Божил Райнов: Разлика между версии
Ред 24: | Ред 24: | ||
==Публикации== |
==Публикации== |
||
* Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896. |
* Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896. |
||
* Райновъ, Божилъ. ''Нашето освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България)''. София – Печатница П. Глушковъ – 1928. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 11:30, 19 ноември 2016
Божил Райнов | |
български просветен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Либерална партия (радослависти) |
Народен представител в: VI ОНС X ОНС | |
Семейство | |
Деца | Коста Райнов |
Подпис | |
Божил Райнов в Общомедия |
Божил Райнов Хаджидачов е български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик.
Биография
Райнов е роден в будния възрожденски град Котел в 1857 година. Учи богословие в Одеса и Киев, а в 1878 година завършва литература в Лиеж, Белгия. Завръща се в родния си Котел и до 1880 година е учител там, а през следващата учебна 1880 - 1881 година в Русе.
В 1881 става директор на Солунската българска мъжка гимназия и спомага за утвърждаването ѝ като водещо българско учебно заведение в земите, населени с българи под османска власт.
В 1884 година е окръжен управител в Кюстендил, на следващата година е учител в Силистра, а в 1887 е окръжен управител в Шумен, а в 1889 учителства във Варна. Като член на Либералната партия е народен представител в Шестото Обикновено Народно Събрание от 1890 до 1893 година. От 1914 до 1918 година е директор на Държавната печатница, а от 1918 до 1922 директор на Българската кооперативна банка. От 1923 до 1928 година преподава литература в Графическото училище при Държавната печатница.
Божилов е сред основателите и редакторите на вестник „Народно съзнание“ в 1887 година. Редактира вестниците „Вестник за политика и книжевност“, „Сила“ и „Свободен гражданин“. Пише в списание „Пролет“ и други. Псевдоним Разбуйна.
Божил Райнов е баща на българския артист Коста Райнов.[1][2][3]
Публикации
- Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896.
- Райновъ, Божилъ. Нашето освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България). София – Печатница П. Глушковъ – 1928.