Трибун: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 4x А|А(Б)
→‎top: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 10: Ред 10:
Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /[[померий]]/.
Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /[[померий]]/.


Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни [[Тиберий Гракх|Тиберий]] и [[Гай Гракх]]. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на «трибунската власт» на императора.
Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни [[Тиберий Гракх|Тиберий]] и [[Гай Гракх]]. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на „трибунската власт“ на императора.


Народният трибунат просъществувал до [[3 век]].
Народният трибунат просъществувал до [[3 век]].

Версия от 17:51, 30 декември 2016

Трибун е длъжност в Древен Рим.

Военен трибун (на латински: tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командвал легион. В епохата на Империята във всеки легион имало по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет — от съсловието на конниците.

Народните трибуни (на латински: tribunus plebis, букв. плебейски трибун) били длъжностни лица, (от 490 пр.н.е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по триби. Длъжността народен трибун била въведена за да се защитят правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.

Трибуните има право да налагат вето върху разпорежданията или постановленията на всички магистрати (освен диктатора и цензора) и сената, да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.

Военен трибун, възстановка

Личността на народния трибун била считана за неприкосновена. Народните трибуни били задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямали право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им била ограничена в чертите на града /померий/.

Най-висок подем римската демокрация имала при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни загубила самостоятелното си значение, но продължила да съществува под формата на „трибунската власт“ на императора.

Народният трибунат просъществувал до 3 век. Шаблон:Древен Рим-мъниче

Вижте също