Харитон Драговитийски: Разлика между версии
м форматиране: 18x параметри |
Редакция без резюме |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]]. По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление]] във [[Вардарска Македония]] [[Струмишка епархия]] е присъединена към [[Драмска епархия|Драмска]] и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит [[Борис Неврокопски]] с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.<ref>{{cite book |title= Беломорието под българското управление през Втората световна война |last=Стоянова |first=Ваня |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=107 }}</ref><ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref> |
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за [[драговитийска епархия|драговитийски епископ]]. По време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)|българското управление]] във [[Вардарска Македония]] [[Струмишка епархия]] е присъединена към [[Драмска епархия|Драмска]] и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит [[Борис Неврокопски]] с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.<ref>{{cite book |title= Беломорието под българското управление през Втората световна война |last=Стоянова |first=Ваня |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=107 }}</ref><ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 }}</ref> |
||
Умира в София в 1958 година.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/> |
Умира в София в 25 март 1958 година.<ref name="Екзарх Йосиф 412"/> |
||
Автор е на история на Троянския манастир.<ref>{{cite book |title= Драговитийски епископ Харитон |last= Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи |year=1958 |publisher= Синодално издателство |location=София }}</ref> |
Автор е на история на Троянския манастир.<ref>{{cite book |title= Драговитийски епископ Харитон |last= Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи |year=1958 |publisher= Синодално издателство |location=София }}</ref> |
||
Версия от 10:54, 18 декември 2016
| Харитон Драговитийски | |
| български духовник | |
.jpg) 1924 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
| Семейство | |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Харитон Драговитийски в Общомедия | |
Харитон Драговитийски (светско име Христо Христов Вълчев-Аджамовски[1]) е български духовник, епископ на Българската православна църква, ректор на Софийската духовна семинария.[2]
Биография
Роден е в 1880 година в троянското село Патрешко в бедно семейство, като израства без баща. На 7 години е даден като послушник в съседния Троянски манастир. Учи в Орешак и прогимназия в Троян на издръжка на манастира. В 1898 година приема монашеска подстрижка, а в 1900 година става йеродякон. В 1901 година заминава да учи в Цариградската българска духовна семинария, която завършва в 1907 година. От 1907 до 1909 година е екзархийски дякон. В 1909 година е изпратен от екзарх Йосиф I Български да учи в Киевската духовна академия, която завършва в 1913 година. Завръща се и отново от 1913 до 1914 година е дякон на екзарха. На 1 юли 1914 година е ръкоположен за йеромонах, а на 16 ноември 1914 г. става архимандрит. В 1914 година е библиотекар на Светия Синод на екзархията. От 1914 до 1915 година управлява Ловчанската епархия. След смъртта на екзарха от 1915 до 1917 година е екзархийски наместник в османската столица. От 1918 до 1924 година е протосингел на Пловдивската епархия.[2]
На 14 януари 1924 година е ръкоположен за драговитийски епископ. По време на българското управление във Вардарска Македония Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[3][4]
Умира в София в 25 март 1958 година.[2]
Автор е на история на Троянския манастир.[5]
Бележки
- ↑ Борис Цацов Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник
- ↑ а б в Темелски, Христо. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 412.
- ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ Троянският манастир „Успение Пресв. Богородици“. История и документи. Драговитийски епископ Харитон. София, Синодално издателство, 1958.
