Стоян Орманджиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 3x А|А(Б)
Ред 37: Ред 37:
}}
}}


'''Стоян Орманджиев''' е бивш [[български]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]] и треньор по футбол. Роден е на [[10 януари]] [[1920]] г. във [[Варна]], починал на [[10 октомври]] [[2006]] г. в [[София]].
'''Стоян Орманджиев''' е бивш [[България|български]] [[футболист]], [[Защитник (футбол)|защитник]] и треньор по футбол. Роден е на [[10 януари]] [[1920]] г. във [[Варна]], починал на [[10 октомври]] [[2006]] г. в [[София]].


==Състезателна кариера==
==Състезателна кариера==

Версия от 19:24, 24 ноември 2016

Стоян Орманджиев
Лична информация
Роден10 януари 1920 г.
Починал10 октомври 2006 г. (на 86 г.)
Постзащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1936
1937–1940
1941–1949
Радецки (Варна)
Владислав
Локомотив (София)
?
56
112
(?)
(5)
(6)
Национален отбор
1938–1949 България20(0)
Треньор
1950–1960
1963
1965–1969
1974–1975
1974–1977
1979–1980
България
България
ЦСКА
Черно море
България
Алпин Донавиц
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Мелбърн 1956 футбол

Стоян Орманджиев е бивш български футболист, защитник и треньор по футбол. Роден е на 10 януари 1920 г. във Варна, починал на 10 октомври 2006 г. в София.

Състезателна кариера

На 16 годишна възраст през 1936 г. дебютира за местния Радецки (Варна), след което играе във Владислав (1937-1940), Локомотив (София) (1941-1949). Играе на поста десен бек, с фланелка номер 2. Има 168 мача и 11 гола в първенството (112 мача с 6 гола за Локомотив и 56 мача с 5 гола за Владислав). Шампион на България (1945) и носител на купата на страната (1945, 1948) с Локомотив. През 1948 г. печели 2-ро място в анкетата за Футболист № 1 на България. Има 20 срещи за "А" националния отбор, като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за "Б" националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортсменското си поведение на терена. На 29 годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера. Една от легендите на Локомотив (София).

Треньорска кариера

Завършва треньорска школа в СССР през 1948 г. През есента на 1949 година е треньор на Локомотив (София) в Софийския квлалификационен турнир за влизане в "А" група. Треньор на националния отбор по футбол на игрите в ОП-Хелзинки-1952, ОП-Мелбърн-1956 и в ОП-Рим-1960. На игрите в Мелбърн-1956 отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил "А" националния отбор, в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби (1950-1977 с прекъсвания). Старши треньор на ЦСКА в периода 1965-1970 г. с който има две титли (1966, 1969) и две купи на Съветската армия (1969). През 1967 г. достига до полуфинал в КЕШ срещу Интер (Италия) с отбора на ЦСКА. Треньор на Алпине (Австрия) през 1979 г. Бил е в редица ръководства на БФФ и съюзен треньор към федерацията. "Заслужил треньор" от 1959 г., "заслужил майстор на спорта" от 1960 г., "заслужил деятел на физкултурата". Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През март 2005 г. Стоян Орманджиев получава почетен знак от Българския футболен съюз по случай 85-годишнината си.

Други дейности

  • От името на България през 1953 г. в Женева подписва протокола за учредяването на УЕФА.
  • Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол.

Шаблон:Български футболист-мъниче