Панче Хаджиздравев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 35: Ред 35:
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия]]
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в Югославия]]
[[Категория:Дванадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]]
[[Категория:Дванадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия]]
[[Категория:Български самоубийци]]

Версия от 17:58, 16 ноември 2016

Панче Хаджиздравев
български просветен деец
Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров

Роден
Починал

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Пантелей (Панче, Панчо) Хаджиздравев или Здравев е български просветен деец от Македония.

Биография

Панче Хаджиздравев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на хаджи Здраве Хаджиилиев. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва Физико-математическия факултет на Лиежкия университет. Преподава математика в българската мъжка гимназия в Солун, както и в българската класическа гимназия в Битоля.[2] През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ [3]

Бележки

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  2. Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
  3. Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.