Кангчендзьонга

Кангчендзьонга
Връх Кангчендзьонга
Местоположение на картата на Непал 27.7, 88.133333
Общи данни
Местоположение	Индия, Непал
Част от	Хималаи
Надм. височина	8 586 m
Изкачване
Първо изкачване	25 май 1955 Джордж Бенд Джо Браун
Кангчендзьонга в Общомедия

Кангчендзьонга или Канченджунга, или Кинчинджунга, или Канченджанга е третият по височина връх на Земята (след Еверест и К2). Намира се в планината Хималаи, на границата между Сиким, Индия и Непал и е най-източно разположеният осемхилядник.

В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Представлява планински масив, който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8 586 m над морското равнище а общо четири от петте са с височина над 8 000 m: Южна Канчендзьонга — 8 491 m. Средна Канчендзьонга – 8 478 m и връх Ялунг Канг – 8 505 m. Петият връх — връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7 902 m.

Кангчендзьонга е свещен за жителите на Сиким и съществува неофициално правило, изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия върхов купол. Първото изкачване е осъществено на 25 май 1955 г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена изкачила върха е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на Дхаулагири.

За България за пръв път е изкачен от българския алпинист и зоолог от Националния природонаучен музей Боян Петров на 20 май 2014 г. Преди това са правени неуспешни опити като през 1994 година под него загива българската алпинистка Йорданка Димитрова.