Саарбрюкен: Разлика между версии
м съгласно консенсус, като утвърдило се изписване |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище инфо|Германия |
{{Селище инфо|Германия |
||
| име = |
| име = Саарбрюкен |
||
| име-местно = Saarbrücken |
| име-местно = Saarbrücken |
||
| вид = град |
| вид = град |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Саарбрюкен''' ({{lang-de|Saarbrücken}} – Заарбрюкен) е град в [[Германия]], център на провинция [[Саарланд]]. |
||
Саарбрюкен е университетски град, политически, икономически и културен център на [[Саарланд]]. |
|||
Площта на |
Площта на Саарбрюкен е 167,09 km², населението към 31 декември 2010 г. – 175 741 жители, а гъстотата на населението – 1052 д/km². <ref name="StatJahrbuch2012-30">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages= 30 – 31 |accessdate=20 януари 2013}}</ref> |
||
[[Файл:20110214Bruecke Saarbruecken.jpg|мини|вляво|Старият мост]] |
[[Файл:20110214Bruecke Saarbruecken.jpg|мини|вляво|Старият мост]] |
||
В миналото |
В миналото Саарбрюкен е индустриален и транспортен център за добив на [[въглища]]; фабриките произвеждат [[желязо]] и [[стомана]], [[захар]], [[бира]], [[керамика|керамични]] и фаянсови изделия, оптически инструменти, [[машина|машини]] и строителни материали. В последните десетилетия обаче индустриалното значение на Саарбрюкен намалява, тъй като вносът на въглища от по-бедни страни е по-евтин и икономически по-изгоден дори за германските компании. |
||
Сред историческите паметници на града са каменният мост над река [[Саар]] (построен през [[1546]]), готическата църква Св. Арнуал, замъкът |
Сред историческите паметници на града са каменният мост над река [[Саар]] (построен през [[1546]]), готическата църква Св. Арнуал, замъкът Саарбрюкен от 18-и век и старият град, известен като пазара Св. Йохан. През [[1815]] г. Саарбрюкен пада под властта на прусите и на два пъти през 20-и век (1919 – 1935 и 1945 – 1957) е част от територията Саар под администрацията на Франция. Поради това, както и заради географската близост с Франция, градът запазва известно френско влияние. |
||
== История == |
== История == |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
=== Средните векове до 18-и век === |
=== Средните векове до 18-и век === |
||
Между [[1381]] и [[1793]] г. графовете на Насау- |
Между [[1381]] и [[1793]] г. графовете на Насау-Саарбрюкенса основните местни владетели. Чест обект на спор между по-силните си съседи, областта попада под френско господство през 16-и век и става част от [[Франция]] през 80-те години на 17-и век. [[Франция]] е принудена да освободи [[Саарланд]] през 1697 г., но между 1793 и 1815 г. отново придобива контрол над региона. |
||
=== 19-и век === |
=== 19-и век === |
||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
== Инфраструктура == |
== Инфраструктура == |
||
[[Файл:Saarbahn am Rathaus Saarbrücken.JPG|мини|вдясно|Трамваят пред кметството]] |
[[Файл:Saarbahn am Rathaus Saarbrücken.JPG|мини|вдясно|Трамваят пред кметството]] |
||
Градът се обслужва от летище [[ |
Градът се обслужва от летище [[Саарбрюкен-Енсхайм летище|Саарбрюкен-Енсхайм]] ([[IATA]]-код: SCN). В Саарбрюкен се намира основният кампус на [[Университет на Саарланд |Саарландския университет]] (''Universität des Saarlandes''). Градът има трамвайна линия, наречена ''Saarbahn''. |
||
== Регион == |
== Регион == |
||
По-големи близки градове са [[Карлсруе]] (около 140 km източно), [[Манхайм]] (около 130 km североизточно), [[Франкфурт на Майн]] (185 km североизточно), [[Щутгарт]] (210 km източно), [[Люксембург (град)|Люксембург]] ([[Люксембург]], 90 km северозападно), [[Мец]] ([[Франция]], 80 km западно), [[Нанси]] (Франция, 120 km югозападно), и [[Париж]] (Франция, 400 km западно). |
По-големи близки градове са [[Карлсруе]] (около 140 km източно), [[Манхайм]] (около 130 km североизточно), [[Франкфурт на Майн]] (185 km североизточно), [[Щутгарт]] (210 km източно), [[Люксембург (град)|Люксембург]] ([[Люксембург]], 90 km северозападно), [[Мец]] ([[Франция]], 80 km западно), [[Нанси]] (Франция, 120 km югозападно), и [[Париж]] (Франция, 400 km западно). |
||
Саарбрюкен е свързан посредством градски транспорт с френския град Саргемин (''Sarreguemines''), което позволява лесно прекосяване на границата между двете страни. Саарбрюкен е свързан и със сателитния град Фьолклинген, където се намира старата фабрика за стомана Фьолклингер Хюте (''Völklinger Hütte'') – първият индустриален паметник, обявен за [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|Световно наследство]] от [[ЮНЕСКО]] през [[1994]]. |
|||
== Известни личности == |
== Известни личности == |
||
; Родени в |
; Родени в Саарбрюкен |
||
* [[Ханс-Улрих Бак]] (1896 – 1976), офицер |
* [[Ханс-Улрих Бак]] (1896 – 1976), офицер |
||
* [[Макс Офюлс]] (1902 – 1957), режисьор |
* [[Макс Офюлс]] (1902 – 1957), режисьор |
||
| Ред 78: | Ред 78: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
*[http://www.saarbruecken.de/ Официална уеб-страница] |
*[http://www.saarbruecken.de/ Официална уеб-страница] |
||
*[http://www.flughafen-saarbruecken.de/ Страница на летище |
*[http://www.flughafen-saarbruecken.de/ Страница на летище Саарбрюкен-Енсхайм] |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
[[Категория:Саарбрюкен| ]] |
[[Категория:Саарбрюкен | ]] |
||
Версия от 09:28, 19 декември 2016
| Саарбрюкен Saarbrücken | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Саарбрюкен  Саарбрюкен | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Провинция | Саарланд |
| Окръг | — |
| Площ | 167,09 km² |
| Надм. височина | 190 m |
| Население | 176 135 души (2011) 1054 души/km² |
| Кмет | Шарлот Бритц (ГСДП) |
| Първо споменаване | 999 г. |
| Пощенски код | 66001 – 66133 |
| Телефонен код | 0681, 06893, 06897, 06898, 06805 |
| МПС код | SB |
| Официален сайт | http://www.saarbruecken.de/ |
| Саарбрюкен в Общомедия | |
Саарбрюкен (Шаблон:Lang-de – Заарбрюкен) е град в Германия, център на провинция Саарланд.
Саарбрюкен е университетски град, политически, икономически и културен център на Саарланд.
Площта на Саарбрюкен е 167,09 km², населението към 31 декември 2010 г. – 175 741 жители, а гъстотата на населението – 1052 д/km². [1]
В миналото Саарбрюкен е индустриален и транспортен център за добив на въглища; фабриките произвеждат желязо и стомана, захар, бира, керамични и фаянсови изделия, оптически инструменти, машини и строителни материали. В последните десетилетия обаче индустриалното значение на Саарбрюкен намалява, тъй като вносът на въглища от по-бедни страни е по-евтин и икономически по-изгоден дори за германските компании.
Сред историческите паметници на града са каменният мост над река Саар (построен през 1546), готическата църква Св. Арнуал, замъкът Саарбрюкен от 18-и век и старият град, известен като пазара Св. Йохан. През 1815 г. Саарбрюкен пада под властта на прусите и на два пъти през 20-и век (1919 – 1935 и 1945 – 1957) е част от територията Саар под администрацията на Франция. Поради това, както и заради географската близост с Франция, градът запазва известно френско влияние.
История
Римска империя
Саарланд е включена в рамките на Римската империя през първи век пр. Хр., а по-късно пада под контрола на франките. През 925 г. става част от Свещената Римска империя, но силното френско влияние се запазва.
Средните векове до 18-и век
Между 1381 и 1793 г. графовете на Насау-Саарбрюкенса основните местни владетели. Чест обект на спор между по-силните си съседи, областта попада под френско господство през 16-и век и става част от Франция през 80-те години на 17-и век. Франция е принудена да освободи Саарланд през 1697 г., но между 1793 и 1815 г. отново придобива контрол над региона.
19-и век
След 1815 г. по-голямата част от областта е част от рейнската провинция на Прусия. През 19-и век се разработват въглищните и железни ресурси на региона. Френската армия окупира областта между 2-ри и 4-ти август 1870 г., по време на Френско-пруската война.
20-и век
Според Версайския договор от 1919 г. въгледобивните мини на Саарланд стават собственост на Франция за период от 15 години като компенсация за разрушаването на френските мини по време на войната.
Договорът също така предвижда референдум в края на 15-годишния период, който трябва да определи бъдещия статут на областта. През 1935 г. повече от 90% от електората гласува за обединяване с Германия.
Втора световна война
През Втората световна война областта е подложена на тежки бомбардировки и става част от окупираните от съюзническите войски територии в Германия. През 1946 г. областта придобива статут на отделна зона. В края на 40-те и началото на 50-те години на 20-и век французите се опитват да направят Саарланд отделна държава.
През 1955 г. областта поисква ранно присъединяване към Германия и на 1 януари 1957 Саарланд става част от Федерална република Германия.
Инфраструктура
Градът се обслужва от летище Саарбрюкен-Енсхайм (IATA-код: SCN). В Саарбрюкен се намира основният кампус на Саарландския университет (Universität des Saarlandes). Градът има трамвайна линия, наречена Saarbahn.
Регион
По-големи близки градове са Карлсруе (около 140 km източно), Манхайм (около 130 km североизточно), Франкфурт на Майн (185 km североизточно), Щутгарт (210 km източно), Люксембург (Люксембург, 90 km северозападно), Мец (Франция, 80 km западно), Нанси (Франция, 120 km югозападно), и Париж (Франция, 400 km западно).
Саарбрюкен е свързан посредством градски транспорт с френския град Саргемин (Sarreguemines), което позволява лесно прекосяване на границата между двете страни. Саарбрюкен е свързан и със сателитния град Фьолклинген, където се намира старата фабрика за стомана Фьолклингер Хюте (Völklinger Hütte) – първият индустриален паметник, обявен за Световно наследство от ЮНЕСКО през 1994.
Известни личности
- Родени в Саарбрюкен
- Ханс-Улрих Бак (1896 – 1976), офицер
- Макс Офюлс (1902 – 1957), режисьор
- Сандра (р. 1962), певица
- Валтер Шеленберг (1910 – 1951), офицер
Побратимени градове
Външни препратки
Източници
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.