Долна Секирна

Долна Секирна
Долна Секирна 42.672262, 22.721463 Долна Секирна
Общи данни
Население	127 души (15 март 2024 г.) 4,97 души/km²
Землище	25,701 km²
Надм. височина	813 m
Пощ. код	2397
Тел. код	07751
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	22263
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    – кмет	Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011)

Долна Секирна е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

География

Село Долна Секирна се намира в най-югозападната част на почти до границата с община Населеното място е разположено в подножието на Големи връх с височина 1480.50 m.

История

Според историците живот по тези места е имало още преди пет века.Село Долна Секирна, област Пернишка е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. От тук нататък, при съвместният им живот, те изграждат своеобразния си диалект, бит и култура; своя неповторим облик. Трябва да подчертаем, че особеното в това оформяне е, че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало, та до наши дни, основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук , обаче, то си има някои особености. На първо място, за това че малките орни площи имат обикновено по – висок планински характер.Повечето ниви са пръснати по землищетона стръмни скатове, силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци”, където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място, докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра, само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла, и ако торенето не се повтори, става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по – доходнно от земеделието. Разбира се, с него добре се справчт семействата, имащи повече членове – мъже, жени и по – големи деца, за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен с земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски занимания. - миньорска работа в близкият град Перник. - Прекопаване на тунели на новостроящи се ж.п. линии. - Друга група от хора избирали за втора професия строителството - По- младите намирали по – лека работа на чистачи и преносвачи. В селото е издигнат паметник на загиналите съселяни във войните през 1912-1918 г.

Културни и природни забележителности

В селото е имало два частни дарака - единият собственост на Братя Маринови, а другият на Величко Дойчев, които са национализирани в края на 1947 г.

През 2004 г. в село Долна Секирна е открита паметна плоча на легендарния хайдутин Иво Войвода. Хайдутинът Иво Войвода е местен герой, с когото жителите на селото се гордеят и на когото са кръстили читалището. Иво Войвода и четата му са действали през 1820-1830 г. в планините в Трънско, Брезнишко и Радомирско.

На 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна е роден писателят Янко Станоев. Издал е над 15 книги - "Неандерталецо мой", "Двойникът", "Блудният син", "Домашни истории", "Децата на Афродита" и др. Той е носител на редица награди, сред които голямата награда "Златният ланец" на в. "Труд" за къс разказ и Наградата за проза на Съюза на българските писатели за 2000 г.

Роденият в селото историк Методи Попспасов написва краеведческо изследване, издадено със заглавие "Долна Секирна - вековен живот в антична околност", 2005 г., ИК Интержурнал, София

Други

През 1998 г. в село Долна Секирна е учреден футболен клуб "Големи връх" с президент Димитър Мирчев. Отборът записа рекорд в III дивизия - 17 поредни победи от 17 играни мача. Сега славният футболен валяк "Големи връх" не съществува и името му трупа праха на историята.