Пелопонес: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:22, 21 декември 2016

За едноименната административна област вижте Пелопонес.

Файл:Slavjane na Balkanah 2.jpg

Славянски племена на Балканите

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.

Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез Коринтския провлак.

През 1893 година провлакът е пресечен от построения Коринтски канал и така на практика Пелопонес се превръща в остров.

От 2004 година полуостровът (остров) е свързан с Етолоакарнания посредством моста Рио-Антирио.

История

Модерното име на острова не е автентичнто, а изкуствено създадено в 19 век по патриотични подбуди, то произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава "Остров на Пелопс". През Средновековието и дори днес, в някои аспеткти (сочейки "морейските песни", "морейските танци" и пр.), както и от столетия полуостровът се нарича от всички със славянското име Морея дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море^[1] от славянските племена от българската група Милинги и Езерци, плътно населили в началото на средновековието обезлюденият след античността полуостров. Особено красноречиви са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни топоними като Топорища (топорище, сечище), Вървища (Βαρβίτσα), Врещена Βρέσθενα) , Велес (Βελιές), Поляни (Πολιανή), Родина (Ρόδινα), Горица ( Γκορίτσα) , Селеница (Σελινίτσα), Горани (Γοράνοι), Агорани (Αγόριανη), Кита ( Κοίτα), Троица (Τόριζα), Гола (Γολά), Половища (Πολοβίτσα), Елика (Έλικα), Велика ( Βελίκα), Ракия ( Ρίκια), Агорелица (горелица, угар) и пр. и пр.^[2] Властта на ромеите над "славиниите" тук столетия липсва или е само номинална и например Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под турско робство в 1460 г.^[3] и техните гърцизирани наследници днес населяват полуострова при нормален разговорен лексикелин фонд от наколко хиляди думи съхранили в говора си значителния обем от над 500 славянски. ^[4]

Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр.Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Акеа.

Пелопонес е под властта на Византийската империя (като някои зони са под контрола на славяните през 618-805 г.), до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от франките и венецианците.

Първото падане на полуострова под турско робство е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.

Вижте също

Мост Рио-Антирио

Шаблон:Гърция-мъниче

↑ Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от "морски" край, а от "мория" (гр. μωρια) което ако не е славянското мор, умора, на гръцки би значело черница, но такива дървета нито са толкова много нито нито са нещо особено за полуострова, че да впечатлят дотам, че да му дадат името, за разлика от виждащото се отвсякъде след малко ходене море, нещо крайно характерно, но и необичайно, непознато в предишните им земи на населилите го някога славяни от българската група.
↑ Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29
↑ Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32
↑ Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland

[1] Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от "морски" край, а от "мория" (гр. μωρια) което ако не е славянското мор, умора, на гръцки би значело черница, но такива дървета нито са толкова много нито нито са нещо особено за полуострова, че да впечатлят дотам, че да му дадат името, за разлика от виждащото се отвсякъде след малко ходене море, нещо крайно характерно, но и необичайно, непознато в предишните им земи на населилите го някога славяни от българската група.

[2] Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29

[3] Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32

[4] Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 [[Image:Peloponnesos Map.png|мини|Карта на Пелопонес]]
 [[Картинка:Peloponnese modis.jpg|мини|Сателитна снимка на Пелопонес]]
+[[Картинка:Slavjane_na_Balkanah_2.jpg|мини|Славянски племена на Балканите]]
 '''Пелопонес''' (на [[гръцки език|гръцки]] Πελοπόννησος, ''Пелопонисос'') е [[полуостров]] в [[Гърция]], оформящ най-южния край на [[Балканския полуостров]].