Черна мряна: Разлика между версии
м →Описание: Уикипедия:Пояснителни страници редактирано с AWB |
м →Описание: Уикипедия:Пояснителни страници редактирано с AWB |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
== Описание == |
== Описание == |
||
Живее на стада. Обикновено в тях [[Риба|рибките]] са от едно люпило и за това на едно място по време на [[риболов]] се ловят [[риби]] с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 [[cm]] на [[дължина]], а теглото ѝ може да достигне и до 1 [[кг]]. [[Цвят|Цветовете]] на [[мряна]]та силно зависят от околната среда. Най-често [[риба]]та е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на [[сребро]] екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на [[Цвят (оптика)|цвят]], но ако [[риба]]та е в брачен период, могат да бъдат и чисто [[Оранжево|оранжеви]]. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към [[тяло]]то. От другите видове [[Мряна|мрени]] – от бялата – [[Barbus barbus]], маришката – [[Barbus cyclolepis]], и резовската – [[Barbus tauricus Kesseler]], я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. [[Глава]]та на [[риба]]та е малко източена и удължена. [[Уста]]та е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на [[уста]]та и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. |
Живее на стада. Обикновено в тях [[Риба|рибките]] са от едно люпило и за това на едно място по време на [[риболов]] се ловят [[риби]] с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 [[cm]] на [[дължина]], а теглото ѝ може да достигне и до 1 [[кг]]. [[Цвят (оптика)|Цветовете]] на [[мряна]]та силно зависят от околната среда. Най-често [[риба]]та е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на [[сребро]] екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на [[Цвят (оптика)|цвят]], но ако [[риба]]та е в брачен период, могат да бъдат и чисто [[Оранжево|оранжеви]]. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към [[тяло]]то. От другите видове [[Мряна|мрени]] – от бялата – [[Barbus barbus]], маришката – [[Barbus cyclolepis]], и резовската – [[Barbus tauricus Kesseler]], я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. [[Глава]]та на [[риба]]та е малко източена и удължена. [[Уста]]та е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на [[уста]]та и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 21:25, 19 декември 2016
Черна мряна | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Heckel | ||||||||||||||||||||
Черна мряна в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Черната мряна (Barbus peloponnesius), наричана също Балканска мряна, е вид лъчеперка от семейство Шаранови (Cyprinidae).[2][3]
Разпространение и местообитание
Обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля нагоре, към по-бързите течения.
Описание
Живее на стада. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и за това на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърля 35 cm на дължина, а теглото ѝ може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки.
Източници
- ↑ Barbus petenyi (Heckel). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>
таг; не е подаден текст за бележките на имеCoL
- ↑ Barbus peloponnesius (Valenciennes, 1842) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 February 2015.
- ↑ Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>
таг; не е подаден текст за бележките на имеiucn
Литература
- Kottelat, M. European freshwater fishes. Biologia 52, Suppl. 5:1-271., 1997.