Тъкан: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 94.236.145.57 (б.), към версия на ShockD |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Друго значение|органичната материя|текстилния продукт|плат}} |
|||
⚫ | |||
'''Тъкан''' в [[биология]]та е материя, съставена от [[клетка (биология)|клетки]] със сходен строеж и функции. |
|||
Човешкият [[организъм]] се развива от една [[клетка]] – оплодената [[яйцеклетка]] – [[зигота]]. Тя се дели многократно и от нея се развива многоклетъчен [[зародиш]]. В клетките на зародиша постепенно, от едно клетъчно поколение в друго, се появяват различия в устройството и [[физиология]]та на клетките. Така в многоклетъчния зародиш се обособяват различните видове клетки. Всички клетки изпълняват някои общи функции – хранят се, дишат, растат, делят и др. Но същевременно те се специализират да извършват някои дейности по-добре от други. Например мускулните клетки са приспособени да се съкращават, рецепторните – да възприемат дразнения, жлезистите – да отделят вещества (секрети) и т.н. Клетките, специализирани в едно направление се групират в тъкани. Съвкупност от клетки със сходен строеж и функции, заедно с междуклетъчното вещество се нарича тъкан. Например тъкан е слоят от клетки, които покриват отвътре стената на [[стомах]]а. Те са жлезисти и отделят секрети, които подпомагат смилането на храната, но в стената на стомаха има и друг вид тъкан – мускулна. Мускулните клетки са приспособени да се съкращават и по този начин храната се размесва с храносмилателните [[ензим]]и и се изтласква от стомаха. |
|||
В организма различни видове тъкани могат да образуват обща структура – [[Орган (анатомия)|орган]]: [[сърце]]то, [[стомах]]а, [[бъбреци]]те, [[бели дробове|белите дробове]]. В органите различните тъкани работят съвместно, но всяка от тях си има свой строеж и функции. От това правило има редица изключения. |
|||
Тъканите се образуват след като в зародиша се обособят три зародишни пласта – външен ([[ектодерма]]), среден ([[мезодерма]]) и вътрешен ([[ендодерма]]). |
|||
Науката за тъканите се нарича [[хистология]] или, когато става дума за болести – [[хистопатология]]. |
|||
== Животински тъкани == |
|||
В тялото на [[животни]]те има четири основни типа тъкани: |
|||
* '''[[Епителна тъкан]]''' – осъществява защитата на органи и тялото като цяло, без да се възпрепятства обмяната – секреция и абсорбция на вещества. Това са най-външните слоеве клетки, покриващи тялото и [[Храносмилателен тракт|храносмилателния тракт]] на животните, както и някои органи. |
|||
* '''[[Съединителна тъкан]]''' – тъкан, която осигурява връзката между други типове тъкан, осигурявайки чисто механична устойчивост, както и физиологичната и метаболитна [[хомеостаза]]. |
|||
* '''[[Мускулна тъкан]]''' – характеризира се с възбудимост и съкратимост, т.е. под влияние на определени сигнали (нервни импулси) може да се съкращава и по този начин да премества отделни части или целият организъм в пространството. |
|||
* '''[[Нервна тъкан]]''' – специфичен комплекс, притежаващ свойствата възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение. |
|||
Някои учени отделят пети вид тъкан, включваща половите клетки ([[Гамета|гаметите]]) и клетките, от които те произхождат. Тъй като половете са два, тъканта бива два вида – мъжка полова и женска полова тъкан. |
|||
== Растителни тъкани == |
|||
Примери за тъкани в други [[Многоклетъчно|многоклетъчни организми]] са [[Проводяща тъкан|проводящите тъкани]] в [[растения]]та като ''ксилема'' и ''флоема''. Разграничават се три основни типа тъкани ([[Епидермис (ботаника)|епидермис]], проводяща и [[механична тъкан]]) и няколко подтипа: |
|||
=== Меристемна (образувателна) тъкан === |
|||
От нея водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без [[вакуоли]]. Клетките нарастват бързо и се делят митотично (митотичното делене е характерно за телесните клетки, докато [[мейоза]]та е характерна само за половите клетки). Едната от дъщерните клетки запазва способността си да се дели, а другата поема пътя на специализацията. Разположение – в основата на [[лист]]ата, връхчето на [[корен]]а и [[стъблото]]. |
|||
=== Покривна тъкан === |
|||
[[Епидермис (ботаника)|Покривната тъкан]] осигурява покривката на растението, запазвайки възможността за [[Обмяна на веществата|обмен на вещества]]. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листата), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. [[Цитоплазма]]та съдържа една, рядко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество ''[[кутин]], ''което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена [[кутикула]]. Покривната тъкан е два вида: ''епидермис и корк. ''Епидермиса покрива меките растителни части (листа, [[плодове]], зелени листа). Образуванията на епидермиса са: |
|||
* восъчния налеп – сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец; той покрива кутикулата; |
|||
* [[Трихома|трихоми]] или власинки – едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция: при [[коприва]]та са парливи клетки, [[лимон]], [[еделвайс]], [[маточина]] и др.; |
|||
* устица – тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки; чрез тях растението си набавя необходимия [[въглероден диоксид]]. |
|||
Коркът покрива вдървенелите части на растението – корен, стъбло, клони на [[многогодишни растения]]. Не пропуска [[газове]], обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки. |
|||
=== Паренхимна тъкан === |
|||
[[Паренхим]]ната (основна, изпълваща) тъкан е най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва ''хлоренхим'' (с фотосинтезираща функция), ''аеренхим'' (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета – [[плазмодезми]]. Между клетките има добре оформени [[Междуклетъчно пространство|междуклетъчни пространства]]. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан) се разполага в листата и младите стъбла, клетките ѝ са богати на [[хлорофил]] и се осъществява процесът [[фотосинтеза]]. Въздухоносната (или гъбчест паренхим) има големи междуклетъчни пространства, доставя [[въздух]] на дълбоко лежащи клетки; добре развит е при блатните и [[водни растения]]. Резервната основна тъкан – това са органи, трупащи резервни [[хранителни вещества]]; плодове, [[семена]], грудки, корени, [[Луковица|луковици]], клетките са едри. |
|||
=== Проводяща тъкан === |
|||
[[Проводяща тъкан]] участва в доставянето или изнасянето на различни [[Химично вещество|химични вещества]] до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на ''флоема'' или ''ксилема'', механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида – ликови и дървесинни: |
|||
* Дървесините са изградени от мъртви клетки и по тях има възходящ ток. Тъканта им е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеиди, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим. |
|||
* Флоем или ликовите проводящи снопчета също са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви (съответстват на [[трахеи]]те). Тук имаме низходящ ток. |
|||
=== Отделителна тъкан === |
|||
Отделителна тъкан – шизогенни и лизигенни влагалища, специализирани отделителни клетки (идиобласти), млечни цеви. |
|||
=== Механична тъкан === |
|||
[[Механична тъкан|Механичната тъкан]] придава еластичност, здравина и устойчивост на цялото растение – ''коленхим'' (жива) и ''склеренхим'' (мъртви фибри, обикновено живи склереиди). |
|||
* Коленхим-живи клетки – имат частично задебелени стени и са опора на млади нарастващи части на стъблата на [[тревисти растения]]. |
|||
* Склеренхим-мъртви клетки са с дебели стени, по които порите са сведени до минимум; намира се под епидермиса. Ролята му е да укрепва проводящите снопчета. |
|||
⚫ | |||
{{Биологични тъкани}} |
|||
{{Жива материя}} |
{{Жива материя}} |
||
Версия от 09:23, 14 ноември 2016
- Тази статия е за органичната материя. За текстилния продукт вижте плат.
Тъкан в биологията е материя, съставена от клетки със сходен строеж и функции.
Човешкият организъм се развива от една клетка – оплодената яйцеклетка – зигота. Тя се дели многократно и от нея се развива многоклетъчен зародиш. В клетките на зародиша постепенно, от едно клетъчно поколение в друго, се появяват различия в устройството и физиологията на клетките. Така в многоклетъчния зародиш се обособяват различните видове клетки. Всички клетки изпълняват някои общи функции – хранят се, дишат, растат, делят и др. Но същевременно те се специализират да извършват някои дейности по-добре от други. Например мускулните клетки са приспособени да се съкращават, рецепторните – да възприемат дразнения, жлезистите – да отделят вещества (секрети) и т.н. Клетките, специализирани в едно направление се групират в тъкани. Съвкупност от клетки със сходен строеж и функции, заедно с междуклетъчното вещество се нарича тъкан. Например тъкан е слоят от клетки, които покриват отвътре стената на стомаха. Те са жлезисти и отделят секрети, които подпомагат смилането на храната, но в стената на стомаха има и друг вид тъкан – мускулна. Мускулните клетки са приспособени да се съкращават и по този начин храната се размесва с храносмилателните ензими и се изтласква от стомаха.
В организма различни видове тъкани могат да образуват обща структура – орган: сърцето, стомаха, бъбреците, белите дробове. В органите различните тъкани работят съвместно, но всяка от тях си има свой строеж и функции. От това правило има редица изключения.
Тъканите се образуват след като в зародиша се обособят три зародишни пласта – външен (ектодерма), среден (мезодерма) и вътрешен (ендодерма).
Науката за тъканите се нарича хистология или, когато става дума за болести – хистопатология.
Животински тъкани
В тялото на животните има четири основни типа тъкани:
- Епителна тъкан – осъществява защитата на органи и тялото като цяло, без да се възпрепятства обмяната – секреция и абсорбция на вещества. Това са най-външните слоеве клетки, покриващи тялото и храносмилателния тракт на животните, както и някои органи.
- Съединителна тъкан – тъкан, която осигурява връзката между други типове тъкан, осигурявайки чисто механична устойчивост, както и физиологичната и метаболитна хомеостаза.
- Мускулна тъкан – характеризира се с възбудимост и съкратимост, т.е. под влияние на определени сигнали (нервни импулси) може да се съкращава и по този начин да премества отделни части или целият организъм в пространството.
- Нервна тъкан – специфичен комплекс, притежаващ свойствата възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение.
Някои учени отделят пети вид тъкан, включваща половите клетки (гаметите) и клетките, от които те произхождат. Тъй като половете са два, тъканта бива два вида – мъжка полова и женска полова тъкан.
Растителни тъкани
Примери за тъкани в други многоклетъчни организми са проводящите тъкани в растенията като ксилема и флоема. Разграничават се три основни типа тъкани (епидермис, проводяща и механична тъкан) и няколко подтипа:
Меристемна (образувателна) тъкан
От нея водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без вакуоли. Клетките нарастват бързо и се делят митотично (митотичното делене е характерно за телесните клетки, докато мейозата е характерна само за половите клетки). Едната от дъщерните клетки запазва способността си да се дели, а другата поема пътя на специализацията. Разположение – в основата на листата, връхчето на корена и стъблото.
Покривна тъкан
Покривната тъкан осигурява покривката на растението, запазвайки възможността за обмен на вещества. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листата), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. Цитоплазмата съдържа една, рядко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество кутин, което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена кутикула. Покривната тъкан е два вида: епидермис и корк. Епидермиса покрива меките растителни части (листа, плодове, зелени листа). Образуванията на епидермиса са:
- восъчния налеп – сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец; той покрива кутикулата;
- трихоми или власинки – едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция: при копривата са парливи клетки, лимон, еделвайс, маточина и др.;
- устица – тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки; чрез тях растението си набавя необходимия въглероден диоксид.
Коркът покрива вдървенелите части на растението – корен, стъбло, клони на многогодишни растения. Не пропуска газове, обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки.
Паренхимна тъкан
Паренхимната (основна, изпълваща) тъкан е най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва хлоренхим (с фотосинтезираща функция), аеренхим (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета – плазмодезми. Между клетките има добре оформени междуклетъчни пространства. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан) се разполага в листата и младите стъбла, клетките ѝ са богати на хлорофил и се осъществява процесът фотосинтеза. Въздухоносната (или гъбчест паренхим) има големи междуклетъчни пространства, доставя въздух на дълбоко лежащи клетки; добре развит е при блатните и водни растения. Резервната основна тъкан – това са органи, трупащи резервни хранителни вещества; плодове, семена, грудки, корени, луковици, клетките са едри.
Проводяща тъкан
Проводяща тъкан участва в доставянето или изнасянето на различни химични вещества до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на флоема или ксилема, механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида – ликови и дървесинни:
- Дървесините са изградени от мъртви клетки и по тях има възходящ ток. Тъканта им е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеиди, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим.
- Флоем или ликовите проводящи снопчета също са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви (съответстват на трахеите). Тук имаме низходящ ток.
Отделителна тъкан
Отделителна тъкан – шизогенни и лизигенни влагалища, специализирани отделителни клетки (идиобласти), млечни цеви.
Механична тъкан
Механичната тъкан придава еластичност, здравина и устойчивост на цялото растение – коленхим (жива) и склеренхим (мъртви фибри, обикновено живи склереиди).
- Коленхим-живи клетки – имат частично задебелени стени и са опора на млади нарастващи части на стъблата на тревисти растения.
- Склеренхим-мъртви клетки са с дебели стени, по които порите са сведени до минимум; намира се под епидермиса. Ролята му е да укрепва проводящите снопчета.
- Каменисти клетки – образуват твърдите части на семената и плодовете. Намират се в семената и месестата част на круша и дюля.
|