Стара Рашка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:53, 29 декември 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Рашка.

Областта **Стара Рашка** на картата на Сърбия

Стара Рашка е историко-географска област в Западна Сърбия. Областта е припоена към българо-византийското поибрие в годините 1162 – 1166.

Днес тази област е по-известна като Ужички край или регион. ^[1]

Обхват

Областта заема териториите на две от общо четирите сегашни сръбски общини (Нови пазар, Тутин) от Рашки окръг и всички общини в Моравишки окръг и Златиборски окръг на Западна Сърбия, в т.ч. земите по горното поречие на река Рашка и горното течение на Ибър.^{[източник? (Поискан преди 2674 дни)]}

Това е хълмист и горист планински край с население от близо половин милион.^{[източник? (Поискан преди 2674 дни)]} Най-характерната особеност на ужичкия край е специфичния йекавски ужички говор припадащ към херцеговинския. ^[2] Типично за този край е и масовото използване на сръбска латиница, която характерна диграфия в сръбския език е типично разпространена и в съседната Босна и Херцеговина.^{[източник? (Поискан преди 2674 дни)]}

Източници

↑ Užički kraj, 01 декември 2014 г.
↑ „Под Ужичким крајем подразумевају се предеоне целине: Златибор, Ужичка Черна гора, Стари Влах, Соко, Пожешка котловина, Сръбска Морава, Полимието и Чачак, које чине област с неким посебним географским, унеколико и етнографским одликама у оквиру Србије.“ – Р. Познановић, „Традиционално усмено народно стваралаштво Ужичког краја“, Посебна издања Етнографског института САНУ 30/1, Београд 1988, стр. 24 – 25

Литература

Ужички крај – насеља, порекло, становништво, обичаји; приредио Борисав Челиковић; саиздаваштво са САНУ, прво издање, 2010, 16,5, х 23,4 цм, 476 стр., тврди повез, ћирилица, ISBN 978-86-519-0732-9
Љуба Павловић – Ужичка Црна Гора (1925)
Љубомир Мићић – Златибор (1925)
Стојан Обрадовић – Описание окружија ужичког (1858)
Љуба Стојановић – Старо Ужице (1922)
Драгиша Лапчевић – Белешке о пореклу становништва у северозападној Србији (1922), Ужичка Пожега (1924)
Сребрица Кнежевић – Село Дружетићи и „варошица“ Каменица (1957), Један редак пример народног градитељства у селу Дружетићи под Маљеном (1957)

Вижте също

Външни препратки

((sr)) Стара Рашка

[1] Užički kraj, 01 декември 2014 г.

[2] „Под Ужичким крајем подразумевају се предеоне целине: Златибор, Ужичка Черна гора, Стари Влах, Соко, Пожешка котловина, Сръбска Морава, Полимието и Чачак, које чине област с неким посебним географским, унеколико и етнографским одликама у оквиру Србије.“ – Р. Познановић, „Традиционално усмено народно стваралаштво Ужичког краја“, Посебна издања Етнографског института САНУ 30/1, Београд 1988, стр. 24 – 25

[1]

[2]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 == Обхват ==
-[[Област]]та заема [[територия|териториите]] на две от общо четирите сегашни сръбски [[община|общини]] ([[Нови Пазар (община)|Нови пазар]], [[Тутин (община)|Тутин]]) от [[Рашки окръг]] и всички общини в [[Моравишки окръг]] и [[Златиборски окръг]] на [[Западна Сърбия]], в т.ч. земите по горното поречие на [[река]] [[Рашка (река)|Рашка]] и горното течение на [[Ибър (река)|Ибър]].
+{{факт|[[Област]]та заема [[територия|териториите]] на две от общо четирите сегашни сръбски [[община|общини]] ([[Нови Пазар (община)|Нови пазар]], [[Тутин (община)|Тутин]]) от [[Рашки окръг]] и всички общини в [[Моравишки окръг]] и [[Златиборски окръг]] на [[Западна Сърбия]], в т.ч. земите по горното поречие на [[река]] [[Рашка (река)|Рашка]] и горното течение на [[Ибър (река)|Ибър]].|2016|12|29}}
-Това е хълмист и горист планински край с население от близо половин милион. Най-характерната особеност на ужичкия край е специфичния [[йекавски]] [[ужички говор]] припадащ към [[Херцеговина|херцеговинския]]. <ref>„Под Ужичким крајем подразумевају се предеоне целине: [[Златибор]], [[Косерич|Ужичка Черна гора]], [[Стари Влах]], [[Баина Баща|Соко]], [[Пожега|Пожешка котловина]], [[Сръбска Морава]], [[Полимие]]то и [[Чачак]], које чине област с неким посебним географским, унеколико и етнографским одликама у оквиру Србије.“ – Р. Познановић, „Традиционално усмено народно стваралаштво Ужичког краја“, Посебна издања Етнографског института САНУ 30/1, Београд 1988, стр. 24 – 25</ref> Типично за този край е и масовото използване на [[сръбска латиница]], която характерна [[диграфия]] в сръбския език е типично разпространена и в съседната [[Босна и Херцеговина]].
+{{факт|Това е хълмист и горист планински край с население от близо половин милион.|2016|12|29}} Най-характерната особеност на ужичкия край е специфичния [[йекавски]] [[ужички говор]] припадащ към [[Херцеговина|херцеговинския]]. <ref>„Под Ужичким крајем подразумевају се предеоне целине: [[Златибор]], [[Косерич|Ужичка Черна гора]], [[Стари Влах]], [[Баина Баща|Соко]], [[Пожега|Пожешка котловина]], [[Сръбска Морава]], [[Полимие]]то и [[Чачак]], које чине област с неким посебним географским, унеколико и етнографским одликама у оквиру Србије.“ – Р. Познановић, „Традиционално усмено народно стваралаштво Ужичког краја“, Посебна издања Етнографског института САНУ 30/1, Београд 1988, стр. 24 – 25</ref> {{факт|Типично за този край е и масовото използване на [[сръбска латиница]], която характерна [[диграфия]] в сръбския език е типично разпространена и в съседната [[Босна и Херцеговина]].|2016|12|29}}
-== История ==
-{{факт|Стара Рашка обозначава стара сръбска териториална ядка, влязла в състава на еклектичната до [[Дежевско споразумение|дежевското споразумение]] [[средновековие|средновековна]]та държава на [[Неманичи]]те, известна още и&#768; като [[Велико княжество Сърбия]]. След като [[Стефан Неманя]] разбива на [[Косово поле]] силите на брат му [[Тихомир Завидович|Тихомир]], през [[1170]] г. той заема и&#768; неговите владения по поречието на реката, станали известни постфактум под [[име]]то ''Стара Рашка''. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с владените от него територии по [[Поибрие]]то. Обединените владения на Стефан Неманя се превръщат в бъдещо териториално ядро на великото жупанство Рашка, което обаче слабо се интересува от сръбските земи на запад и насочва експанзията си към отвоюването от Византия на т.нар. [[западни български земи]].|2016|10|28}}
-{{факт|В западния край на областта е локализирана [[Достиника]] – първото общосръбско средище и център на [[сръбски земи|сръбските земи]] през ранното средновековие по време на [[Властимировичи]]те. Досамите граници на Стара Рашка, т.е. източно от нея, се намира [[Първа българска държава|старобългарска]]та, а по-сетне [[Византия|византийска]] погранична [[крепост]] [[Рас]].|2016|10|28}} В [[Дежево]], северозападно от Рас и на българска територия, е семейната гробница на старите Неманичи. <ref>[http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/reportaze/aktuelno.293.html:444423-Novi-Pazar-Zaboravljeno-groblje-Nemanjica Нови Пазар: Заборављено гробље Немањића („Вечерње новости“, 16. јул 2013)]</ref>
-== Значение ==
-{{факт|По време на [[османско робство|османското робство]] областта е обозначавана от [[Австро-Унгария|австро-унгарската]] [[историография]] и&#768; като [[Санджак (област)|Санджак]]. Тя с [[Новопазарски санджак|Новопазарския санджак]], и&#768; като обособена част от [[османска]]та [[административна единица]], придобива огромно [[геополитика|геполитическо]] значение по време на т.нар. [[Източна криза]] в края на [[19 век]].|2016|10|28}}
 == Източници ==