Димитър Карастоянов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м смяна на шаблон |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Димитър Карастоянов |
| име = Димитър Карастоянов |
||
| |
| категория = фотограф |
||
| описание = български фотограф |
| описание = български фотограф |
||
| портрет = Dimitar Karastoyanov.jpg |
|||
| портрет-описание = |
|||
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
||
| националност = {{България}} |
|||
| |
| брак = |
||
| деца = [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]] |
|||
| подпис = |
|||
| вложки = |
|||
}} |
}} |
||
Ред 13: | Ред 19: | ||
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]]. |
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи [[Никола Карастоянов]]. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]]. |
||
По време на режима на [[Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref> |
По време на режима на [[Стамболов]] Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в [[Пловдив]], където работи като фотограф.<ref>Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, ''Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria'', Dŭrzh. izd-vo „Septemvri“, 1983, str. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в [[Бачковския манастир]] с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество“. В началото на 20. век той все пак открива собствено ателие в [[София]] на бул. „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в [[Балканската война]] (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при [[Одрин]], обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – [[Любен Карастоянов|Любен]], [[Бончо Карастоянов|Богдан – Бончо]], и [[Божидар Карастоянов|Божидар]]. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар [[Борис III]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
⚫ | |||
<references /> |
<references /> |
||
== Външни препратки == |
|||
⚫ | |||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
Версия от 09:57, 7 декември 2016
Димитър Карастоянов | |
български фотограф | |
Роден |
1856 г.
|
---|---|
Починал | 1919 г.
|
Националност | България |
Семейство | |
Баща | Анастас Карастоянов |
Братя/сестри | Иван Карастоянов |
Деца | Любен, Богдан – Бончо, и Божидар |
Димитър Карастоянов в Общомедия |
Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.
Биография
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822 – 1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.
По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество“. В началото на 20. век той все пак открива собствено ателие в София на бул. „Цар Освободител“ срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912 – 1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.
Източници
- ↑ Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Dŭrzh. izd-vo „Septemvri“, 1983, str. 107.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Димитър Карастоянов
|