Божил Райнов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24: Ред 24:
==Публикации==
==Публикации==
* Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896.
* Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896.
* Райновъ, Божилъ. ''Нашето освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България)''. София – Печатница П. Глушковъ – 1928.


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 11:30, 19 ноември 2016

Божил Райнов
български просветен деец

Роден
Починал
6 януари 1946 г. (88 г.)
ПартияЛиберална партия (радослависти)
Народен представител в:
VI ОНС   X ОНС   
Семейство
ДецаКоста Райнов
Подпис
Божил Райнов в Общомедия

Божил Райнов Хаджидачов е български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик.

Биография

Райнов е роден в будния възрожденски град Котел в 1857 година. Учи богословие в Одеса и Киев, а в 1878 година завършва литература в Лиеж, Белгия. Завръща се в родния си Котел и до 1880 година е учител там, а през следващата учебна 1880 - 1881 година в Русе.

В 1881 става директор на Солунската българска мъжка гимназия и спомага за утвърждаването ѝ като водещо българско учебно заведение в земите, населени с българи под османска власт.

В 1884 година е окръжен управител в Кюстендил, на следващата година е учител в Силистра, а в 1887 е окръжен управител в Шумен, а в 1889 учителства във Варна. Като член на Либералната партия е народен представител в Шестото Обикновено Народно Събрание от 1890 до 1893 година. От 1914 до 1918 година е директор на Държавната печатница, а от 1918 до 1922 директор на Българската кооперативна банка. От 1923 до 1928 година преподава литература в Графическото училище при Държавната печатница.

Божилов е сред основателите и редакторите на вестник „Народно съзнание“ в 1887 година. Редактира вестниците „Вестник за политика и книжевност“, „Сила“ и „Свободен гражданин“. Пише в списание „Пролет“ и други. Псевдоним Разбуйна.

Божил Райнов е баща на българския артист Коста Райнов.[1][2][3]

Публикации

  • Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896.
  • Райновъ, Божилъ. Нашето освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България). София – Печатница П. Глушковъ – 1928.

Бележки

  1. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  2. Спомени на Божил Райнов в: „Сборник Солун“, София, 1934, стр. 119-132
  3. Спомени на Божил Райнов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 37 - 44.