Редут: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 25 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q90754.
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Russo-Turkish War 1877-78 Russische Werke.jpg|мини|Редут от Руско-турската война от 1877 - 1878 г.]]
[[Файл:Russo-Turkish War 1877-78 Russische Werke.jpg|мини|Редут от Руско-турската война от 1877 – 1878 г.]]
[[картинка:Zahvat grivickogo reduta.jpg|мини|Бой за турски редут при Гривица, Руско-турска война от 1877 - 1878 г.]]
[[картинка:Zahvat grivickogo reduta.jpg|мини|Бой за турски редут при Гривица, Руско-турска война от 1877 – 1878 г.]]


'''Реду̀т''' ({{lang-fr|redoute}} убежище) е постоянно или временно фортификационно, обикновено землено, съоръжение от затворен вид.
'''Реду̀т''' ({{lang-fr|redoute}} – убежище) е постоянно или временно фортификационно, обикновено землено, съоръжение от затворен вид.


Широко се е използвал за отбрана (позиционна война). Пригоден е за тактическа отбрана на 200-800 войника (от [[рота]] до [[батальон]]). Много често включва и средства на [[артилерия]]та (обикновено 2-4 оръдия).
Широко се е използвал за отбрана (позиционна война). Пригоден е за тактическа отбрана на 200 – 800 войника (от [[рота]] до [[батальон]]). Много често включва и средства на [[артилерия]]та (обикновено 2 – 4 оръдия).


Има форма на четириъгълник или друг многоъгълник. Обграден е от всички страни с висок землен насип ([[бруствер]]) и външен дълбок ров пред него. С развитието на минното дело подстъпите към редута често се минират.
Има форма на четириъгълник или друг многоъгълник. Обграден е от всички страни с висок землен насип ([[бруствер]]) и външен дълбок ров пред него. С развитието на минното дело подстъпите към редута често се минират.


Системата от редути може да има оперативно значение при отбранителни действия на военна част, съединение или обединение, които имат право на самостоятелни действия ([[полк]], [[бригада]], [[дивизия]], [[корпус]], [[армия]]). <ref> Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ . Берон", София, 1986, с. 153</ref>
Системата от редути може да има оперативно значение при отбранителни действия на военна част, съединение или обединение, които имат право на самостоятелни действия ([[полк]], [[бригада]], [[дивизия]], [[корпус (военна единица)|корпус]], [[армия]]). <ref> Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 153</ref>


Система от редути е използвана:
Система от редути е използвана:
* в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] - при [[Плевен]], [[Ловеч]], [[Горни Дъбник]], [[Телиш]], [[Шейново]] и др.,
* в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] – при [[Плевен]], [[Ловеч]], [[Горни Дъбник]], [[Телиш]], [[Шейново]] и др.,
* в [[Балканска война|Балканската война]] ([[1912]]-[[1913]]) - при [[Одрин]] и др.
* в [[Балканска война|Балканската война]] ([[1912]] – [[1913]]) – при [[Одрин]] и др.


==Източници==
== Източници ==
<references/>
<references/>



Версия от 14:37, 1 декември 2016

Редут от Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Бой за турски редут при Гривица, Руско-турска война от 1877 – 1878 г.

Реду̀т (Шаблон:Lang-fr – убежище) е постоянно или временно фортификационно, обикновено землено, съоръжение от затворен вид.

Широко се е използвал за отбрана (позиционна война). Пригоден е за тактическа отбрана на 200 – 800 войника (от рота до батальон). Много често включва и средства на артилерията (обикновено 2 – 4 оръдия).

Има форма на четириъгълник или друг многоъгълник. Обграден е от всички страни с висок землен насип (бруствер) и външен дълбок ров пред него. С развитието на минното дело подстъпите към редута често се минират.

Системата от редути може да има оперативно значение при отбранителни действия на военна част, съединение или обединение, които имат право на самостоятелни действия (полк, бригада, дивизия, корпус, армия). [1]

Система от редути е използвана:

Източници

  1. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 153