Чезаре Борджия

Чезаре Борджия Cèsar de Borja i Catanei
принц на Андрия Пьомбино, Камерино, Урбино херцог на Валанс и Романя, генерал-капитан на Светата църква
Роден	13 септември 1475 г. Рим, Папска държава
Починал	12 март 1507 г. Виана, Испания
Погребан	Испания
Религия	Католическа църква
Учил в	Пизански университет
Семейство
Род	Борджия
Баща	Александър VI
Майка	Ваноца Катанеи
Братя/сестри	Лукреция Борджия Пиер Луиджи Борджия Джовани Борджия Гофредо Борджия
Деца	Луиза Борджия
Подпис
Чезаре Борджия в Общомедия

Чезаре Борджия (Шаблон:Lang-it) е ренесансов италиански политик, херцог на Валанс и Романя, принц на Андрия, владетел на Пьомбино, Камерино и Урбино, гонфалониер и генерал-капитан на Светата църква.

Кариера

Църковна кариера

Чезаре е подготвян за кариера в Църквата. Той става епископ на Памплона на 15-годишна възраст. След училище в Перуджа и Пиза, където Чезаре учи право, той е направен кардинал на 18-годишна възраст от баща си, който става папа под името Александър. Александър VI залага надеждите на семейство Борджия в брата на Чезаре, Хуан (Джовани), който е направен капитан-генерал на Светата църква. Хуан е убит през 1497 година при мистериозни обстоятелства. В Рим избухват слухове за участието на Чезаре в убийството. На 17 август 1498, Чезаре става първият човек в историята, който подава оставка като кардинал. На същия ден френския крал Луи XII прави Чезаре херцог на Валентиноа и това име, заедно с бившия си пост като епископ на Валенсия, обяснява прякора "Валентино".

Военен

Военната кариера на Чезаре се дължи на покровителството на папа Александър VI и брака му със сестрата на Хуан III Наварски. В хода на Италианските войни Луи XII нахлува в Италия през 1499 година, Чезаре придружава краля при влизането му Милано.

В този момент папа Александър решава да се възползва от създалата се благоприятна ситуация и обявяването на Чезаре като владетел в северна Италия. За тази цел той заявява, че всички негови наместници в Романя и Марке са детронирани. Макар и на теория те да са подчинени директно на папата, тези управници от поколения са практически независими или зависими един от друг. От гледна точка на гражданите, тези наместници са били жестоки и дребнави. Когато Чезаре в крайна сметка идва на власт това се възприема от гражданите като голям напредък.

Чезаре е назначен за командир на папската армия с редица италиански наемници, подкрепяни от 300 конница и 4000 швейцарската пехота, изпратени от краля на Франция Луи XII. Първата му жертва е Катерина Сфорца, сестрата на първия съпруг на сестра му Джовани Сфорца, която владее Имола и Форли. Въпреки че е лишен от неговите френски войски след завладяването на двата града, Борджия се завръща в Рим, за да триумфа и да получи титлата на папския знаменосец от баща си. През 1500 г. създаването на дванадесет нови кардинали Александър VI предоставя достатъчно пари за Чезаре, за да наеме на кондотиери - Вителозо Вители, Джан Паоло Баглиони, Джулио и Паоло Орсини, и Оливиеро де Фермо, с които възобновява кампанията си в Романя.

Джовани Сфорца, първият съпруг на сестрата на Чезаре, Лукреция, скоро е свален от Пезаро, като градът му е превзет. Пандолфо Малатеста загубва Римини През май 1501 г. Асторе III Менфеди е възкачен като херцог на Романя. Нает от Флоренция Чезаре впоследствие добави Пьомбино към новите земи, които владее. Докато кондотиери поемат обсадата на Пьомбино (която приключва през 1502), Чезаре заповяда на френските войски при обсадата на Неапол и Капуа, да се защитят от Просперо и Фабрицио Колона. На 24 юни 1501 г. войските му щурмуват последните, причиняват падане на арагонската власт в южната част на Италия.

Следващата стъпка на Чезаре е Болоня, но кондотиерите, най-вече Вителозо Вители и Орсини, страхувайки се от жестокостта на Чезаре, създават заговор срещу него. Гуидобалдо де Монтефелтро и Джовани Мария де Варано се завръщат в Урбино и Камерино, а Фосомброне въстава. Фактът, че поданиците му са радват на неговото управление като по този начин далеч означава, че опонентите му трябваше да работят много по-трудно, отколкото биха искали. В крайна сметка той припомня, на верните му генерали в Имола, където той чакаше за насипни опонентите си Алианса до колапс. Чезаре призовава за помирение.

Последни години

Въпреки че е изключително способен генерал и държавник, Чезаре има проблеми да поддържа своите владения без предишната папска подкрепа. Николо Макиавели твърди, че подчинението и подкрепата на баща му са главна причина за слабостта на управлението му, твърдейки, че ако Чезаре е в състояние да спечели благоразположението на новия папа, той би бил много успешен владетел. Новината за смъртта на баща му (1503) пристигна, когато Чезаре планира завладяването на Тоскана. Докато той се възстановява в замъка Сан Анжело, неговите войски контролират конклава. В крайна сметка обаче той загубва контрола над единадесетте испански кардинали и папа става Франческо Пиколомино, който става папа под името Пий III. Новият папа Пий го арестува и го сваля от поста генерал-капитан на папските войски. Папа Пий обаче умира 27 дни след избора си от язва на крака и папа става най-големият враг на Борджиите, Джулиано дела Ровере. Докато се движи в Романя, за да потуши бунт, Чезаре е заловен и хвърлен в затвора от Джан Паоло Балиони близо до Перуджа. Всичките му земи стават притежание на Папската държава. Заточен в Испания през 1504, той е хвърлен в затвора в замъка Ла Мота, Медина дел Кампо, от който той бяга и се присъединява към крал Хуан III Наварски. Той е убит през 1507, докато се бори за наварския крал в град Виана, Испания.

Тленни останки

Чезаре Борджия първоначално е погребан в мраморна гробница под олтара на църквата Санта Мария във Виана с надпис:

Тук в малко пръст почива онзи,
от когото трепереше цялата земя
и в ръцете си държеше мира и войната.
Спри тук, пътниче, ти, който търсиш да срещнеш
похвални дела, и повече за път недей мисли.

През 1537 г. епископът на Калаора нарежда гробницата да бъде разрушена, а тленните останки на Борджия са прехвърлени извън църквата. През 2007 г. Фернандо Себастиан Агуилар, архиепископ на Памплона, позволява да се преместят обратно в църквата в деня преди да се навършат 500 години от смъртта на Чезаре Борджия.

Личен живот

На 10 май 1499 година Чезаре се жени за Шарлот (1480 - 11 март 1514), сестрата на Хуан III Наварски. Те са родители на дъщеря, Луиза Борджия, херцогиня на Валентиноа, (1500-1553), първият брак на която е с Луи II, управител на Бургундия, и втори с Филип дьо Бурбон (1499-1557).

Чезаре е баща на най-малко 11 извънбрачни деца, сред които Джироламо Борджия, който се жени за Изабела, жонтеса де Карпари. За Чезаре се носят слухове, че има връзка с сестра си - Лукреция Борджия, от която дори има син, Джовани Борджия, инфант Римски. Тези слухове обаче са малко вероятни. По-вероятно е фамилията Сфорца да ги разпространява лъжливо, в знак на ярост от разтрогването на брака между Лукреция и Джовани. Впрочем бащинството на инфанта е признато на Педро Калдерон (Перото).