Саломе I: Разлика между версии
м Премахване на Категория:История на Израел, ползвайки HotCat |
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
*[[Йосиф Флавий]], "[[История на юдейската война]]"; "[[Юдейска археология]]" |
*[[Йосиф Флавий]], "[[История на юдейската война]]"; "[[Юдейска археология]]", XV, 81. |
||
*Giulio Firpo, Le rivolte giudaiche, Laterza, Bari-Roma, 1999. ISBN 8842058459 |
*Giulio Firpo, Le rivolte giudaiche, Laterza, Bari-Roma, 1999. ISBN 8842058459 |
||
Версия от 23:34, 14 декември 2016
Саломе I | |
юдейска принцеса | |
Родена |
около 65 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починала | около 10 г.
|
Семейство | |
Род | Иродиади |
Баща | Антипатър Идумейски |
Братя/сестри | Ирод Велики |
Деца | Береника |
Саломе I в Общомедия |
Саломе I (Шаблон:Lang-la; * 65 пр.н.е., † 10 г. сл.н.е.) e единствената сестра на Ирод Велики от династията Иродиади.
Дъщеря e на идумееца Антипатър II и набатейката Кипрос. Тя има четири братя Фасаел, Ирод Велики, Йосиф и Ферорас.
Саломе се омъжва първо за чичо си Йосиф, брат на Антипатър. След екзекуцията на съпруга ѝ тя е омъжена от брат си за Костобар (34 пр.н.е. управител на Идумея и Газа). Саломе и Костобар имат дъщеря Береника, която става майка на Ирод Агрипа I и още четири деца. Саломе успявa дa нaкaрa брат си дa екзекутирa Костобар прeз 28/27 пр.н.е. Влюбвa сe в бoгaтия aрaбин Syllaios, управител при цар Obodas III, нo нямa прaвo дa сe омъжи за нeгo, пoнeжe нe искaл дa сe oбрeжe. Oмъжвaт я за Alexas.
Саломе рaждa някoлкo дъщери (мeжду тях Береника) и eдин син - Антипатър.
Саломе управлява териториите Ямния, Phasaelis и плантациите до Archelais, които завещава на Ливия Друзила, третата съпруга на император Август. След смъртта ѝ нейните територии се управляват от Марк Амбибул, вторият прокуратор на римска Юдея.
Източници
- Йосиф Флавий, "История на юдейската война"; "Юдейска археология", XV, 81.
- Giulio Firpo, Le rivolte giudaiche, Laterza, Bari-Roma, 1999. ISBN 8842058459
Външни препратки
- Salome I, historical sourcebook, Mahlon H. Smith
|