Стоян Бъчваров (актьор): Разлика между версии

Стоян Бъчваров
	Стоян Бъчваров
	Стоян Бъчваров, около 1915 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	25 юли 1878 г. Медвен, Княжество България
Починал	6 януари 1949 г. (70 г.) София, Народна република България
Уебсайт	Страница в IMDb
	Стоян Бъчваров в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:23, 28 ноември 2016

Стоян Бъчваров е български драматичен актьор, един от пионерите на българския национален театър, той е директор на театър, режисьор и актьор. Родът му е от Медвен, Котелско.

Биография

Завършва мъжката гимназия във Варна. Специализира театрално изкуство в Москва и Мюнхен (1908).

Пътувал е из България с „театъра на В. Чернодрински“ и със "Съвремнния театър" (1905, 1919-1920). Бил е режисьор в трупата „Смях и сълзи“ (1910). Играл в Народния театър в София (1904, 1907, 1909, 1911-1918, 1924-1930, 1937-1948), а през 1921 създаваВарненския общински театър, днес носещ неговото име.

Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.

След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.

Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града.

Директор на Окръжния театър в Русе (1931). Артист в Драматичен театър - Пловдив (1936).

Учавства в основаването на САБ.

Умира в София през 1949 г.

Семейство

Женен е за Николина (Коля) Бъчварова, също актриса. Заедно имат 2 деца – Вили и Крум.

Братът на Стоян Бъчваров, Димо е първият кмет на село Медвен след Освобождението. ^[1]

Правнук на Стоян Бъчваров е известният актьор Ути Бъчваров - театровед, и водещ на кулинарното предаване "Вкусно". Внучка Галя Бъчварова-театровед, редактор и основател на ТВ Театър. Внук - Стоян (Румен) Бъчваров - актьор.

Галерия

В ролята на Епиходов във „Вишнева градина“ от Антон Чехов.
В ролята на Винкелмон в „Бой на пеперуди“ от Херман Зудерман.
В ролята на Първи гробар в „Хамлет“ от Уилям Шекспир.

Награди и отличия

Народен артист (1947)

Филмография

Година	Филми/Сериали	Роля	Премиера
1945	Бойка	дядо Иван	13 април 1947 г.
1945	Българи от старо време	хаджи Генчо	12 ноември 1945 г.
1939	Настрадин Ходжа и Хитър Петър	Настрадин Ходжа	6 февруари 1939 г.

Източници

↑ Интервю с Грациела Бъчварова пред в-к „Сега“

Външни препратки

[1] Интервю с Грациела Бъчварова пред в-к „Сега“

[1]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 == Биография ==
 [[File:BASA_581K-1-17_Theater_of_Anton_Strashimirov_and_Stoyan_Bachvarov-1909.jpg|left|thumb|Театърът на А. Страшимиров и С. Бъчваров на турне през 1909 г. Втората от ляво надясно на първия ред е съпругата на Бъчваров, Николина. Източник: ДА „Архиви“]]
+Завършва мъжката гимназия във [[Варна]]. Специализира театрално изкуство в [[Москва]] и [[Мюнхен]] (1908).
-Играе в различни театри в страната, в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]], а през [[1921]] създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.
+Пътувал е из България с „[[театъра на В. Чернодрински]]“ и със "[[Съвремнния театър]]" (1905, 1919-1920). Бил е режисьор в трупата „Смях и сълзи“ (1910). Играл в [[Народен театър|Народния театър]] в [[София]] (1904, 1907, 1909, 1911-1918, 1924-1930, 1937-1948), а през [[1921]] създава[[Драматичен театър „Стоян Бъчваров“|Варненския общински театър]], днес носещ неговото име.
 Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.
@@ Ред 35: / Ред 37: @@
 След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.
-Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града. Умира в София през 1949 г.
+Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г., а след 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града.
+Директор на [[Драматичен театър „Сава Огнянов“|Окръжния театър]] в [[Русе]] (1931). Артист в [[Драматичен театър - Пловдив]] (1936).
+Учавства в основаването на [[Съюз на артистите в България|САБ]].
+Умира в София през 1949 г.
-По-важни негови роли са Тартюф (''„Тартюф“'' от [[Молиер]]), Щастливцев (''„Лес“'' от [[Александър Островски|А. Н. Островски]]), Лука (''„На дъното“'' от [[Максим Горки]]) и други. Постижения са участията му в киното – Хитър Петър в ''„Хитър Петър и Настрадин Ходжа“'' (1939) и Хаджи Генчо в ''„Българи от старо време“'' (1945, режисьор Д. Минков) и други.
 == Семейство ==