Петко Кунин: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 38: Ред 38:
|съпруг =
|съпруг =
|деца =
|деца =
|партия = [[БКП]] <small>(1945–1978)</small>
|партия = [[БКП]] <small>(1945 – 1978)</small>
|партия2 =
|партия2 =
|седалище =
|седалище =
Ред 57: Ред 57:
}}
}}


'''Петко Георгиев Кунин''' е български [[финансист]] и политик от [[Българската комунистическа партия]].
'''Петко Георгиев Кунин''' е български [[финансист]] и политик от [[Българската комунистическа партия]].

Участник в комунистическото [[Партизанско движение в България|партизанско движение]] по време на [[Втората световна война]], политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Член на [[Политбюро на ЦК на БКП]].
Участник в комунистическото [[Партизанско движение в България|партизанско движение]] по време на [[Втората световна война]], политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Член на [[Политбюро на ЦК на БКП]].


==Биография==
== Биография ==
Роден е на [[12 юли]] [[1900]] година в с. Михалци. Завършва [[право]] в [[Париж]]. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923–1933 година е администратор и директор в [[Българската народна банка]]. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.
Роден е на [[12 юли]] [[1900]] година в с. Михалци. Завършва [[право]] в [[Париж]]. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в [[Българската народна банка]]. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.


Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции.
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции.


Министър на индустрията и занаятите (1947–1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949). В периода 1945–1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946–1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949-1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285-286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ [[Отдел „Стопански“ при ЦК на БКП (1944 – 1950)|отдел „Стопански“ при ЦК на БКП]].<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363]</ref> В периода 1945 – 1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946 – 1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>


==Източници==
== Източници ==
<references />
<references />
* [http://www.minfin.bg/bg/page/142 Биография на сайта на министерството на финансите]
* [http://www.minfin.bg/bg/page/142 Биография на сайта на министерството на финансите]

Версия от 14:38, 14 ноември 2016

Петко Кунин
Секретар на ЦК на БКП
Мандат1946 – 1947
ПредшественикТрайчо Костов
НаследникНикола Павлов
Лична информация
Роден
Починал
25 декември 1978 г. (на 78 г.)
Полит. партияБКП (1945 – 1978)
Професияадвокат • политик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   
Портал Портална икона Политика

Петко Георгиев Кунин е български финансист и политик от Българската комунистическа партия.

Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, политкомисар на XI плевенска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Член на Политбюро на ЦК на БКП.

Биография

Роден е на 12 юли 1900 година в с. Михалци. Завършва право в Париж. Работи като юрисконсулт в Дирекцията за стопански грижи и юрисконсулт на Министерството на финансите до 1923 година. В периода 1923 – 1933 година е администратор и директор в Българската народна банка. Между 1933 и 1936 година е и неин подуправител.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона. Участва многократно в бойни акции.

Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). Министър на финансите (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ отдел „Стопански“ при ЦК на БКП.[1] В периода 1945 – 1948 година е член на Политбюро на ЦК на БКП. Секретар на ЦК на БКП (1946 – 1947)[2]. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с Трайчо Костов.[3]

Източници

  1. ↑ Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363
  2. ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
  3. ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 30, 285 – 286.
Христо Лилков → министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947 – 6 август 1949) → Вълко Гочев
Иван Стефанов → министър на финансите (6 август 1949 – 8 октомври 1949) → Кирил Лазаров
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петко_Кунин&oldid=7557906“.