Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“'''<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 182]</ref> е подразделение на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]] на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]] по време на [[Партизанско движение в България|партизанското движение в България (1941-1944)]]. Действа в околностите на [[Червен бряг]] и [[Бяла Слатина]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37</ref>
'''Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“'''<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 182]</ref> е подразделение на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]] на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]] по време на [[Партизанско движение в България|партизанското движение в България (1941 – 1944)]]. Действа в околностите на [[Червен бряг]] и [[Бяла Слатина]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37</ref>


През есента на 1941 г. в района на [[Червен бряг]] излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията [[Телиш]] - [[Роман]], [[София]] - [[Варна]], изгорен е германски склад на гара [[Червен бряг]].
През есента на 1941 г. в района на [[Червен бряг]] излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията [[Телиш]] – [[Роман]], [[София]] – [[Варна]], изгорен е германски склад на гара [[Червен бряг]].


На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“(рид) пред землянката на Сухашката чета - "Челковица" над с. [[Горник|Бресте]] се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е Нецо Гарвански (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев. <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с.4-18</ref>
На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“ (рид) пред землянката на Сухашката чета – „Челковица“ над с. [[Горник|Бресте]] се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е [[Нецо Гарвански]] (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев. <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с.4 – 18</ref>


През април 1944 г. на партизанска среща в с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]] отряда е наименува Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в [[Партизански отряд „Дядо Вълко“]]. За периода 1941-1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.<ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с. 21-24</ref>
През април 1944 г. на партизанска среща в с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]] отряда е наименува Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в [[Партизански отряд „Дядо Вълко“]]. За периода 1941 – 1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.<ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 21 – 24</ref>


Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. [[Дъбен]], с. [[Добревци (Област Ловеч)|Добревци]], с. [[Орешене (Област Ловеч)|Орешене]] и с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]]. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р [[Стоян Василев|Стоян Стоянов (Божо)]]. Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката [[Брусенска битка]] <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски,Лч, 1969, с. 38-52</ref>, в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на [[Златна Панега]], с. [[Радовене]], с. [[Торос]], с. [[Славщица]] и с. [[Пещерна]].
Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. [[Дъбен]], с. [[Добревци (Област Ловеч)|Добревци]], с. [[Орешене (Област Ловеч)|Орешене]] и с. [[Стояновци (Област Враца)|Стояновци]]. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р [[Стоян Василев|Стоян Стоянов (Божо)]]. Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката [[Брусенска битка]] <ref>Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 38 – 52</ref>, в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на [[Златна Панега]], с. [[Радовене]], с. [[Торос]], с. [[Славщица]] и с. [[Пещерна]].


На [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г. отрядът овлядява и установява властта на [[ОФ]] в гр. [[Червен бряг]], с. [[Румянцево]] и с. [[Торос]]. На 11 септември влиза в [[Плевен]].
На [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г. отрядът овлядява и установява властта на [[ОФ]] в гр. [[Червен бряг]], с. [[Румянцево]] и с. [[Торос]]. На 11 септември влиза в [[Плевен]].

Версия от 13:14, 4 декември 2016

Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“[1] е подразделение на Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в околностите на Червен бряг и Бяла Слатина.[2]

През есента на 1941 г. в района на Червен бряг излизат първите партизани: Григор Вълев, Петко Кръстев и Тома Стефанов. Изграждат се и първите бойни групи. В началото на 1942 г. излизат нови партизани и се сформира Червенобрежка партизански чета. Провежда акции по ж.п. линията Телиш – Роман, София – Варна, изгорен е германски склад на гара Червен бряг.

На 22 август 1943 г. на партизанска среща в „Дреновица“ (рид) пред землянката на Сухашката чета – „Челковица“ над с. Бресте се създава Червенобрежкия партизански отряд от три чети: Сухашка, Добревска и Тодорищка чета. Командир на отряда е Нецо Гарвански (Върбан), политически комисар Григор Вълев (Камен), началник щаб Мишо Коцев. [3]

През април 1944 г. на партизанска среща в с. Стояновци отряда е наименува Партизански отряд „Георги Бенковски“. Формиран е в две чети: Планинска и Полска чета. Направени са промени в командването, заместник командир е Минко Ралчовски (Елен), политически комисар Тома Стефанов (Владо), началник щаб Васил Симеонов (Чавдар). От май 1944 г. полската чета след попълване с нови бойци прераства в Партизански отряд „Дядо Вълко“. За периода 1941 – 1944 г. общия състав на Партизански отряд „Георги Бенковски“ е 131 бойци.[4]

Провежда акции по ж.п. линията София-Варна, превземат с. Дъбен, с. Добревци, с. Орешене и с. Стояновци. След раняването на Нецо Гарвански (Върбан), командир на отряда е д-р Стоян Стоянов (Божо). Трета чета на 26 юни 1944 г. води тежката Брусенска битка [5], в която загиват 19 партизани. Провеждат се акции в околностите на Златна Панега, с. Радовене, с. Торос, с. Славщица и с. Пещерна.

На 9 септември 1944 г. отрядът овлядява и установява властта на ОФ в гр. Червен бряг, с. Румянцево и с. Торос. На 11 септември влиза в Плевен.

Източници

  1. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 182
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37
  3. Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с.4 – 18
  4. Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 21 – 24
  5. Бойният път на отряд Георги Бенковски, Лч, 1969, с. 38 – 52