Димитър Македонски (Скребатно): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 34: Ред 34:
[[File:Dimitar Makedonski Ustovo Plaque.jpg|мини|250п|Паметна плоча в [[Устово]]]]
[[File:Dimitar Makedonski Ustovo Plaque.jpg|мини|250п|Паметна плоча в [[Устово]]]]


Димитър Македониски е кмет на град [[София]] от 2 август до 29 декември 1878 година. При кметуването му в града са разрушени много от изоставените и порутени къщи на турци. Градът е разделен на квартали и някои от улиците са поправени. Кметът Македонски измества Говеждият и Конският пазар извън чертите на града, за да се избегнат хигиенични проблеми. Оформено е ново гробище на изток по Цариградско шосе. Софийският общински съвет разпраща писмо до всички общини в страната за събиране на пари за паметник на лобното място на Васил Левски. В града са кръстени улици на [[Леандър Леге]] и [[Виторио Позитано]]. По идея на [[Пьотър Алабин]], губернатор на София, е създадена [[Софийска градска библиотека|Софийската библиотека]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sofiahistorymuseum.bg/images/pdf/kmetove.pdf | заглавие=Кметовете |достъп_дата = 2016-12-11 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Регионален исторически музей - София |език= |цитат= }}</ref>
Димитър Македониски е кмет на град [[София]] от 2 август до 29 декември 1878 година. При кметуването му в града са разрушени много от изоставените и порутени къщи на турци. Градът е разделен на квартали и някои от улиците са поправени. Кметът Македонски измества Говеждият и Конският пазар извън чертите на града, за да се избегнат хигиенични проблеми. Оформено е ново гробище на изток по Цариградско шосе. Софийският общински съвет разпраща писмо до всички общини в страната за събиране на пари за паметник на лобното място на Васил Левски. В града са кръстени улици на [[Леандър Леге]] и [[Виторио Позитано]] - френския и италианския консул със заслуги към жителите на града. По идея на Алабин е създадена [[Софийска градска библиотека|Софийската библиотека]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sofiahistorymuseum.bg/images/pdf/kmetove.pdf | заглавие=Кметовете |достъп_дата = 2016-12-11 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Регионален исторически музей - София |език= |цитат= }}</ref>


Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което Димитър Македонски заема поста секретар на Върховната Сметна палата.
Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което Димитър Македонски заема поста секретар на Върховната Сметна палата.

Версия от 19:22, 11 декември 2016

Тази статия е за просветния деец от Източна Македония. За други хора с името Димитър Македонски вижте Димитър Македонски. За други хора с името Димитър Димов вижте Димитър Димов (пояснение).
Димитър Македонски
български просветител и революционер
Роден
1844 г.
Починал
12 април 1912 г. (68 г.)
Учил вСолунска българска католическа гимназия
Димитър Македонски в Общомедия

Димитър Димов Праматарски, известен като Димитър Македонски и също Папашата, е български просветен деец и революционер, участник в национално-освободителното движение преди 1878 година.[1]

Биография

Роден е в 1844 година в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя.[1] Учи в родното си село. От 1857 година учи в София при Сава Филаретов. От 1859 до 1863 година е ученик и същевременно учител във френския колеж на лазаристите в Солун,[2] където преподава български език, а изучава финанси и юридически науки. По-късно учи в Пловдив в епархийското училище при Йоаким Груев и в американското мисионерско училище там. След това в 1860 - 1861 година работи като учител за една година в Скребатно и в Неврокоп.[2]

Поддържа връзки със Стефан Веркович и му дава историко-географско описание на Неврокопско, което в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[3]

От 1867 до 1869 година преподава в Устово, където организира читалище и библиотека, но е подложен на силен натиск от гръцкия митрополит Иларион Ксантийски и Перитеорийски и от властите, подозиращи го в революционна дейност, поради което се мести да работи като учител в София, където е помощник на главния учител Венелин Груев. В 1871 година отваря мъжко училище във Воден, след което заминава за Кюстендил, където е главен учител до 1874 година. Същевременно в 1872 г. Димитър Македонски е сред основателите и пръв председател на революционния комитет в града. По-късно е сред основателите и на кривопаланечкия революционен комитет в Осоговския манастир. След Освобождението през 1878 година работи като завеждащ канцеларията на руския губернатор на София - граф Пьотър Алабин.

Паметна плоча в Устово

Димитър Македониски е кмет на град София от 2 август до 29 декември 1878 година. При кметуването му в града са разрушени много от изоставените и порутени къщи на турци. Градът е разделен на квартали и някои от улиците са поправени. Кметът Македонски измества Говеждият и Конският пазар извън чертите на града, за да се избегнат хигиенични проблеми. Оформено е ново гробище на изток по Цариградско шосе. Софийският общински съвет разпраща писмо до всички общини в страната за събиране на пари за паметник на лобното място на Васил Левски. В града са кръстени улици на Леандър Леге и Виторио Позитано - френския и италианския консул със заслуги към жителите на града. По идея на Алабин е създадена Софийската библиотека.[4]

Следват няколко години като председател на Софийския окръжен съд, след което Димитър Македонски заема поста секретар на Върховната Сметна палата.

Македонски е измежду главните ръководители на софийската организация на Върховния македоно-одрински комитет, и даже стига до конфликт с княз Фердинанд, поради несъгласието му с подтикванията на двореца да се изпращат малки въоръжени чети в Македония (1902 г.), които не постигат друго, освен влошаването на положението на българите в тези територии. Заради отказа му да изпълнява исканията на княза, и заради открито изразеното си възмущение от политиката на двореца, княз Фердинанд го уволнява от държавна работа.

Македонски е русофил по убеждения и изпраща и трите си дъщери да завършат образование в Одеса.[5][6][7]

Умира на 12 април 1912 година в София.[1][8]

Вижте също

Бележки

  1. ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 152.
  2. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 153.
  3. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 22.
  4. ↑ Кметовете // Регионален исторически музей - София. Посетен на 2016-12-11.
  5. ↑ Българска възрожденска интелигенция.- С., 1988, с. 387-388.
  6. ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.
  7. ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.70.
  8. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
Димитър Хаджикоцев → кмет на София (2 август 1878 – 29 декември 1878) → Тодораки Пешов
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Македонски_(Скребатно)&oldid=7609922“.