Сярско поле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎top: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
м Премахнати редакции на StanBot (б.), към версия на Алиса Селезньова
Ред 3: Ред 3:
Серското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 - 80 km и широчина 15 - 20 кm. От северозапад полето е заградено от [[Беласица]] (Керкини) и от югоизток от планината [[Кушница]] (Пангео). На запад от полето се намира планината [[Круша (планина)|Круша]] (Крусия ори). На югозапад се намира Западна [[Богданска планина]] (Вертискос), на юг - Източна [[Богданска планина]] (Кердилио), на север (последователно от югоизток на северозапад) се намират планините [[Змийница]] (Меникио), [[Шарлия]] (Врондос) и [[Сенгелска планина|Сенгелска]] (Ангистро). Серското поле е известно със своето плодородие.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.]</ref> Почвата в полето е песъчлива глина, която е богата на [[Черноземни почви|чернозем]]. Водоснабдяването е добро, тъй като подпочвена вода излиза плитко навсякъде.<ref name="knchov.37">[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.]</ref>
Серското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 - 80 km и широчина 15 - 20 кm. От северозапад полето е заградено от [[Беласица]] (Керкини) и от югоизток от планината [[Кушница]] (Пангео). На запад от полето се намира планината [[Круша (планина)|Круша]] (Крусия ори). На югозапад се намира Западна [[Богданска планина]] (Вертискос), на юг - Източна [[Богданска планина]] (Кердилио), на север (последователно от югоизток на северозапад) се намират планините [[Змийница]] (Меникио), [[Шарлия]] (Врондос) и [[Сенгелска планина|Сенгелска]] (Ангистро). Серското поле е известно със своето плодородие.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.]</ref> Почвата в полето е песъчлива глина, която е богата на [[Черноземни почви|чернозем]]. Водоснабдяването е добро, тъй като подпочвена вода излиза плитко навсякъде.<ref name="knchov.37">[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.]</ref>


През Серското поле духа северният [[рупелски вятър]] от [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес= http://www.makthes.gr/news/reportage/98656/ | заглавие= Θεσσαλονίκη: Βαρδάρης και Χορτιάτης „χρωματίζουν“ το κλίμα | издател= „[[Македония (гръцки вестник)|Μακεδονία]]“ | достъп_дата = 2013-04-23 | архив_уеб_адрес= http://archive.is/9XCSh#selection-441.107-441.118 | архив_дата= 2013-07-02 }}</ref>
През Серското поле духа северният [[рупелски вятър]] от [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес= http://www.makthes.gr/news/reportage/98656/ | заглавие= Θεσσαλονίκη: Βαρδάρης και Χορτιάτης «χρωματίζουν» το κλίμα | издател= «[[Македония (гръцки вестник)|Μακεδονία]]» | достъп_дата = 2013-04-23 | архив_уеб_адрес= http://archive.is/9XCSh#selection-441.107-441.118 | архив_дата= 2013-07-02 }}</ref>


В Серското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни - овце, кози, крави и други.<ref>[http://anesiadis-a.blogspot.fr/2008/07/blog-post.html Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ]</ref> От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо. На първо място в Серското поле е памукът, произвеждайки най-много от целия полуостров. Голяма част от реколтата се изнася. За износ е също така голяма част от реколтата на жито и ръж. В южните краища на полето се отглежда тютюн.<ref name="knchov.37"/>
В Серското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни - овце, кози, крави и други.<ref>[http://anesiadis-a.blogspot.fr/2008/07/blog-post.html Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ]</ref> От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо. На първо място в Серското поле е памукът, произвеждайки най-много от целия полуостров. Голяма част от реколтата се изнася. За износ е също така голяма част от реколтата на жито и ръж. В южните краища на полето се отглежда тютюн.<ref name="knchov.37"/>

Версия от 19:26, 5 януари 2017

Серското поле (Шаблон:Lang-el) е равнина в Егейска Македония, Гърция.

Серското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 - 80 km и широчина 15 - 20 кm. От северозапад полето е заградено от Беласица (Керкини) и от югоизток от планината Кушница (Пангео). На запад от полето се намира планината Круша (Крусия ори). На югозапад се намира Западна Богданска планина (Вертискос), на юг - Източна Богданска планина (Кердилио), на север (последователно от югоизток на северозапад) се намират планините Змийница (Меникио), Шарлия (Врондос) и Сенгелска (Ангистро). Серското поле е известно със своето плодородие.[1] Почвата в полето е песъчлива глина, която е богата на чернозем. Водоснабдяването е добро, тъй като подпочвена вода излиза плитко навсякъде.[2]

През Серското поле духа северният рупелски вятър от Рупелския пролом.[3]

В Серското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни - овце, кози, крави и други.[4] От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо. На първо място в Серското поле е памукът, произвеждайки най-много от целия полуостров. Голяма част от реколтата се изнася. За износ е също така голяма част от реколтата на жито и ръж. В южните краища на полето се отглежда тютюн.[2]

Според редица учени Серското поле в миналото е дъно на езеро, което с времето си пробива път между Карадаг и Кушница и се влива в Бяло море. Две езера остават след това в дълбоките места на полето - Бутковското езеро в северната част на полето и езерото Тахино в южната.[5] Езерото Тахино е пресушено от гръцките власти в 20 век.

Старото име на Серското поле е Одомантско поле.[6]

Бележки

  1. ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.
  2. ↑ а б Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.
  3. ↑ Θεσσαλονίκη: Βαρδάρης και Χορτιάτης «χρωματίζουν» το κλίμα // «Μακεδονία». Архивиран от оригинала на 2013-07-02. Посетен на 2013-04-23.
  4. ↑ Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ
  5. ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36-37.
  6. ↑ Исторически паметници по времето на заверата, БАН, София, 1893, стр. 63.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сярско_поле&oldid=7693407“.