Йохан Датски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 32: Ред 32:
Като крал Йохан си поставя три главни политически цели: възстановление на [[Калмарска уния|Калмарската уния]], борба против монополите на Ханзата и стабилизиране на кралската власт в Дания. В духа на тези доктрини той установява политически отношения с Русия, провокира позициите на шведския регент [[Стен Стуре Старши]] и насърчава датското [[капер]]ство срещу ханзейската търговия, което през 1495 води до [[Руско-шведска война (1495 – 1497)|избуването на война]] в района на [[Балтийско море]]. Това обуславя строителството на постоянен датски флот и обучението на екипажи за него, което е в духа на пробуржоазната политика на Йохан. Съгласно нея той дава повече права и независимост на градската средна класа от търговци занаятчии, което бележи следващите години в развитието на датското общество.
Като крал Йохан си поставя три главни политически цели: възстановление на [[Калмарска уния|Калмарската уния]], борба против монополите на Ханзата и стабилизиране на кралската власт в Дания. В духа на тези доктрини той установява политически отношения с Русия, провокира позициите на шведския регент [[Стен Стуре Старши]] и насърчава датското [[капер]]ство срещу ханзейската търговия, което през 1495 води до [[Руско-шведска война (1495 – 1497)|избуването на война]] в района на [[Балтийско море]]. Това обуславя строителството на постоянен датски флот и обучението на екипажи за него, което е в духа на пробуржоазната политика на Йохан. Съгласно нея той дава повече права и независимост на градската средна класа от търговци занаятчии, което бележи следващите години в развитието на датското общество.


През 1500 Йохан опитва да завладее [[Дитмаршен]] - фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на [[Национално знаме на Дания|националния флаг]] [[Битка при Хемингщедт|при Хемингщедт]] заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Нпревжците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта на запад през 1506. Войната с анзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.
През 1500 Йохан опитва да завладее [[Дитмаршен]] - фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на [[Национално знаме на Дания|националния флаг]] [[Битка при Хемингщет|при Хемингщет]] заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Нпревжците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта на запад през 1506. Войната с анзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.


{{личност-мъниче}}
{{личност-мъниче}}

Версия от 23:23, 31 декември 2016

Йохан I
крал на Дания
Информация
Управление1481 – 1513 г.
Роден
Починал
Олбор
Погребанкатедрала Свети Кнуд, Оденсе
ПредшественикКристиан I
НаследникКристиан II
Семейство
БракВетини Кристина Саксонска
ПотомциКристиан, Якоб, Елизабет, Франциск
БащаОлденбурги Кристиан I
МайкаБранденбург Доротея Бранденбургска
Герб
Йохан I в Общомедия

Ханс Датски (Шаблон:Lang-da) е крал на Дания, Норвегия, Швеция и херцог на Шлезвиг-Холщайн през XV век.

Биография

Йохан е син на краля на Дания Кристиан I и Доротея Бранденбургска. Той е посочен от баща си и от държавния съвет за крал на Норвегия, а едва в 1467 е провъзгласен за наследник на датския престол. Това налага срещата на държавните съвети на Дания, Норвегия и Швеция, които на 13 януари 148 в Халмстад, след гарантиране на някои прерогативи за Норвегия, Йохан е избран за крал и на трите държави.

Като крал Йохан си поставя три главни политически цели: възстановление на Калмарската уния, борба против монополите на Ханзата и стабилизиране на кралската власт в Дания. В духа на тези доктрини той установява политически отношения с Русия, провокира позициите на шведския регент Стен Стуре Старши и насърчава датското каперство срещу ханзейската търговия, което през 1495 води до избуването на война в района на Балтийско море. Това обуславя строителството на постоянен датски флот и обучението на екипажи за него, което е в духа на пробуржоазната политика на Йохан. Съгласно нея той дава повече права и независимост на градската средна класа от търговци занаятчии, което бележи следващите години в развитието на датското общество.

През 1500 Йохан опитва да завладее Дитмаршен - фактически независима селска република. Жестоко поражение на датското войнство и загубата на националния флаг при Хемингщет заставя краля да прекрати войната. Това разочарование не остава без политически последствия и през 1501 Швеция въстава и Стен Стуре обявява независимост, подкрепена и снабдена от Ханзейските конвои. Нпревжците също въстават, но престолонаследникът Кристиан бързо потушава бунта на запад през 1506. Войната с анзата и Швеция продължава безрезултатно до смъртта на Йохан през 1513, настъпила след наранявания поради падане от кон.

Шаблон:Личност-мъниче Шаблон:Дания-мъниче

Кристиан I крал на Дания (1481 – 1513) Кристиан II
Кристиан I крал на Норвегия (1481 – 1513) Кристиан II
Кристиан I крал на Швеция (1497 – 1501) Стен Стуре
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иоганн (король Дании)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​