Трибун

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Трибун е длъжност в Древен Рим.

Военен трибун (на латински: tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командвал легион. В епохата на Империята във всеки легион имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет — от съсловието на конниците.

Народните трибуни (на латински: tribunus plebis, букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от 490 пр.н.е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по триби. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.

Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен диктатора и цензора) и сената, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.

Военен трибун, възстановка

Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /померий/.

Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на „трибунската власт“ на императора.

Народният трибунат просъществувал до 3 век. Шаблон:Древен Рим-мъниче

Вижте също

• Магистратура
• Списък на народните трибуни в Римската република