Теово (община Чашка): Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
|||
Ред 32: | Ред 32: | ||
В 19 век Теово е българско село във Велешка кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Теово (Teovo) е посочено като село със 100 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на [[19 век]] Теово има 850 жители [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 158.]</ref>. |
В 19 век Теово е българско село във Велешка кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Теово (Teovo) е посочено като село със 100 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на [[19 век]] Теово има 850 жители [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 158.]</ref>. |
||
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 110 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref>. |
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 110 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Теово има 56 сръбски къщи. Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Теово живеят 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 118-119.</ref> |
||
В началото на 20 век в Теово пуска корени [[сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] и половината от жителите му в началото на века са [[сърбомани]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] - според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Теово живеят 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 118-119.</ref> |
|||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото остава в [[Сърбия]]. |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото остава в [[Сърбия]]. |
||
Ред 72: | Ред 70: | ||
|} |
|} |
||
[[File:Vasilije Trbić's wedding in Teovo.jpg|мини|250п|Сватбата на войводата на сръбската пропаганда в Македоние [[Василие Търбич]] в Теово]] |
[[File:Vasilije Trbić's wedding in Teovo.jpg|мини|250п|Сватбата на войводата на сръбската пропаганда в Македоние [[Василие Търбич]] в Теово]] |
||
==Забележителности== |
==Забележителности== |
||
Версия от 17:41, 31 декември 2016
- Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Гърция вижте Техово (дем Воден).
Теово | |
Поглед към Теово. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Вардарски |
Община | Чашка |
Географска област | Азот |
Надм. височина | 260 m |
Население | 189 души (2002) |
Пощенски код | 1415 |
МПС код | VE |
Теово в Общомедия |
Теово (или книжовно Техово, Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, част от община Чашка.
География
Теово е село в източната част на областта Азот, разположено на 30 километра югозападно от град Велес, на левия бряг на река Бабуна. Теово е спирка на железопътната линия Велес - Битоля.
История
В 19 век Теово е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Теово (Teovo) е посочено като село със 100 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на 19 век Теово има 850 жители българи християни.[2].
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 110 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Теово има 56 сръбски къщи. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово живеят 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Техово (Tehovo) като наскоро посърбено българско село.[5]
В 1961 година Теово има 659 жители, а в 1994 - 188 жители македонци. Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 186 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 1 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
Забележителности
Край Теово е Теовският манастир „Свети Архангел Михаил“, който днес работи като хотел и в него се организират художествени избожби. Църквата на селото е посветена на „Свети Атанасий“. В селото работи начално осемгодишно училище и има поща.
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|