Окислително-редукционни процеси: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 46.229.194.128 (б.), към версия на Svetlieti123
Ред 1: Ред 1:
{| class="wikitable"
|+
!
!
!
!
|-
|
|
|
|
|-
|
|
|
|
|-
|
|
|
|
|}
'''Окислително-редукционни процеси''' са [[химичен процес|химични процеси]], които се извършват с промяна на степента на [[окисление]] на [[атом]]и и [[йон]]и поради преход на електрони.
'''Окислително-редукционни процеси''' са [[химичен процес|химични процеси]], които се извършват с промяна на степента на [[окисление]] на [[атом]]и и [[йон]]и поради преход на електрони.



Версия от 07:43, 6 декември 2016

Окислително-редукционни процеси са химични процеси, които се извършват с промяна на степента на окисление на атоми и йони поради преход на електрони.

Такива са например процесите на взаимодействие на магнезий и кислород или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:

В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава Cl от 0 до -1 , а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на електрони.

Атомите и йоните, които при химичните реакции отдават електрони и повишават степента си на окисление, се наричат редуктори. В случая редуктори са магнезиевите атоми Mg и бромидните аниони Br-

Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат окислители. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора.

Процесите се наричат съответно окисление и редукция.


Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити

Разтворите на електролити могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластина бъде потопена в разтвор на сребърен хлорид, тя се разтваря с протичането на следната реакция:

Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката. В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли. За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали:

Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто.

Правила за определяне на степен на окисление

  • Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: и т.н.

В уравнение:

  • Металите имат положителна степен на окисление и обикновено съвпада с номера на А групата. Пример: и т.н
  • Висшата степен на окисление съвпада с номера на групата, в която се намира елемента.
  • Кислорода има -2 степен на окисление - . Изключение прави в оксида на флуора и пероксидите на I, II A група.

Примери: .

  • Водорода има +1 степен на окисление - . Изключение прави в хидридите и т.н.
  • Алгебричната сума от степените на окисление на елементите изграждащи съединенията е равно на 0. Например и т.н.