Йохан Хайнрих Вилхелм Тишбайн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:40, 15 декември 2016

Йохан Хайнрих Вилхелм Тишбайн, наричан „Гьоте-Тишбайн“ (Шаблон:Lang-de; * 15 февруари 1751 в Хайна (манастир); † 26 февруари 1829 в Ойтин) е немски художник от хесенската художническа фамилия Тишбайн.

Той е син на Йохан Конрад Тишбайн (1712 – 1778), манастирски дърводелец от Хайнау. Той е ученик на чичо му Йохан Якоб Тишбайн в Хамбург.

От 1777 г. той е успешен портрет-художник в Берлин, където през 1778 г. е приет в Масонската ложа.^[1] През 1779 г. той отива в Рим със стипендия от „Академията Касел“. През 1783 г. той получава в Рим, по препоръка на Йохан Волфганг фон Гьоте, стипендия от 100 дукати годишно от херцог Ернст II Лудвиг фон Саксония-Гота-Алтенбург.

През 1887 г. той получава от банкерската фамилия Ротшилд подарък „Städelschen Kunstinstitut“ във Франкфурт на Майн.

От 1789 до 1799 г. той е директор на академията по изкуство (Accademia di Belle Arti) в Неапол. От 1808 г. той работи в двора на принц-регент Петер I фон Олденбург. От тогава до смъртта си 1829 г. той живее в Ойтин.

Син му Петер Фридрих Лудвиг Тишбайн е лисничей и изследовател на натурата.

Автопортрет (1785)
Рожденната му къща в манастир Хайна
Дъщеря му Ернестина (1810)

Литература

Klaus Langenfeld: Wilhelm Tischbein, Goethe-Maler in Rom und herzoglich oldenburgischer Hofmaler. Isensee Verlag, Oldenburg 2008, ISBN 978-3-89995-548-4.
Petra Maisak: Goethe und Tischbein in Rom. Insel Verlag, Frankfurt a. Main/Leipzig 1994, ISBN 3-458-19251-4, (Insel-Bücherei 1251).
Alfred Lichtwark: Das Bildnis in Hamburg, II. Bd., Druckerei A.-G., Hamburg, 1898, S. 42 ff., (Digitalisat).
Christoph Andreas Nilson: Über deutsche Kunst: oder biographisch-technische Nachrichten von den ..., Jenisch und Stage'schen Verlagsbuchhandlung, Augsburg und Leipzig, 1833, S. 118 ff., (Digitalisat).
Friedrich Perthes: Vaterländisches Museum. 1810 – 1811, Bd. 1, Verlag Perthes, Hamburg, 1810, S. 230 – 242, Gemählde von Wilhelm Tischbein, „Hektors Abschied von Andromache“, „Kassandra“ und „Lasset die Kindlein zu mir kommen“, (Digitalisat, Universitätsbibliothek Bielefeld).
Christian Gottlieb Heyne, Johann Heinrich Wilhelm Tischbein: Homer nach Antiken gezeichnet. Heinrich Dieterich, Göttingen 1801, (Digitalisat).
Christoph Martin Wieland: Der Neue Teutsche Merkur, II. Band, Gebrüder Gädicke, Weimar, 1800, 9. Stück. September 1800, S. 61 ff.(Digitalisat).

Източници

↑ Karlheinz Gerke: Die Mitglieder der Berliner Freimaurerloge ‚Zur Eintracht’ 1754 – 1815, In 260 Jahre Johannisloge zur Eintracht S.38 pdf 4,5 MB

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Йохан Хайнрих Вилхелм Тишбайн.

Шаблон:DNB-Portal
Goethe in der Campagna, Postkarten
Leben und Wirken von Johann Heinrich Wilhelm Tischbein (1751 – 1829), (online), Niedersächsisches Landesmuseum für Kunst und Kulturgeschichte Oldenburgs.
Heinrich Wilhelm Tischbein. Aus meinem Leben, zeno.org
Kunstwerke: Tischbein, Johann Heinrich Wilhelm, zeno.org

[1] Karlheinz Gerke: Die Mitglieder der Berliner Freimaurerloge ‚Zur Eintracht’ 1754 – 1815, In 260 Jahre Johannisloge zur Eintracht S.38 pdf 4,5 MB

[1]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 '''Йохан ''Хайнрих'' Вилхелм Тишбайн''', наричан '''„[[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]-Тишбайн“''' ({{lang-de|Johann Heinrich Wilhelm Tischbein, „Goethe-Tischbein“}}; * [[15 февруари]] [[1751]] в [[Хайна (манастир)]]; † [[26 февруари]] [[1829]] в [[Ойтин]]) е немски [[художник]] от [[Хесен|хесенската]] художническа фамилия [[Тишбайн]].
-Той е син на Йохан Конрад Тишбайн (1712 – 1778), манастирски дърводелец от Хайнау. Той е ученик на чичо му [[Йохан Якоб Тишбайн]] в [[Хамбург]]. От 1777 г. той е успешен портрет-художник в [[Берлин]], където през 1778 г. е приет в [[Масони|Масонската ложа]].<ref>Karlheinz Gerke: [http://www.zur-eintracht.de/images/eintracht/Dokumente/260_j_festschrift.pdf Die Mitglieder der Berliner Freimaurerloge ‚Zur Eintracht’ 1754 – 1815], In 260 Jahre Johannisloge zur Eintracht S.38 pdf 4,5 MB</ref>
+Той е син на Йохан Конрад Тишбайн (1712 – 1778), манастирски дърводелец от Хайнау. Той е ученик на чичо му [[Йохан Якоб Тишбайн]] в [[Хамбург]].
-През 1779 г. той отива в Рим със стипендия от „Академията [[Касел]]“. През 1783 г. той получава в [[Рим]], по препоръка на [[Йохан Волфганг фон Гьоте]], стипендия от 100 [[дукат]]и годишно от херцог [[Ернст II (Саксония-Гота-Алтенбург)|Ернст II Лудвиг фон Саксония-Гота-Алтенбург]].
+От 1777 г. той е успешен портрет-художник в [[Берлин]], където през 1778 г. е приет в [[Масони|Масонската ложа]].<ref>Karlheinz Gerke: [http://www.zur-eintracht.de/images/eintracht/Dokumente/260_j_festschrift.pdf Die Mitglieder der Berliner Freimaurerloge ‚Zur Eintracht’ 1754 – 1815], In 260 Jahre Johannisloge zur Eintracht S.38 pdf 4,5 MB</ref> През 1779 г. той отива в Рим със стипендия от „Академията [[Касел]]“. През 1783 г. той получава в [[Рим]], по препоръка на [[Йохан Волфганг фон Гьоте]], стипендия от 100 [[дукат]]и годишно от херцог [[Ернст II (Саксония-Гота-Алтенбург)|Ернст II Лудвиг фон Саксония-Гота-Алтенбург]].
 През 1887 г. той получава от банкерската фамилия [[Ротшилд]] подарък „Städelschen Kunstinstitut“ във [[Франкфурт на Майн]].