Рюстем паша: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Рюстем паша''' ({{lang-ota|رستم پاشا}}, {{lang-hr|Rustem-paša Opuković}}, {{lang-tr|Damat Rüstem Paşa}}; ок. [[1500]]—[[10 юли|10]]/[[12 юли]] [[1561]]) е османски държавник, [[велик везир]] и зет на [[Сюлейман Велики]]. На практика, негова реализация е възстановяването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]].
'''Рюстем паша''' ({{lang-ota|رستم پاشا}}, {{lang-hr|Rustem-paša Opuković}}, {{lang-tr|Damat Rüstem Paşa}}; ок. [[1500]]—[[10 юли|10]]/[[12 юли]] [[1561]]) е османски държавник, [[велик везир]] и зет на [[Сюлейман Великолепни]]. На практика, негова реализация е възстановяването на [[Печка патриаршия|Печката патриаршия]].


Рюстем паша има босненски произход от сараевското семейство Опукович или Чигалич.
Рюстем паша има босненски произход от сараевското семейство Опукович или Чигалич.

Версия от 13:18, 12 декември 2016

Рюстем паша (Шаблон:Lang-ota, Шаблон:Lang-hr, Шаблон:Lang-tr; ок. 150010/12 юли 1561) е османски държавник, велик везир и зет на Сюлейман Великолепни. На практика, негова реализация е възстановяването на Печката патриаршия.

Рюстем паша има босненски произход от сараевското семейство Опукович или Чигалич.

За народността му няма преки данни, предвид османската практика да не се отбелязва етноса, а религията. Въпреки това, някои източници смятат, че той е хърватин [1] от Скрадин, а други, че е сърбин или с произход от албанските земи. Рюстем паша има два братя – Синан паша, който е капудан, т.е. командир на османския флот и Мустафа бей, както и сестра Нефисе.

Още от дете с брат си Синан са обучени и получили възпитанието си Ендерун. През 1526 г. Рюстем паша взема участие в битката при Мохач като силахтар, т.е. султански оръженосец, след което е назначен за мирахур, т.е. е начело на султанските конюшни, а от 1533 г. е бейлербей на Диарбекир, а от 1538 и на цяла Анатолия. През 1539 г. е вече член на дивана като трети везир.

На 26 ноември 1539 г. получава съгласието на султан Сюлейман Великолепни да вземе за жена дъщеря му Михримах Султан, сдобивайки с титлата Дамат, след което на практика до края на живота си има най-голямата власт в империята, след тази на падишаха.

Източници

  1. Lybyer, Albert Howe. The government of the Ottoman empire in the time of Suleiman the Magnificent. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1913. OCLC 1562148.