Як: Разлика между версии
authority от Q26547 |
no such animal as Bos grunniens mutus exists (Opinion 2027) |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
||
Якът се среща в диво състояние в [[Хималаи]]те (подвид ''Bos |
Якът се среща в диво състояние в [[Хималаи]]те (подвид ''Bos mutus''). В редица страни (включително [[България]]) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация. |
||
== Начин на живот и хранене == |
== Начин на живот и хранене == |
||
Версия от 04:06, 28 декември 2016
| Як | ||||||||||||||||||||||||||||
 Bos grunniens | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1766 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Як в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.
От края на 20 век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 в страната има около 17 екземпляра.[1], през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство-Витиня)[2].
Физически характеристики
- Мъжки
- Маса—около 1200 кг.
- Височина на холката—2 м.
- Дължина на тялото—около 3,3 м.
- Рога—60 см.
- Женските са като цяло по-дребни.
Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.
Разпространение
Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.
Начин на живот и хранене
Якът е тревопасен бозайник. Живее на малки стада.
Размножаване
Бременността на яка трае 258 дни. През юни женската ражда едно малко което ще остане със нея една година.
Допълнителни сведения
Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което понякога след раждане е с розов цвят поради наличие на кръв) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски „дзо“ или „дзопкьо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.
Бележки
- ↑ Горско стопанство (PDF) // Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието. Министерство на земеделието и горите, 2006. с. 169. Посетен на 1 август 2007.
- ↑ БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София // Вести.бг. Посетен на 2012-05-28. (на български)