Янко Пеев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
Роден е през [[1882]] година. От 1904 година заема разни дипломатически постове, включително в [[Солун]], [[Виена]], [[Битоля]] и [[Цариград]]. Участва в [[Балкански войни|Балканските]] и в [[Първата световна война]]. |
Роден е през [[1882]] година. От 1904 година заема разни дипломатически постове, включително в [[Солун]], [[Виена]], [[Битоля]] и [[Цариград]]. Участва в [[Балкански войни|Балканските]] и в [[Първата световна война]]. |
||
По-късно е посланик на България в [[Албания]] (1936-1940), [[Египет]] (1940-1942) и [[Япония]] (1942-1944), а през 1943-1944 г. – и при марионетното прояпонско правителство на [[Китай]]. Един от най приближените на [[Цар Борис III]] и тогвашния министър председател [[Богдан Филов]] По време на престоя си като пълномощен министър в Япония е вербован да работи за съветското разузнаване още преди да замине там в групата на първия си братовчед [[Александър Пеев |
По-късно е посланик на България в [[Албания]] (1936-1940), [[Египет]] (1940-1942) и [[Япония]] (1942-1944), а през 1943-1944 г. – и при марионетното прояпонско правителство на [[Китай]]. Един от най приближените на [[Цар Борис III]] и тогвашния министър председател [[Богдан Филов]] По време на престоя си като пълномощен министър в Япония е вербован да работи за съветското разузнаване още преди да замине там в групата на първия си братовчед [[Александър Пеев]]който основава разузнвателна група за работа за военното разузнаване на СССР , от където доставя ценни сведения на СССР , ставайки добър приятел с японския министър председател генерал [[Хидеки Тоджо]] и др японски дейци , замествайки в Токио заловения от японските власти съветски разузнавач от германски произход [[Рихард Зорге]] . След разкриването на Александър Пеев , ареста му и неговият разстрел през 1943г Янко Пеев успява да се спаси от разкриване , предупреден от съветският военен аташе в Токио. |
||
През 1944 година е уволнен от поста си, но не се връща в България , а намира убежище в Цариград , като след 9 септември 1944г пише до отеченофронтовското правителство чрез съпругата на братовчед си Александър Пеев Елисавета че той е работил за съветското военно разузнаване с цел да му разрешат да се върне в България , но отеченофронтовската власт отказва , а СССР отказва да го разкрие като агент , което разкриване става чак през 1966г когато Янко Пеев е награден посмътно с висш съветски орден. Умира през [[1947]] година в Цариград захвърлен като бездомник . |
През 1944 година е уволнен от поста си, но не се връща в България , а намира убежище в Цариград , като след 9 септември 1944г пише до отеченофронтовското правителство чрез съпругата на братовчед си Александър Пеев Елисавета че той е работил за съветското военно разузнаване с цел да му разрешат да се върне в България , но отеченофронтовската власт отказва , а СССР отказва да го разкрие като агент , което разкриване става чак през 1966г когато Янко Пеев е награден посмътно с висш съветски орден. Умира през [[1947]] година в Цариград захвърлен като бездомник . |
||
Версия от 11:09, 23 декември 2016
| Янко Пеев | |
| български дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
| Семейство | |
| Подпис | .svg) |
| Янко Пеев в Общомедия | |
Янко Панайотов Пеев е български дипломати съветски разузнавач на Главно Разузнавателно Управление на СССР .
Роден е през 1882 година. От 1904 година заема разни дипломатически постове, включително в Солун, Виена, Битоля и Цариград. Участва в Балканските и в Първата световна война.
По-късно е посланик на България в Албания (1936-1940), Египет (1940-1942) и Япония (1942-1944), а през 1943-1944 г. – и при марионетното прояпонско правителство на Китай. Един от най приближените на Цар Борис III и тогвашния министър председател Богдан Филов По време на престоя си като пълномощен министър в Япония е вербован да работи за съветското разузнаване още преди да замине там в групата на първия си братовчед Александър Пеевкойто основава разузнвателна група за работа за военното разузнаване на СССР , от където доставя ценни сведения на СССР , ставайки добър приятел с японския министър председател генерал Хидеки Тоджо и др японски дейци , замествайки в Токио заловения от японските власти съветски разузнавач от германски произход Рихард Зорге . След разкриването на Александър Пеев , ареста му и неговият разстрел през 1943г Янко Пеев успява да се спаси от разкриване , предупреден от съветският военен аташе в Токио. През 1944 година е уволнен от поста си, но не се връща в България , а намира убежище в Цариград , като след 9 септември 1944г пише до отеченофронтовското правителство чрез съпругата на братовчед си Александър Пеев Елисавета че той е работил за съветското военно разузнаване с цел да му разрешат да се върне в България , но отеченофронтовската власт отказва , а СССР отказва да го разкрие като агент , което разкриване става чак през 1966г когато Янко Пеев е награден посмътно с висш съветски орден. Умира през 1947 година в Цариград захвърлен като бездомник .