Истина (католически вестник): Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| Издател = |
| Издател = |
||
| Редактор = |
| Редактор = |
||
| Главен редактор = отец д-р [[Дамян Гюлов]] |
| Главен редактор = отец д-р [[Дамян Гюлов]],<br>П. П. Иковски |
||
| Помощник-редактор = |
| Помощник-редактор = |
||
| Персонал = |
| Персонал = |
||
| Език = [[български език|български]] |
| Език = [[български език|български]] |
||
| Политически = [[римокатолицизъм|католически]] |
| Политически = [[римокатолицизъм|католически]] |
||
| Тираж = 5 - 7 000 |
| Тираж = 5 000 - 7 000 бр. |
||
| Свързани вестници = |
| Свързани вестници = |
||
| Сграда на управление = |
| Сграда на управление = |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''„Истина“''' е български [[вестник]], седмично издание на [[Католицизъм в България|Католическата църква в България]], излизало през периода 1924 – 1949 г. |
'''„Истина“''' е български [[вестник]], седмично издание на [[Католицизъм в България|Католическата църква в България]], излизало през периода 1924 – 1949 г. Има значима роля на обединяването на католиците в България през XX век. |
||
== История == |
== История == |
||
За разпространението на своите идеи католиците в България в края на XIX и началото на XX век създават няколко периодични издания и годишни |
За разпространението на своите идеи католиците в България в края на XIX и началото на XX век създават няколко периодични издания и годишни календари. Повечето от тези издания целят да информират местните енории. През август 1921 г. се състоява учредителният конгрес на Комитета „Добър печат“ към Католическата църква в България. На този конгрес е взето решение да се създаде книжовност, която да противопостави [[Християнство|християнските идеи]] на нахлуващите и установяващите се в сферата на културата и политиката идеи на [[Комунизъм|комунизма]], [[Фашизъм|фашизма]] и [[Атеизъм|атеизма]]. Сред основните разисквани въпроси на конгреса е този за създаването на католически вестник. |
||
Първият брой на вестник „Истина“ излиза на 8 май 1924 г. Отец д-р [[Дамян Гюлов]] е |
Първият брой на вестник „Истина“ излиза на 8 май 1924 г. Отец д-р [[Дамян Гюлов]] е сред основателите и [[редактор]]ите на вестника. Гюлов полага големи усилия и минава през много препятствия, за да осигури абонати от цялата страна в размирното време след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] и последвалите го [[Юнско въстание|Юнско]] и [[Септемврийско въстание]]. Неговата обиколка по енориите в страната, свързана с популяризиране на вестника, е тълкувана като политическа акция. |
||
Вестник „Истина“ не се продава по будките за вестници, а се разпространява само чрез абонамент. |
Вестник „Истина“ не се продава по будките за вестници, а се разпространява само чрез абонамент. Излиза дълги години в тираж между 5 и 7 хиляди броя. Той е първата възможност сред българските католици за публична комуникация в национален мащаб<ref >[http://www.hkultura.com/db_text/2014_90.pdf Домусчиева В., 90 години от излизането на първия брой на католическия вестник Истина, Християнство и култура, брой 3 (90), 2014 г.]</ref>. |
||
По време [[ |
По време [[Втората световна война]] редакционният екип на „Истина“ e евакуиран в [[Житница]] и [[Калояново]] заради [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките на София]]. Политическият трус, последвал след завземантое на властта от [[Отечествения фронт]] през септември 1944 г., внася неяснота в бъдещето на католическата църква. В стремежа си да се адаптира към новата реалност редакцията на вестника е преместена в [[Пловдив]]. През октомври 1944 г. е отбелязан юбилей – хилядният брой на вестника. След кратко залитане в подкрепа на новата власт, вестник „Истина“ се опитва да следва линия на аполитичност, но никога не остава безучастен в случаите, когато се засягат правата и интересите на Католическата църква<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>. |
||
На 15 юли 1949 г. вестник „Истина“ престава да излиза. |
На 15 юли 1949 г. вестник „Истина“ престава да излиза. |
||
През 1991 г. започва да излиза вестник „[[Истина-Веритас|Истина - Veritas]]“, официален орган на [[Междуритуална епископска конференция в България|Епископската конференция на Католическата църква в България]], който се явява един от продължителите на идеите на вестник „Истина“. |
През 1991 г. започва да излиза вестник „[[Истина-Веритас|Истина - Veritas]]“, официален орган на [[Междуритуална епископска конференция в България|Епископската конференция на Католическата църква в България]], който се явява един от продължителите на идеите на вестник „Истина“. |
||
=== Вижте също === |
=== Вижте също === |
||
* католически вестник „[[Истина-Веритас|Истина - Veritas]]“ |
* католически вестник „[[Истина-Веритас|Истина - Veritas]]“ |
||
Ред 47: | Ред 49: | ||
[[Категория:Католицизъм в България]] |
[[Категория:Католицизъм в България]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Спрени вестници в Пловдив]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Спрени вестници в София]] |
Версия от 06:57, 14 ноември 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Истина.
„Истина“ | |
Информация | |
---|---|
Вид | седмичник |
Начало | 1924 г. |
Край | 1949 г. |
Главен редактор | отец д-р Дамян Гюлов, П. П. Иковски |
Език | български |
Политически | католически |
Тираж | 5 000 - 7 000 бр. |
„Истина“ е български вестник, седмично издание на Католическата църква в България, излизало през периода 1924 – 1949 г. Има значима роля на обединяването на католиците в България през XX век.
История
За разпространението на своите идеи католиците в България в края на XIX и началото на XX век създават няколко периодични издания и годишни календари. Повечето от тези издания целят да информират местните енории. През август 1921 г. се състоява учредителният конгрес на Комитета „Добър печат“ към Католическата църква в България. На този конгрес е взето решение да се създаде книжовност, която да противопостави християнските идеи на нахлуващите и установяващите се в сферата на културата и политиката идеи на комунизма, фашизма и атеизма. Сред основните разисквани въпроси на конгреса е този за създаването на католически вестник.
Първият брой на вестник „Истина“ излиза на 8 май 1924 г. Отец д-р Дамян Гюлов е сред основателите и редакторите на вестника. Гюлов полага големи усилия и минава през много препятствия, за да осигури абонати от цялата страна в размирното време след Деветоюнския преврат и последвалите го Юнско и Септемврийско въстание. Неговата обиколка по енориите в страната, свързана с популяризиране на вестника, е тълкувана като политическа акция.
Вестник „Истина“ не се продава по будките за вестници, а се разпространява само чрез абонамент. Излиза дълги години в тираж между 5 и 7 хиляди броя. Той е първата възможност сред българските католици за публична комуникация в национален мащаб[1].
По време Втората световна война редакционният екип на „Истина“ e евакуиран в Житница и Калояново заради бомбардировките на София. Политическият трус, последвал след завземантое на властта от Отечествения фронт през септември 1944 г., внася неяснота в бъдещето на католическата църква. В стремежа си да се адаптира към новата реалност редакцията на вестника е преместена в Пловдив. През октомври 1944 г. е отбелязан юбилей – хилядният брой на вестника. След кратко залитане в подкрепа на новата власт, вестник „Истина“ се опитва да следва линия на аполитичност, но никога не остава безучастен в случаите, когато се засягат правата и интересите на Католическата църква[2].
На 15 юли 1949 г. вестник „Истина“ престава да излиза.
През 1991 г. започва да излиза вестник „Истина - Veritas“, официален орган на Епископската конференция на Католическата църква в България, който се явява един от продължителите на идеите на вестник „Истина“.
Вижте също
- католически вестник „Истина - Veritas“
- католически вестник „Абагар“
Бележки
- ↑ Домусчиева В., 90 години от излизането на първия брой на католическия вестник Истина, Християнство и култура, брой 3 (90), 2014 г.
- ↑ Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.