Квестор (Древен Рим): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
→top: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Квестор''' (от [[латински език|лат.]] quaestor, от quaerere – букв. „разследва“) е избираема длъжност по време на [[Римска република|Римската република]], в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността може да бъде датирана от времето на [[Седемте царе на Рим|царете на Рим]]. |
'''Квестор''' (от [[латински език|лат.]] quaestor, от quaerere – букв. „разследва“) е избираема длъжност по време на [[Римска република|Римската република]], в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността може да бъде датирана от времето на [[Седемте царе на Рим|царете на Рим]]. |
||
Първоначално квесторите били двама, но от [[421 пр.н.е.]] станали 4, защото към тази длъжност започнали да се допускат и [[плебеи]]. След [[267 пр.н.е.]] станали 10, а през [[82 пр.н.е.]] броят им достигнал 20. При [[Юлий Цезар|Цезар]] поради свойственото за неговия период на управление разширяване на бюрокрацията, броят на квесторите нараснал до 40. От този брой, тези, които оставали в града, за надзираване на хазната и архива, били quaestores urbani (aerarii), други били прикачени към военачалниците за водене на финансовите дела на армията, трети със същата задача били пратени в провинциите при [[проконсул]]ите и [[пропретор]]ите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други места за митническите постъпления и други държавни задачи. Един такъв квестор имали в [[Галия]], друг в Остия (quaestor Ostiensis), които следели за снабдяването със зърно ( |
Първоначално квесторите били двама, но от [[421 пр.н.е.]] станали 4, защото към тази длъжност започнали да се допускат и [[плебеи]]. След [[267 пр.н.е.]] станали 10, а през [[82 пр.н.е.]] броят им достигнал 20. При [[Юлий Цезар|Цезар]] поради свойственото за неговия период на управление разширяване на бюрокрацията, броят на квесторите нараснал до 40. От този брой, тези, които оставали в града, за надзираване на хазната и архива, били quaestores urbani (aerarii), други били прикачени към военачалниците за водене на финансовите дела на армията, трети със същата задача били пратени в провинциите при [[проконсул]]ите и [[пропретор]]ите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други места за митническите постъпления и други държавни задачи. Един такъв квестор имали в [[Галия]], друг в Остия (quaestor Ostiensis), които следели за снабдяването със зърно („res frumentaria“). |
||
По време на реформите на [[Луций Корнелий Сула|Сула]] през [[81 пр.н.е.]], минималната възраст, за да може един патриций да бъде избран за квестор била установена 28 г., а за плебеи – 30. Освен това избрания за квестор получавал автоматично място в [[Сенат]]а. |
По време на реформите на [[Луций Корнелий Сула|Сула]] през [[81 пр.н.е.]], минималната възраст, за да може един патриций да бъде избран за квестор била установена 28 г., а за плебеи – 30. Освен това избрания за квестор получавал автоматично място в [[Сенат]]а. |
Версия от 23:05, 30 декември 2016
Част от серията статии за | ||
Древен Рим | ||
---|---|---|
Периоди | ||
|
||
Обикновени магистратури | ||
|
||
Извънредни магистратури | ||
|
||
Мандатни длъжности | ||
|
||
Институции, римско право | ||
|
Квестор (от лат. quaestor, от quaerere – букв. „разследва“) е избираема длъжност по време на Римската република, в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността може да бъде датирана от времето на царете на Рим.
Първоначално квесторите били двама, но от 421 пр.н.е. станали 4, защото към тази длъжност започнали да се допускат и плебеи. След 267 пр.н.е. станали 10, а през 82 пр.н.е. броят им достигнал 20. При Цезар поради свойственото за неговия период на управление разширяване на бюрокрацията, броят на квесторите нараснал до 40. От този брой, тези, които оставали в града, за надзираване на хазната и архива, били quaestores urbani (aerarii), други били прикачени към военачалниците за водене на финансовите дела на армията, трети със същата задача били пратени в провинциите при проконсулите и пропреторите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други места за митническите постъпления и други държавни задачи. Един такъв квестор имали в Галия, друг в Остия (quaestor Ostiensis), които следели за снабдяването със зърно („res frumentaria“).
По време на реформите на Сула през 81 пр.н.е., минималната възраст, за да може един патриций да бъде избран за квестор била установена 28 г., а за плебеи – 30. Освен това избрания за квестор получавал автоматично място в Сената.