Леон Ламуш: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = |
| роден-място = Париж |
||
| починал-място = |
| починал-място = Париж |
||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
||
| област = [[История]] |
| област = [[История]] |
||
Версия от 15:40, 17 ноември 2016
| Леон Ламуш | |
| френски офицер и общественик | |
 | |
| Роден |
Париж |
|---|---|
| Починал |
Париж |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Леон Ламуш в Общомедия | |
Леон Ламуш (Шаблон:Lang-fr) е френски офицер и общественик, близък на българо-македонското освободително дело от първата половина на 20 век.
Биография
Леон Ламуш е роден на 8 май 1860 година.[1] Учи български език при Йордан Иванов в Школата за живи източни езици в Париж. Преподава история и култура на славянските народи в университета на град Монпелие и в 1892 година издава труда си „България в миналото и настоящето си“[2]. Леон Ламуш пристига през 1904 година в Серско, Македония в качеството си на капитан от френската армия, като според договореностите в Мюрцщегска реформена програма е жандармерийски инструктор в Серския санджак [3]. Като такъв е свидетел на действията на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и пише:
| „ | ... имаше случаи, при които в сражение с българсктие чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници[4]. | “ |
Участва във военни мисии още в Цариград и Солун до 1913 г.[5] По време на Първата световна война защитава интересите на България пред френската общественост.
От 1921 до средата на 1930-те год. е почетен български генерален консул в Париж. През 1922 г. става чуждестранен член на Българската академия на науките[6]. Той е също член на Македонския научен институт и защитава българските позиции по Македонския въпрос. Сътрудничи на списание „Македонски преглед“, превежда „Македония. Етнография и статистика“ и разказа „Иде ли?“ на Иван Вазов на френски и подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“. Автор е и на книгите „La Bulgarie“ (1928) и „Quinze ans d’histoire balkanique, 1904-1918“ (Петнадесет години балканска история. 1904-1918, 1928). Подписва се в редица апели пред Обществото на народите за спазване правата на човека на българите в Югославия и Кралство Гърция. Участва на Великия македонски събор в Горна Джумая през 1933 година[7]. През 1939 година Леон Ламуш е удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на правните науки на Софийски университет[8]
В своя статия от 1931 година Леон Ламуш пише:
| „ | ... аз не се страхувам да потвърдя, че малко народи притежават едно така живо национално чувство, понякога така силно, както българите от Македония...[9] | “ |
През 1942 година изпраща телеграма до делегатите на Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, в която пише:
| „ | Много ми е приятно да видя по четенето на българските вестници, как се е съхранило в македонското население българското народно чувство и как се слея лесно, освободените земи със старата област на Царството[10]. | “ |
Външни препратки
Бележки
- ↑ ПРЕДСТОЯЩИ ГОДИШНИНИ НА ЧЛЕНОВЕ НА БАН (1869–2010)
- ↑ Трифонова, Цветана. Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото, Велико Търново, 2006
- ↑ „Македония“, бр.9, май 1904 г., стр.29.
- ↑ Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.70
- ↑ Заимова, Рая. Български образи във Франция: Граници, алтернативи (ХХ в.)
- ↑ Списък на чуждестранните членове на БАН
- ↑ „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16.03.2010 г.
- ↑ Списък на Софийски университет - Доктор хонорис кауза
- ↑ Марковски, Венко. Кръвта вода не става, София 2003, [1]
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.140, стр.8.
