днешна [[Естония]], където умира на 16 (24) януари 1894 г.
 == Памет ==