Цифрова телевизия: Разлика между версии
{{xx икона}} → {{икона|xx}} |
м →Формати и стандарти: -, replaced: [разделителна способност] → [разделителна способност (оптика)|] редактирано с AWB |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
== Формати и стандарти == |
== Формати и стандарти == |
||
Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти [[PAL]], [[SECAM]], [[NTSC]], така и в High-definition ([[HDTV]]) формат - ''телевизия с висока [[разделителна способност]]''. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3. |
Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти [[PAL]], [[SECAM]], [[NTSC]], така и в High-definition ([[HDTV]]) формат - ''телевизия с висока [[разделителна способност (оптика)|разделителна способност]]''. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3. |
||
Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена [[антена]]), кабелна и сателитна телевизия. |
Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена [[антена]]), кабелна и сателитна телевизия. |
Версия от 08:17, 8 декември 2016
Цифровата телевизия (или дигитална телевизия) е технология за приемане и предаване на движещ се образ и звук на разстояние (телевизия) с използване на цифров сигнал, за разлика от аналоговата телевизия, която се излъчва чрез аналогов сигнал. Този тип телевизия позволява излъчването на повече телевизионни програми в определена честотна лента, а също и предоставя допълнителни услуги като субтитри, разписание на телевизионна програма (EPG), допълнителни аудио-канали, програми по заявка и платени канали.
Съвременните телевизори се произвеждат с вградени устройства за цифрова телевизия, но за приемане на цифров сигнал с обикновен (аналогов) телевизор е необходим цифров декодер.
Формати и стандарти
Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти PAL, SECAM, NTSC, така и в High-definition (HDTV) формат - телевизия с висока разделителна способност. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.
Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена антена), кабелна и сателитна телевизия.
Стандарти
Международните стандарти за цифрова телевизия се приемат от Международната организация по стандартизация (ISO — International Organization for Standartization), обединяваща националните комитети по стандартизация на над 100 страни от цял свят. В тази организация се формират групи по отделните отрасли на техниката. Една из групите, занимаваща се със стандартите за цифрова телевизия, е групата MPEG (Motion Picture Expert Group).[1]
Друга организация, играеща значителна роля в стандартизацията, е Международният съюз по далекосъобщения (ITU — International Communication Union). Организацията дава препоръки, които впоследствие могат да бъдат преобразувани в международни или в национални стандарти от националните органи по стандартизация.
В момента съществуват следните основни стандарти:
- DVB — европейски стандарт за цифрова телевизия.
- ATSC — американски стандарт за цифрова телевизия.
- ISDB — японски стандарт за цифрова телевизия.
Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting (DVB) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:
- DVB-S - цифрова сателитна телевизия
- DVB-T - цифрова ефирна телевизия
- DVB-C - цифрова кабелна телевизия
- DVB-H - цифрова мобилна телевизия
Цифрова телевизия в България
- Основна статия: Цифрова телевизия в България
Бележки
- ↑ ((ru)) Смирнов А. В. Основы цифрового телевидения. — М.: Горячая линия-Телеком, 2001. С. 224. ISBN 5-93517-059-0
Вижте още
Външни препратки
- Цифрова ефирна телевизия в България от predavatel.com
- Цифровизация 2013 Сайт на информационната кампания
|